Трябва да сме благодарни за всяка подадена ръка

ВИЛИ БОРШУКОВА е известна не само като собственичка на салона за красота "Магама", посещаван от звезди като Лили Иванова, Лепа Брена, Азис, Татяна Лолова, Николета Лозанова, Елена Тихомирова, Наталия Гуркова. Бизнес дамата създава също така асоциация за превенция и борба с рака, която нарича "Промени живота си сега". Зад каузата застават известни лица като Елица Тодорова, Ивана, Йоана Буковска, Маша Илиева и др. Инициира кампанията "Дари коса - подари перука!", която цели да се събират средства за подпомагане на онкоболни в неравностойно положение. Майка е на четири деца. Наясно е с всички актуални тенденции в прическите, маникюра, грима и козметиката.

"Опитваме се да помогнем там, където другите не се сещат"

- Когато трябва да се представите пред непознати, какво казвате - стилист, коафьор или просто фризьор е Вили Боршукова?
- Най-вече съм предприемач (усмихва се). Но за всичките ми занимания в областта на фризьорското изкуство най-точна може би е думата стилист.
- Кога разбрахте, че искате да се посветите на тази професия? Как започна кариерата ви?
- От 5-годишна бях наясно. Много обичах да правя плитки, да създавам различни прически, да си играя на фризьор... Знаех, че като порасна, ще се занимавам с това професионално.
- Известна сте и с благотворителната си дейност, като една от тях е даряване на перуки за онкоболни жени и деца. Защо го правите? Какво ви накара да се посветите на тази кауза?
- Самата аз се разболях и се наложи да мина през всички кръгове на ада, свързани с рака на дебелото черво. Претърпях много тежка операция. Но се молих и останах жива. Тогава реших, че няма как да се отблагодаря на Господ за това, освен да правя нещо за хората в подобно положение. И като специалист в областта на перукерството ми хрумна, че може да съм полезна с тези мои умения. Изработването на една перука е изключително сложен и скъп процес, който изисква прецизност, отдаденост и упорита работа в продължение на седмици. Обаче има много болни, социално слаби, страдащи от различни видове рак деца, които не могат да си позволят да си купят перука. Те дават хиляди левове за изследвания, за животоподдържащи лекарства, за какво ли не... И няма как да отделят средства и за перука. За тези хора тя не е израз на суета, а начин да се почувстват живи, да имат повод да се погледнат в огледалото без страх. Когато разбират, че не им искаме пари, не вярват, питат: "Ама как така? Къде е уловката?!" Просто се опитваме да помогнем там, където другите не се сещат или не се замислят. Когато видиш болно дете щастливо само защото отново има коса, блясъкът в очите му и радостта, с които поглежда към света, са най-добрият показател, че усилията си струват и каузата си заслужава. Тогава всички съмнения, коментари - кой какво казал или написал, отиват на заден план или изчезват напълно.
- Водите ли статистика на колко души сте помогнали по този начин?
- Да, разбира се. Но го правим, за да сме наясно ние, а не да парадираме с числа. Всяка дарена перука се описва, завежда се под определен номер, отбелязва се името на дарителя, посочва се и кой я получава... Някои се обаждат, за да благодарят лично на човека, който е решил косата му да се използва за каузата. Други искат да останат анонимни в това добро дело, не желаят да се знае и по никакъв начин не се стремят да си правят подобна реклама. Има и такива, които така се представят като герои, бързат в социалните мрежи да публикуват снимки, че са си отрязали малко коса за перука на онкоболен...
- Всъщност, какви хора се отзовават и предоставят част от косите си?
- Различни - както мъже, така и жени, а и деца също даряват. Най-важното е да не се съмняват, че го правят за добра кауза. Нелепо е да имат някакви претенции или условия, като например да знаят на кого ще бъде дарена перуката или да искат да присъстват, когато се слага... Онкоболните са много чувствителни и раними, не им е нужна публика, която да гледа как се опитват да прикрият липсата на коса като една от последиците на химиотерапията. Не бива да превръщаме тези хора в мечки на мегдана, от които зевзеци не откъсват поглед и клюкарстват. Подобни негативизми са ни напълно излишни. Трябва да сме позитивни, да бъдем благодарни за всяка подадена ръка, да се борим с лошото, със завистта и със злобата и да продължаваме да правим добро.
