В търсене на светлина

Снимки в социалните мрежи на рушащото се читалище в Шипка събудиха духовете. Всъщност проблемът не е отсега. Сградата се руши вече близо тридесет години. Самото читалище функционира, като се помещава в местното училище.
Но това не е изолиран случай. Колко други читалища в страната едва кретат.
А каква красива дума е "читалище". Българска дума. Колко жилави родови корени и колко любов към книгата има в нея. Подобна е на "училище", както и на "коренище".
Друг народ няма такова явление и самата дума е непреводима.
Именно в читалищата някога е пламвал огънят на Възраждането. Днес обаче сякаш постепенно остава само пепелта на забравата. 
На една от снимките ме порази разбитият роял. Не пиано, а роял! Явно някога хората са имали нужда да слушат хубава музика и е бил купен този скъп музикален инструмент. Живеещи в Шипка си спомнят как залите редовно са били препълнени. Единадесет самодейни състава от "Светлина" са давали светлина в душите на хората.
Сградата сама по себе си е много красива, със забележителна архитектура. Кощунство е да бъде оставена да се руши. В различни кътчета на китната ни родина обаче има много такива забравени сгради, оставени на произвола на съдбата...
Но проблемът е много по-дълбок. И той се нарича обезлюдяване на малките градчета и селата.    
Някои казват, че днес читалищата са загубили своята притегателна сила, с каквато са се ползвали преди. Че младите хора рядко ги посещават и още по-рядко взимат книга от читалищната библиотека. Електронните устройства ли, или фактът, че хората не четат, или целенасоченото опростачване на нацията, която избира чалгата и чуждите високобюджетни, но с ниски художествени послания продукции ли са причината? Не знам. 
Но знам, че забравяйки пътя, водещ към читалищата, ние всъщност забравяме пътя към българското. Отсичаме корените си.
Според последното решение читалище "Светлина" получава статут на паметник на културата. Така то ще може да бъде финансирано по европейски програми.
Не съм сигурен, че точно това е пътят. По-скоро закърпване на ситуацията, след като гръмнаха социалните мрежи. Според мен е необходима целенасочена държавна политика за подкрепа и запазване на читалищата като огнища на българщината и популяризирането им. 
Нека не гасим пламъците на родолюбието, които още светят в тях.
Защото има нещо много символично в това, че едно от първите български читалища, носещо името "Светлина", се руши, не мислите ли?