Лунното пристанище

Боряна БОРИСОВА

"Вземете Версай, добавете към него Антверпен и ще получите Бордо". Това казва великият Виктор Юго в началото на 80 години на 19 век. Наистина Бордо е град със специфична, собствена красота, строго величие и достолепие, привличащ и интересен за туристите. Впрочем, Бордо е бил на няколко пъти столица на Франция поради превратностите на историческата съдба...   
Столицата на виното от 2007 година е включена  в Световното културно наследство на ЮНЕСКО  заради историческия си център, наречен "Лунното пристанище"- приет за "изключителен градски и архитектурен ансамбъл, създаден по времето на Просвещението". 
Твърди се, че центърът на областта Аквитания е четвъртият по големина и население град във Франция след Париж, Лион, Тулуза, със своите близо милион жители. Само градчето Мериняк, което е на 12 км, и където се намира летището на Бордо, е с 60 000 души население. Но въпреки, че е едномилионен, градът е разпръснат по площ и е спокоен, ведър и чист.
Най-красивите сгради са от 18 век, когато талантливи архитекти ги създават като неповторим художествен ансамбъл - смесица от класицизъм и неокласицизъм. Което и го родее с Париж.
Бордо не излъчва напрежение, нито традиционен забързан ритъм, характерен за големия град, а вдъхва изумително спокойствие и топлина. Може би за това заслуга има и минаващата през центъра пълноводна река Гарона, опасана с широка крайбрежна ивица, притегателно място за разходки и отмора. Наблизо до реката е и красивото "водно огледало" на площад Дела Бурс, превърнало се в най-известния символ на Бордо. То е плод на изключително успешната творческа мисъл и сътрудничество на екип от талантливи хидроинженери-урбанисти и архитекти. В тяхното забележително произведение наистина се отразяват като в огледало емблематичните две големи стари сгради, в които някога се е помещавала борсата.  Желаният ефект е постигнат по интересен начин  чрез специално изработена система.
Водата в изкуствено направеното водно огледало е "кодирана" да се пуска през определено време, чрез множество водни струи, които създават мъгла, висока до 2 метра. След това тя се изсмуква и  така се получава изящният ефект на огледалото, при който двете постройки изглеждат още по-величествени. Тогава е и идеалният момент за снимка за любопитните и нетърпеливи туристи и гости на града, които непрекъснато "дебнат" наоколо.
Не много далече от това място се намира и другата градска забележителност - прочутият мост на Наполеон. Известно е, че по негова заповед през 19 век са вдигнати и изградени около 5000 нови постройки в централната част. В знак на благодарност и заради приходите, които Бордо носи на империята от търговията с роби, през 1810 г. Наполеон Бонапарт поръчва и отпуска средства за направата на каменния мост над река Гарона. Той е със 17 арки, което съответства на броя на буквите в името на Наполеон Бонапарт. Строителството му приключва през 1863 година.
Отскоро Бордо може да се похвали и с друга съвременна и впечатляваща забележителност - мини градче на виното - Сите дю вин. Изключителната сграда привлича с разчупен архитектурен стил, наподобява чаша или част от винена бутилка. Модерна и красива, на няколко етажа, тя включва изключително богата и разнообразна мултимедийна експозиция. Човек се запознава с етапите на производство на вино, страните, които се славят с най-хубави марки от това питие, както и с ароматите и фазите на преработка на отделните сортове грозде. За десерт, на последния етаж на сградата, откъдето се открива прекрасна панорамна гледка към града и към един от мостовете над Гарона, има специален бар с дегустация на трите традиционни вида вино - червено, бяло и розе от световноизвестни марки и райони. Барът е истинско  модерно постижение на архитектурата и съвременните технологии! Срещу 20 евро вход  всеки може да попадне в малко изследвания свят на виното - необятен, тайнствен и интересен. Заслужава си да се види и почувства в града, където всяка година се произвеждат над 700 милиона бутилки вино, а винарните са над 9000, според туристическата информация.
Не бива да пропускаме и друга чаровна забележителност на Бордо - катедралата "Свети Андре". Целият площад пред нея, заедно със сградата на кметството, са истинска радост за очите с перфектните си форми, пропорции, старинен стил и класически очертания. Изградена е през 9 век в римски стил. Унищожена е от викингите и след това съживена и осветена от папа Урбан втори. До 16 век е била възстановена в готически стил. Най-величествена е северната фасада, където са и двете големи кули, високи 81 метра. На входа има множество статуи и глави на светци. Впечатляваща и величествена отвън, катедралата отвътре е приглушено осветена и не толкова натруфена. Има орган, за който се знае, че е поместен тук през 1982 година и е дело на Данион Гонзалез. Първият и оригинален орган е бил претопен и изчезнал при една от поредните реставрации на катедралата. От 1988 г. и тя е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. Трите известни църкви "Сен Мишел", "Сен Сьорен" и "Сен Андре" са част от поклоническия път "Сантяго де Компостела", който започва от Франция и завършва в Испания. В историческия център на Бордо е и най-големият площад в Европа - Еспланд де Кенкос. 
Според източниците Музеят на изобразителните изкуства в града  принадлежи към най-старите музеи във Франция. Пълнотата и разнообразието на неговата колекция включва работи от XIX и XX век. Много представени шедьоври са собственост на държавата, в това число "Херцогиня Ангулемская отплава от Пойяк", дело на Гро, "Лъв на лъвове" на Делакроа или "Рола", появила се от четката на Жерве. В колекцията на музея има платна на Рубенс, Веронезе, Тициан, Ван Дайк, Коро, Бугро, Жером, Матис, Дюфи и Пикасо.
Другият интересен музей в Бордо е Музеят на Аквитания, който наследява колекцията на бившия музей Ц лапидария, който е открит от Академията на науките на Бордо около 1783 година по разпореждане на интенданта Дюпре дьо Сен-Мор за събиране на едно място на древноримските фрагменти, намерени в хода на градоустройствени работи през XVI век и  особено през XVIII век.
От 1962 година музеят е трансформиран в музей на регионална история, археология и етнография; в неговата експозиция са представени предмети на доисторическата епоха, римската античност и раннохристиянската епоха от поселението Бурдигал, колекция експонати от Средновековието, етнографическа колекция и други.
В Бордо са родени хора, известни и далеч от пределите на цяла Франция: Жан Ануи, драматург; Джоузеф Блек, лекар и учен; Даниел Дарийо, актриса; Франсоа Мориак, писател; Флоран Сера, тенисист и Филип Солерс, писател.
Това е Бордо - феерията на френския стил, изящество и чар! Богат, пъстър и интересен. Забележителен по своему!
Девизът на града е "Lilia sola regunt lunam undas castra leonem". Преведен от латински означава "Лилията сама управлява край луната, вълните, замъка и лъва".