- Доволни ли сте от постигнатото досега?
- Не мога да кажа, че съм доволна от факта, че хората са болни. Бих желала изобщо да няма страдащи, на които да се налага да помагаме с подобни кампании. А нашата инициатива продължава във времето вече няколко години и, за съжаление, няма краен срок.
- Наскоро приключиха абитуриентските балове. Имате ли впечатления от визията на младите хора? Какво бихте ги посъветвали?
- Според мен те трябва да залагат на доброто, на скромността, а не на разголените, провокативните тоалети и тежките гримове. Младостта е дар, на който хората трябва да се радват, докато могат, защото времето не просто лети, а отминава безвъзвратно. Затова хубаво е младите да бъдат естествени, да не показват прекалено много плът, за да не изглеждат вулгарно. И най-важното е да са позитивни и да се посвещават на добри дела.
- Сред клиентите ви се открояват много популярни личности. Има ли разлика, когато се прави прическа на звезда и на никому неизвестна майка на две деца например?
- Разлика има и тя не е толкова в отношението на фризьора, а на самите хора. Така наречените звезди често се държат брутално, третират персонала като роби, липсва им всякакво възпитание, искат прическите да им се правят без пари само защото са известни... От друга страна, има доста заможни българи, които по никакъв начин не парадират с богатството си, много са скромни, никога не правят фасони, не предявяват някакви безумни претенции, камо ли да настояват да не плащат за услугите в салона. Така че от "звезди", какво да ви кажа, до гуша ми е дошло. Звездите са само на небето и Господ е над тях!
- Когато човек отива на фризьор, трябва ли да сподели с майстора вижданията си за прическата, която желае да има? Или е по-добре изцяло да се довери на професионализма му?
- Препоръчвам нещата да са комбинирани. Когато отидеш при стилист, доказал се през годините като професионалист, разбира се, че можеш да кажеш какво искаш. Но той най-добре ще очертае рамките на възможното във всеки отделен случай. И тогава клиентът, и фризьорът вземат заедно решенията за евентуални компромиси. Именно така се стига до най-подходящата прическа, която да е съобразена с професията на клиента или с някакъв определен повод и същевременно да съчетава актуалните тенденции.
Когато преценявам, че желаното от клиента няма да му стои добре, просто не го правя. Категорично отказвам да го обслужа. Препоръчвам дори да отиде на друго място, но не си позволявам да загърбя професионализма си и да го превърна в посмешище.
- Признават ли фризьорите грешките си?
- Наскоро имах случай, когато една от така наречените звезди се появи по телевизията с ужасна прическа и каза, че аз съм я правила. А нямах нищо общо с тази нелепа и смешна визия!
- Казват ли клиентите ви: "Прави каквото искаш!"? Как постъпвате в тези случаи?
- За мен тези думи означават, че човекът ми се доверява изцяло. Когато подобно нещо се случи, това е най-голямата възможна симбиоза между клиент и стилист. Тогава фризьорът се превръща в истински творец и е способен да направи уникални прически, които са на изключително високо ниво.
- Как се отнасяте към многобройните конкурси, на които фризьори от цял свят показват уменията си? Вие някога пробвахте ли се на подобни състезания?
- Смятам, че трябва да ги има. Не съм се явявала на такива конкурси просто поради липса на време. Но лично съм организирала състезания за коафьори. Също така обучавам хора, защото смятам, че по този начин браншът в България може да се развива и да се постигне много. Уменията и знанията в областта на фризьорството са от изключително голямо значение не само за нас, но и за клиентите ни.
- Следите ли новите тенденции в коафьорството или предпочитате да ги създавате?
- Бих казала: и двете. Списанието Coiffure Beauty, на което съм издател, отразява изключително коректно и точно, в дълбочина, новите тенденции и какво се случва в коафьорския бранш в момента. Самата аз никога не съм се водила по модните течения. По-скоро се стремя да налагам собствени виждания. Често ми споделят, че така вдъхновявам и другите хора. Ценя труда си и съм наясно какво мога.
- Как бихте завършили фразата: "Фризьорът ни прави..."?
- ...благословени!...