Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Черно на бяло

Юбилейно: 100-ен брой на рубриката

Велиана Христова

21. Юни 2018 , брой: 118   373   0
Снимка

Христо Георгиев

Днес е 100-то издание на рубриката "Черно на бяло" в ДУМА. От 23 юни 2016 г. досега Христо Георгиев - журналистът и издателят, който е неин водещ, е публикувал  стотици автентични документи, издирвани добросъвестно ден след ден в архивите на различни институции - у нас и в чужбина. Няма в нашите медии подобна постоянна галерия на миналото и на днешния ден, в която се появяват забравени или неизвестни за широката публика, а понякога дори за историците, архивни документи - за големи българи, за исторически събития, за върхове и падения в аналите на държавата ни.
Тези публикации веднъж седмично не са самоцелни - те ограмотяват неграмотните и помагат на паметливите да научат факти и истини за нас самите от първа ръка. Придружени с кратък въвеждащ коментар, късчетата от архивите, които рубриката предлага, са реални свидетелства на времето в днешното ни общество, в което заради политически и всякакви други интереси активно се натрапват неистини, премълчаване, манипулации и митове. Някои от материалите на Христо Георгиев пряко опровергават с факти обилните лъжи, които се леят от телевизионния екран в предавания като "История.бг" например, като тези за лагерите да речем. Някои, разбира се, реагират на тези публикации с "Разпни го!" Читателите, които следят редовно рубриката обаче, знаят, че тя е поднасяла шокиращи факти и подробности дори за най-популярни фигури от историята и културата ни - за Фердинанд и Борис ттт; за убийството на Стамболов и погромите 1923-1925 г.; за Гео Милев, Антон Страшимиров и Смирненски; за Яворов и Вапцаров; за Богдан Филов и ген. Луков; за децата, жертви на фашизма; за Парижката мирна конференция и Народния съд, за процеса на Трайчо Костов; за Тодор Живков; за писателя Георги Марков, за градежите по времето на социализма и дори за дядо Пимен, когото "демократите" употребиха за църковния разкол и го изоставиха в мизерия и самота в последните му дни. Невероятно е, но самодейни ентусиасти в страната започнаха да издават книжки с материалите от "Черно на бяло".
Днес напомняме само няколко от 100-те късчета история в тази панорама на времето, която Христо Георгиев е предложил досега - кратки паметки в чест на юбилейния брой на "Черно на бяло". И нашето пожелание: На многая лета!

Из "Немският посланик Бекерле за отрязаните глави на английски и американски летци!"
30.06.2016
ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА
София, 6 юли 1944, щ 1021, приета на 9.07.
П о в е р и т е л н о
...Тукашният швейцарски шарже д'афер, като представител на протекторските сили, неотдавна обърнал внимание на българското правителство, че в Самоков и Своге са били избити пленени английски и американски летци. Той заявил, че напълно разбира, че ожесточеното от терористичните въздушни нападения българско население може да прибегне до законна самоотбрана и саморазправа с неприятелските летци, но че е недопустимо, когато в линчуването участва армията и полицията, и когато, както в Своге, се режат главите на летците и се поставят за зрелище в началото на селото.
Както разбрах в Министерството на войната, досега от населението или от военните, респективно полицията, са избити 18 летци.
                                                                               Бекерле

Из "Цар Борис III: "Еврейският дух създава омраза, безверие, морално разложение и родоизмяна"

18.08.2016 г.
..."Поради това и намерих за благопотребно да събера тук ръководителите на върховната държавна управа и тия на Върховната църковна управа, за да се обсъдят и уяснят по-добре тия въпроси. Ще се спра, преди всичко, да кажа няколко думи по първия в това писмо въпрос - за евреите..." И започна Негово величество с тия "няколко думи", подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. Други от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

Из "Как Вишински осмя Гърция за апетитите й към България"

23.09.2016 г.
Работата е следната: отначало гръцкото правителство предяви към България репарационни искания в размер на "малката" сума от 985 469 993 долара. Обърнете внимание на тая поразителна точност - загубите са изчислени с точност до три долара! След това то намали тая сума и новата цифра представляваше вече 708 558 879 долара. Сега гръцкото правителство намали претенциите си до 125 000 000 долара. Но да продължим нашия пазарлък, господа гръцки делегати - може би ще се съгласите на 25 000 000 долара!
Ето ви списъка, в който са изброени загубите, понесени от Гърция и въз основа на който Гърция предявява исканията си към България за репарации.
Първо - "Влошаване на железопътната мрежа вследствие претоварване". България трябва да заплати за това ни по-малко, ни повече от 1 398 000 и нещо долара.
Второ - Една каруца, която взела българската армия, карана от един кон. (Смях). Така е казано в гръцкия документ.
По-нататък четем - Още 8 каруци, карани от волове. (Смях). И за всичко това Цалдарис иска от България още 1 398 500 драхми.

