Старозагорската опера сбъдва една от мечтите ми

ДИМИТРИНКА ПАНАЙОТОВА е на 17 години и е най-новото попълнение в оркестъра на Старозагорската опера. Младата цигуларка е ученичка в XI клас в НУМСИ "Христина Морфова". Нейното присъствие затвърждава "традицията" в оркестъра да работи най-младият щатен музикант в България. От 1 март Димитринка е на половин щат и е в групата втори цигулки. "Много съм радостна и доволна да съм част от оркестъра на операта. За мен най-важно е да изпитвам удоволствие от работата си и да се уча. Колегите много ми помагат," казва Панайотова.
Преди да постъпи в оркестъра на Старозагорската опера, тя работи в Симфоничния оркестър на Хасково, учи и пътува всеки ден за репетиции. Димитринка е родена в Сливен и е пето поколение музикант в рода си, единствена цигуларка. В VIII клас постъпва в Музикалното училище в Стара Загора. Нейни любими композитори са Верди, Бетовен, Моцарт, Менделсон. Всеки ден момичето свири по 8 часа на любимия си инструмент. В момента е със служебна цигулка, донесена от Виена, но има и своя, както и няколко стари.

"Моите съученици ме подкрепят и се радват на успеха ми"

- Как започнахте да се занимавате с цигулковото изкуство? Откога свирите?
- Още 5-годишна, в предучилищната, се запалих по цигулката и имах огромно желание да свиря на този инструмент. Тогава започнах да се обучавам в Музикалната школа в Сливен. Сега съм щастлива, защото продължавам да се занимавам с любимото си изкуство.  
- А в Старозагорската опера как се озовахте? Как ви откриха?
- Това стана благодарение на г-н Огнянов, който ми се обади по телефона и ме извика в Старозагорската опера да подпиша договор, с който да започна да свиря при тях. Щом ми предложиха работата, аз, разбира се, приех, защото това е една от мечтите ми, която се сбъдва. Направо летях от щастие. Така от 1 март тази година започнах да свиря в Старозагорската опера - на половин щат.
- Вие всъщност сте най-младата цигуларка в оркестъра на Старозагорската опера...
- Да, факт, като такава се водя.
- Как ви приемат другите музиканти, какво е тяхното отношение към вас? Как се чувствате в състава?
- Чувствам се прекрасно. Радвам се, че попаднах в прекрасен колектив. Бих казала, че съм голяма късметлийка, защото работя с тях. Много ми помагат в работата във всяко едно нещо, много съм доволна и щастлива! Удоволствието да работя в Старозагорската опера е изцяло мое.
- Кои са вашите учители в музиката?
- Първата ми учителка по цигулка беше Елена Попова, в момента ми преподава Снежана Михайлова, която също работи в Старозагорската опера. Тя е група първи цигулки, аз съм втора цигулка. От любимите ми предмети по музика е "Хармония" при Людмила Хубенова.
- Освен музиката ходите и на училище, съответно се готвите за учебната програма. Как успявате да съчетавате двете неща?
- Успявам, въпреки че никога не съм предполагала, че ще ми се наложи някой ден да го правя. Мисля, че се справям добре с ангажиментите си и в училище, и в операта.
- Предстоят ли ви скорошни изяви?
- През септември имам солово изпълнение в Сливен със Симфоничния оркестър, но дотогава има време...
- Вашите съученици как гледат на успеха ви? Радват ли се?
- Те ме подкрепят и се радват, че именно успявам да съчетавам работа и учене. Целият ми клас е само от инструменталисти и разбират за какво става дума.
- Като завършите догодина средното си образование, смятате ли да продължите да се занимавате с музика? Какви са целите ви?
- Разбира се, че ще продължа да се занимавам с музика, защото имам огромното желание да го правя и просто съм влюбена в моя инструмент и ще продължа и занапред с цигулката. Надявам се да покоря по-големите сцени като солистка, може и да обиколя чужбина. Никога няма да се откажа от това, което съм започнала. Искам да сбъдна всичките си мечти.
- Остава ли ви свободно време да излизате с приятели? Да почивате?
- Случва ми се рядко да изляза за час на кафе с някоя приятелка, когато ми е по-свободно. Като цяло това не се случва често. По цял ден свиря - до 10 ч. вечерта, обикновено и уча.
- Смятате ли, че само с музика ще можете да се издържате един ден? Знаем, че днес изкуството  е по-скоро лукс и не носи желаните средства?
- Според мен с изкуство човек може да се прехрани, това зависи както от музиканта, амбициите му, така и от шансовете, които му се предоставят. Важно е колко той е търсен и какви ангажименти има. Ако не става у нас, може да пробва в чужбина.
- А вие самата бихте ли работили зад граница?
- Нека първо да натрупам опит в България, след това - в чужбина, ако имам тази възможност.
- Семейството поощрява ли ви?
- Много се радва, че се занимавам с музика,  понеже сме пето поколение музиканти. Гордеят се с мен! Пожелават ми все така да съм успешна, трудолюбива, позитивна и да гледам само напред.
- Кои са вашите любими цигулари?
- Мичо Димитров, Веско Ешкенази и други.
- Казвате, че няма по-висша форма на човешката дейност от изкуството...
- Наистина е така, няма по-висша човешка дейност от музиката, танца, рисуването, защото, ако няма изкуство - няма и живот, особено за някои хора, за които това е най-важното и винаги стои на първо място. Духовността е основна храна за един народ, за всяко общество.