Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Свят

Ердоган с победа, разочарована опозиция

Изборите официализираха едноличната власт на турския президент

Зорница Илиева

28. Юни 2018 , брой: 123   241   0
Снимка
сн. БГНЕС
След победата си Ердоган благодари на турците с големи плакати като този на площад "Таксим" в Истанбул

"Да оставим на заден план предизборните аргументи, напрежение и обиди, за да се фокусираме върху бъдещето на страната" заяви старият-нов президент на Турция Ердоган. Той обяви победата си, още преди да излязат официално от Върховната избирателна комисия резултатите от проведените на 24 юни извънредни парламентарно-президентски избори. При рекордна избирателна активност (90%) турските граждани дадоха 53,6% за Ердоган и 42,4% за неговата управляваща вече 16 години партия ПСР (Партия на справедливостта и развитието). Оказва се, че тактиката му да се коалира в съюз с крайните националисти от ПНД (Партия на националистическото действие) с лидер Девлет Бахчели му донесе успех. Ще има мнозинство в Меджлиса (парламента), защото с постигнатите от националистите на Бахчели 11,13% надеждите на опозиционните партии да постигнат поне свое парламентарно мнозинство и така да затруднят управлението на Ердоган не се оправдаха. Явно старият опитен политик Бахчели е имал основание за упрек в предизборната кампания към някои депутати от управляващите, които считаха, че ПСР "носи на гърба си ПНД". След проведените избори парламентарно представените партии са 5 - ПСР (42,4%/), опозиционната   кемалистка НРП (22.67%), ПНД (11.13%), прокюрдската ДПН с лидер Селяхатин Демирташ (11,62%) и новата "Добра партия" с лидер Мерал Акшенер (10%). Тези партии преминаха прага от изискваните по конституция 10%.
Всъщност за първи път от 16 години Ердоган ще управлява в коалиция. Но вече в президентска република, където едноличната му власт ще продължи с разширени правомощия. Вече де юре. За него турският народ е дал урок по демокрация на тези избори независимо, че те се проведоха в условия на извънредно положение. Това никак не е случайно. Страхът, че някой може да "донесе, където трябва" и да се създадат условия за попадане в лапите на съдебната система, няма как да не е увеличил броя на гласуващите "по правилния начин". Класиралият се на второ място (30,7%) в надпреварата за президент, Муххарем Индже от опозиционната НРП, призна резултатите от изборите с "не беше честно състезание, условията не бяха равни, но приемам, че Ердоган спечели". Не може да каже и друго след разлика от 20% в полза на Ердоган. Всъщност Ердоган не само разполагаше с целия ресурс на държавата, за да проведе успешни избори. Промяната в изборното законодателство, която позволява да се отчитат бюлетини и пликове без печат, въвеждане на подвижни урни там, където управляващата партия няма достатъчно подкрепа, отпускане допълнително пари за пенсионерите, продажбата на стопански земи на "наши хора" след промяна на съответни закони, безкрайни ифтари (кампанията е по време на Рамазан) за хиляди граждани, раздаване на пари на участници в митингите, отпечатване на повече от необходимия по закон брой бюлетини, подчинени медии, чиято собственост бе променена чрез предоставянето им на близки до властта хора ит.н., са методи, които имат роля за постигане на по-добри резултати. Но каквито и да са манипулациите и нарушенията, разочарованието на опозицията и светски ориентираните турци от резултатите не могат да послужат за оспорването им. Просто сметките на Ердоган излязоха точни. А може да се каже и че тактически изигра опозицията чрез т.нар. "игра на демокрация" Дори и да допусна гафове по време на предизборната кампания, дори и да изглеждаше уморен, изолиран и с "бледа кампания" по думи на наблюдатели, дори и да участва в по-малко митинги от основния си опонент (107 на Муххарем Индже в 65 вилаета срещу 32 за Ердоган), турците не казаха "тамам" (стига) на стария си президент. Неговото "ще изляза от политиката, когато моите съграждани ми кажат тамам" бе прието "на въоръжение" от опозицията и тя точно с "тамам" започваше всеки свой митинг или среща с поддръжници. Оказа се, че турците предпочетоха познатото, сигурното, онова, което според тях се чува по цял свят, а това е безспорно името на Ердоган. За него гласуваха и повечето турци с двойно гражданство и право на глас в чужбина. Там турски институции от години работят сред гастарбайтерите от 2-3 поколения, имат своите начини и средства да ги държат "под око" и това се цени особено по време на избори. Другото са призивите да участват активно в политиката на страната, която ги е приютила, да влизат в съответните парламенти и тази политика на Ердоган няма как да не бъде продължена и след тези избори. Особено, когато неговата власт стана фактически неограничена. Никой не се отказва от влияние и роля, когато има възможности и условия за това. Но в Австрия, например, представител на "Партия на свободата", коалиционен