Из "Как България обяви война на САЩ и Англия"

13.10.2016 т.
Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути):
...В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания.)

Из "Патриарх" Пимен умира като куче в глад и студ"

26.01.2017 г.
Официално беше съобщено, че дедо Пимен е починал на 10.тV.1999 г. в болницата "Св. Ана" - София. Съобщиха, че погребението му ще бъде на 13.ІV.1999 г., вторник - третия ден на Великден при църквата "Рождество Богородично" - гр. Благоевград.
Напоследък изцяло го бяха изоставили в Митрополията. Не му даваха отопление, грееше се само с електрическа печка "Диана". Храната не му била добре подсигурена. В болницата "Св. Ана" в София беше изцяло изолиран от достъп на хора. Не пускаха никого при него. Това го е понесъл много тежко. Властимеющите бяха забранили всякакъв достъп до него.

Из "За жертвите на фашизма - стотици народни песни, за "жертвите" на комунизма - нито една"

15.03.2018 г.
Дълбоко вълнуващи са песните, които създават в наши дни в Батак близките на падналите в антифашистката борба. Ето какво говори дядо Тодор Георгиев Ванчев, на младини известен певец, баща на двама сина и снаха, загинали като партизани, за песента "Среща на родителите със синовете и снаха им партизани": "Като си думаме един ден с баба ти Петра, рекоф й: Ще съчина една пясна, ама да разплача ората. Спомниф се едно писмо на големия ми син, гато беше партизанин и ни беше писал да отидем с майка му на "Бордюви пожаре", та там да се видим. Ний биля вряме нямафме абер от синовете и снахата. Па се решифме с бабата. Уж ще режеме дърва, че тук много ни преследват - полицията, войници от ловната дружина, агенти - страшно... Ама ние търгнафме. Стана срящата и се върнафме в село. Та точно така какво бяше, така си и съчиних пясната, нищо няма да е лъга. И гато я пишеф, плача. Щом няма синовете, не ни се живее, ама на, зорлен душа не излиза. Ето ти сега де, огреши ма, караш ма да ти пея, а я пея, па отвътре кръв ми капе". 

Из "От 1235 " жертви на комунизма" в лагерите край Ловеч 1142 са криминални"

15.04.2018
След 1960 г. от починалите 147 души 7 са въдворени по политически причини, 6 - по смесени, 122 от починалите са въдворени по криминални причини. Няма данни за 9 души.
Друга категория са лица, изпратени в лагерите по, така да ги наречем, лични причини, например придобилият широка известност случай със сина на полковника от МВР, допуснал да го изпратят в лагера за "превъзпитание". Такъв е случаят и с Александър Николов (Сашо Сладура), изпратен в лагера по лични подбуди, тъй като единствената му политическа дейност са "вицовете".
Към 13 март 1962 г. в лагера край Ловеч се намират 253 лица, от които 195 българи, 56 цигани, 1 евреин и 1 арменец. От лагерниците в този период 100 са осъждани за криминални престъпления над 10 (някои над 30) пъти; 70 - между пет и десет пъти; 74 - до пет пъти и отново 9 човека не са осъдени.

Из "Петко Д. Петков: Има хора бесени по стълбовете, хвърляни от скалите над Лакатник и избивания на цели групи от картечници и ножове"

3.11.2016 г.
Петков (з): И ако търсите отговорност за оня терор, за оня полицейски режим, който съществуваше преди м. септемврий, тая отговорност е на ония от тая маса (сочи министерската маса), които създадоха онова управление в България, което в цяла Европа е кръстено "белия терор"; които създадоха онова управление, което накара хора като Анатол Франс, първия писател на Франция, като Максим Горки, известен руски писател, да издигнат глас на протест пред интелигенцията на целия свят; които създадоха онова управление, което накара Антон Страшимиров, български писател, известен на всинца ни, който не е дружбаш, да се провикне, че българският народ е клан така, както турци не са го клали. И наистина, г.г. народни представители, жертвите на баташките кланета са 3 хиляди души, а ние не знаем колко са жертвите от септемврийските и юнските събития. Ако можем да вадим заключения от това, което се публикува в чуждата преса, те възлизат на 10-12 хиляди души. Във време на сражение аз разбирам да се убиват едни други, но не след сражението, при потушаването да се убиват пленените въстаници и даже да има жертви там, където не е имало никакъв бунт, както стана в Пловдив, Пазарджик и Самоков, където са избити маса хора от властта.
С.[лавейко ] Василев (д.сг): Ти си анормален тип! Лъжец с лъжец! Какво е станало там? Мискин, мръсник такъв.
П. Петков (з): Картините ни напомнят нещо повече от турските изстъпления. Народните представители от Свищовско могат да ви кажат, че живи и убити хора са хвърлени в Дунава...

