Придават етнически облик на бедността, за да скрият размерите й

Управляващите придават на бедността етнически облик, за да не се приема тя като проблем на мнозинството на българското общество. Това коментира експертът Ваня Григорова, автор на изследване, изготвено с подкрепата на Колектив за обществени интервенции и "Солидарна България". По думите й 251 хил. роми и 850 хил. българи у нас са бедни, има и от други етноси, което показва, че това не е етнически проблем. Почти 1,4 млн. от всичките близо 2,2 млн. пенсионери получават пенсия под 300 лв., а м.г. броят на бедните пенсионери се увеличил със 100 хил. в сравнение с предходните 2 години, сочи изследването на Григорова.
Работещите бедни обаче са извън социалното подпомагане, а това са 315 хил. души - 10% от заетите на 18-64 г., каза Григорова.
Злоупотребите с инвалидни пенсии са не повече от половин процент, но риториката на политиците е манипулирала общественото мнение. От времето на социалния министър Ивайло Калфин масово се говори, че хората с инвалидни пенсии не трябва да получават заплата, възмути се Григорова. В предизборната кампания през 2017 г. едно от основните обещания бе за "прекратяване на злоупотребите със социални помощи и паразитирането върху социалната система", припомни тя думите на кандидата от ГЕРБ и настоящ зам.-социален министър Зорница Русинова.
Григорова цитира данни на НОИ, според които около 500 хил. души получават инвалидни пенсии. Едва 7,3% от българското население е с трайна инвалидизация, докато по света този процент е 15, обясни експертът. Според нея този нисък процент се дължи на това, че мнозина не искат да бъдат освидетелствани, тъй като работодателите не наемат хора с ТЕЛК-ови решения.
Преобладаващият брой хора с увреждания са между 55 и 69 г., т.е. когато възрастта им е напреднала. Децата с увреждания са около 26 хил.
Бяха цитирани данни от анкета за социалната система у нас. 29% от запитаните твърдят, че познават добре или много добре социалната система, но се оказва, че повечето от половината не правят разлика между обезщетения и социални помощи - смятат, че безработните получават помощ. Огромна част мислят, че над 3/4 от получаващите социални помощи нямат нужда от тях, а 32,4% от получателите не ги ползват по предназначение.
Човек със заплата 1000 лв. дава от месечните си пари 3,08 лв. за социални помощи, пресметна Григорова. Тя цитира данни на АСП, според които през м.г. са подпомогнати 33 422 лица и семейства, като средно на домакинство се падат по 83 лв. месечно.   
Риториката на управляващите демотивира хората да се осигуряват, защото не получават обещаните от предизборни кампании увеличения на социални помощи и обезщетения и така управляващите допринасят за увеличаване на сивата икономика, коментира Григорова.