партньор на управляващата "Народна партия", Йохан Гуденос, е заявил "тези турци, които са дали гласа си за Ердоган, по-добре да се върнат в страната си, защото изборните резултати потвърдиха, че интеграцията на хилядите турци е неуспешна". В страната на Моцарт 72,3% от имащите право на глас турци са били за Ердоган, а неговата партия е спечелила 62,5%. В чужбина, естествено, кюрдите не са гласували за Ердоган. В Турция този път техният кандидат за президент Селяхатин Демирташ, прокюрдска ДПН (демократична партия на народите), успя да ги мобилизира и обедини, и партията не само прескочи баража от 10% и влезе в Меджлиса, но и самият Демирташ постигна резултат 8,3%, което го нарежда след Ердоган и Индже. При положение, че от 20 месеца е в затвор в Одрин и провеждаше кампанията си чрез социалните мрежи, туитър и пренесени от адвоката му слова. За него националната ТRT направи 10 мин. репортаж от затвора и това се включва в определянето на изборите за демократични. Всички митинги, в които участва Ердоган, са излъчвани на живо и не само по TRT. В това отношение всички представители на опозицията, участници в изборите, изразяваха възмущение от наложено затъмнение на кампанията им и невъзможността да бъдат третирани като равнопоставени при участие в ТV програми. Остава огорчението, че "условията не бяха равни".
Официалните окончателни резултати ще бъдат обявени до края на седмицата, но анализите вече са в ход. За "Гардиън" е съществено, че Ердоган е направил изявление след изборите, в което освен изреждане с уверен тон на множество проекти, които ще реализира, той е подчертал, че "Турция ще следва един път на независимост". "Вашингтон пост" набляга върху факта, че Ердоган е обявил победа преди Върховната избирателна комисия да оповести данни и че опозицията съобщава за манипулации. За "Монд" разочарованието на опозицията е открояващото събитие от тези избори. В Истанбул и управляващата ПСР, и опозиционната НРП намаляват броя на депутатите си, съответно от 46 на 43  и от 28 на 27. При положение, че Истанбул ще има общо 98 депутати, т.е. от 88 сега са с 10 повече. Прокюрдската ДПН е спечелила 12 броя депутати при 7 в миналия Меджлис. Добрата партия участва за първи път на избори и ще има 8 броя депутати от Истанбул. Националистите от ПНД ще имат един депутат повече - от 7 сега ще бъдат 8. Любопитното е, че Индже има над 72% в два исторически квартала на Истанбул - "Кадъкъой" и "Бешикташ", а Ердоган печели в крайни квартали като "Султанбейли" и "Есенлер". В Анкара управляващата ПСР е получила 30,19%, а опозиционната НРП - 36,03%, но Ердоган изпреварва Индже с 51,52% срещу 36,23%. Най-високи резултати Муххарем Индже има в Измир - 54,61% срещу 32,52% за Ердоган. Тук НРП има 41,77% срещу 28% за ПСР. Както се казва, нищо ново. Самите резултати показват колко разделено е турското общество. Да, Ердоган ще управлява еднолично в условия на президентска република, ще назначава министрите при липса на длъжност премиер, ще сложи ръка върху Централната банка и ще определя лихвения процент, ще назначава повечето членове на висшите съдебни органи и висшите чиновници, включително на специалните служби като МИТ, негова ще е отговорността за бюджета и то при липса на възможност Меджлисът да го контролира и т.н. Толкова много власт, но и толкова много отговорност. От ПСР казват, че "президентската система ще донесе просперитет", а опозицията твърди, че това ще е еднолична власт и диктатура. Предстои да се изпълни и предизборното обещание да се отмени извънредното положение, но дали това ще изведе турската икономика от мътните води, които са в основата и на решението да има извънредни избори? По-ясна е ситуацията с външната политика. Някои казват, че ще е дежа вю. Балканите ще си останат в сърцето на Ердоган, особено някои столици и градове като Кърджали. В Сирия и Ирак турските военни операции ще си продължат. Да му мислят сирийските кюрди. "Тактическият съюз" с Русия няма изгледи да се загърбва. Връзките със САЩ, противно на твърдения за усложняване, Ердоган няма да прекъсва. Ще си получи исканите F-35, независимо от заявката за купуване на руските С-400, а Фетуллах Гюлен не му трябва незабавно. Причината е понятна. С ЕС контактите ще си продължават, защото той е най-големият търговски партньор, а Анкара се нуждае от инвестиции и европейски технологии. Брюксел пък има нужда от стена за спиране на мигрантите и ще плаща, за да действа споразумението с Турция в тази връзка. За членство няма да се говори, но и Анкара няма да прекъсва по свое искане този процес. Въпросът е колко ще издържи Ердоган при това темпо и толкова властова тежест. Засега хоризонтът е 2023 г., когато ще се честват 100 години Турска република. А дали ще успее да преодолее "износването на метала", както се изрази за състоянието на собствената си партия?. Нов мандат, стари проблеми. Същите амбиции. Събитията предстоят.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"