Има хора бесени по стълбовете, а имало е и хвърляне на хора от скалите над Лакатник долу в реката. Има избивания на цели групи от картечници и ножове. Това предизвика цяла Европа.

Из читателските отзиви:
Val Rankov, Българска академия на науките:
Статиите на Христо Георгиев са просто уникални. Напомня ми на руския историк Юрий Жуков, който се рови в архивите вече 25 години и за всяка тема, която коментира, има документирани факти, а не измишльотини. Тези статии, никой не ги коментира, обаче. Така е с фактите. Тях и да ги коментираш и да не ги коментираш, фактите са си факти. Четеш, запомняш и благодариш на човека, че ги е събрал и обобщил.
Константин Мишев (Ню Йорк):
Под бомбастичното заглавие "Хитлер напада СССР и заради България" излезе статия в "Дума" от Христо Георгиев, препечатана в "Поглед". Този автор ми е много интересен. Току пусне някой важен документ. Питах един народен представител от БСП кой е този човек... почти никой не го знае. Бил е издател и е кръжал около Вагенщайн. Но ако човек се абстрахира от пропагандата... пуска важни текстове от миналото... макар, че коментарите под тях или са неверни или дори напълно отсъстват, Но ми е симпатичен в някакъв смисъл. Днес чета, че е извадил под зашеметяващото заглавие пасажи от речта на Хитлер на 22 юни 1942 г. Преди много години и аз съм писал по тези въпроси и тази реч.
...Христо Георгиев използва превода на вестник. "Утро", неделя, 22 юний 1941 г. Когато пишех по тези въпроси, нямах този превод, или предполагам тази реч е преведена и от "Зора". Пускам я цялата на английски. Не мога да я намеря на български. Просто за пишман историците го правя.
Юлия Велинова, СУ "Св. Климент Охридски":
Благодаря за позицията, честна и неотклонна, и за труда... Споделям и подкрепям...
Димитър Матеев:
"Когато фактите говорят и боговете мълчат." (Н.П.) Още веднъж, за кой ли път, поздравления за радетеля, неуморимия и неумолим привърженик и непреклонен, плодовит търсач на ФАКТОЛОГИЧЕСКАТА истина Христо Георгиев. От всичките му публикации от поредицата, свързана с антифашиската съпротива, които съм чел, не срещнах нито един укорителен, оспорващ или критичен коментар. Това е висока оценка и признание за неговия къртовски труд.
Колкото до т.н. Цар Симеон втори!.. Ако наистина се има за цар, досега стотици пъти трябваше да се извини за хилядите убити без съд и присъда антифашисти - партизани, ятаци, помагачи в "Името на Негово Величество Цар Симеон Втори". Но, кой знае защо, не го прави!
Тамерлан Тамерланов:
Авторът слага кавички на жертвите на комунизма! Следователно жертви на комунизма е нямало! А има ли изобщо народни песни след 44 г.? Въобще? Пее ли се за някой герой на социалистическия труд? За колко е хубаво да живееш в панелка и да ти вземат земята? За страданието да лежиш в Белене и да те бият в милицията?
***
Не Ви ли е срам? Прадядо ми е бил арестуван от комунистите и всичкото му имущество е било конфискувано. Бил е измъчван, връщат го на близките му полудял. Умира в мъки. Грехът му е, че е бил едър земеделец, че и фабрикант... Народните песни са фолклорни песни, те излизат от дълбините на хора с национално самосъзнание имащи дом и земя. Като обезземлите селянина и го пратите да работи в завода и да живее в панелка, какви песни искате да пее? Смятам, че голяма част от партизаните са имали честни идеали за свобода и справедливост. Но класова справедливост, а къде е националният идеал?
Stoyan Gygov, СУ "Климент Охридски" - гр. София:
Това трябва всеки да го прочете, ако може и да го запомни. Ако поне малко от това сега има, престъпността вероятно много ще намалее!
Иван Делчев (по телефона):
Чета редовно в. "Дума", той е най-хубавият вестник. Много ми харесва страницата "Черно на Бяло", не мога без нея. Всеки четвъртък отивам рано до будката, за да мога да си купя вестника, че свършва бързо.
 

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"