Прочетено от "Минало не отминало"

Колибарският етикет

Когато пише за "етикета на габровеца", д-р Петър Цончев го определя като "опростен" (Из общественото и културно минало на Габрово, с. 100-101). Преди Освобождението габровци са общували "на ти", а в по-интелигентна среда - "на ваша милост" или на "ви (вие)", като при посещение в домовете гостите са били черпени със "сладко и кафе". Жителите на Жълтеш и околните села, кажи-речи до ден днешен, общуват само "на ти". Формата "на вие (ви)" открай време се смята за "купешка" и "префърцунена", неестествена, а  обръщението "ваша милост" отдавна е забравено, a пък и надали някога е влизало в колибарския речник.
Колкото до посрещането на гости, то винаги е ставало в зависимост от степента на познанството и важността на неговия повод. Контактите със "случайния гост" най-често спират до... "пътната порта". Ако дошлият е непознат, неговото "гостуване" сигурно ще приключи с размяната на няколко любезни приказки от типа на това защо е дошъл и кого търси, от какво се нуждае. Ако се "завърже приказка" и се окаже, че от неговото идване ще произтече някакъв "взаимен интерес", той дори може да бъде поканен и почерпен с кафе-леблебия и в краен случай - с домашна ракийца. Но това вече е "широко отваряне" на всички "врати", което може да се случи много рядко.

Отношението към живота и смъртта

Случи се така, че докато разговаряхме с бай Христо Дявола за "хубавия живот" едно време, неусетно нагазихме в темата за неизбежния край, за преходността на човешкото битие. На въпроса ми дали го е страх от "оная с косата", той отвърна с въпрос: "Защо да ме е страх? Сега, когато съм на осемдесет и кусур години, всеки ден очаквам най-щастливия ден"  Защо мислиш така? - го запитах. "Ами как? Какво има толкова страшно в туй да си умрял? Не чувстваш нищо. И да ти приказват, и да те горят, и да те секат, все тая... Аз не вярвам, че има и задгробен живот - продължи своята еретична мисъл Дявола. - Защо не вярвам? Защото както една гадинка съ ражда и умира на таз земя, тъй и човек съ ражда и умира. Или както е написано в Библията: "От кал си направен и на кал ще станеш". 
Ами ако все пак "горе" има рай? - питам аз. "Ти, батинка не ме баламосвай, че като умре човек, ще има ад или рай. Няма да има нищо. Няма,бате, рай, няма ад, каквото има, всичко е тук на земята..."  На моето питане дали все пак не го е страх от смъртта, Дявола отговори лаконично: "Виж какво, от умрял не мъ й страх, от жив да са пазиш. Защото умрял нито ще ти напакости, нито ще те обиди, докато за живия не се знае какво може да ти погоди. .

Оптимизмът на  балканджиите
     
...Той е предпазвал местните балканджии от така присъщите на българина: черногледство и апатия, липса на самочувствие и нихилизъм ("Много хубаво не е на хубаво", "Хубава работа, ама българска"), отглеждани в продължение на векове в сянката на "турското присъствие", под знака на недоимъка и беднотията, а в по-ново време - на възродения (и възраждащия се) "еснафски егоизъм", простотия и махленска ограниченост.
Едно време, по-точно в годините на социализма, директорът на Дома на хумора и сатирата в Габрово Стефан Фъртунов, автор на белетристичното книжле "Много здраве от всинца ни", беше обявил конкурс за девиз, или както днес му казват - лого на дома. Спечели го Радой Ралин, който предложи логото: "Светът е оцелял, защото се е смял". Така този девиз, заедно с мита на габровския хумор и прословутите анекдоти за сметкаджийството на габровци, стана крилатият израз на "българския Манчестер". Струва ми се, че жълтешките колибари, много преди Радой Ралин, са открили, че майтапът и джумбюшът, смехът са най-сигурното и изпитано средство за оцеляване. Ще ме прощава Радой Ралин, където и да се намира сега - в Ада или в Рая, но: "Който съ смей, той шъ оцелей". А иначе, както го е рекъл покойният Стефан Фъртунов: Много здраве от всинца ни!

Историята като счетоводна книга

"Историята не е счетоводна книга" - твърди проф. Андрей Пантев. Да, тя не е аритметика, но не е и бакалски  тефтер, в който се записват нечии вересии от миналото, а още по-малко - нагли кроежи за бъдещето. Какъвто е случаят със  съседна Турция, където се събуждат османски "сантименти" и копнежи по "величието" на някогашната Османска империя, правят се сметки за ново "турско присъствие" на Балканите.    
Историята си е история. Но вчера и днес, сега и утре нямаме право да забравяме миналото си и неизброимите жертви, с които е извоювана българската свобода; да си заравяме главите в пясъка, когато около нас ври и кипи, а светът е заприличал на разсърден кошер от  освирепели  пчели.
Историята трябва да се помни, из род в потомство - до девето коляно. И да се знае, че миналото може да не е отминало...



Борис ДАНКОВ