29 Март 2024петък04:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Момчил Неков:

България единствена в ЕС използва палмово масло в сиренето

Продуктите със защитени географски означения са възможност на потребителя да му е гарантирано качеството, твърди евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП

/ брой: 127

автор:Мая Йовановска

visibility 1599

Момчил Неков е роден на 13 май 1986 г. в Силистра в семейство на учители. В родния си град през 2005 г. завършва езиковата гимназия "Пейо Яворов". Магистър по "Политически мениджмънт" от СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по "Международни икономически отношения" от УНСС. От 2013 г. е докторант във Философския факултет на софийския университет.
Член на БСП от 2009 г. От февруари 2010 г. до избирането му за член на ЕП работи като инспектор и старши инспектор в Дирекция "Правни производства и надзор" в Комисията за защита на личните данни. Избран е за евродепутат от листата на БСП. В ЕП Неков работи в комисиите по култура и образование и земеделие и развитие на селските региони. Заместник-председател е на Интерпарламентарната група РУМРА, която работи за повишаване видимостта на планинските, селските и отдалечените региони на ЕС. Сред приоритетите в работата му е развитието на биоземеделието и системите за напояване в България, отстояване на интересите на българските земеделски производители. Неков е автор на две книги с политологични изследвания.

"Който произвежда храни с двойно качество, да му бъдат налагани глоби"

- Господин Неков, докъде стигна разрешаването на проблема, свързан със защитата на традиционните български продукти?
- По-скоро трябва да го приемем като възможност, тъй като ние сами си направихме проблем на национално ниво. Защото това е една възможност, която все повече се маркетира и таргетира като защитени географски и указания и защита на произход, а ние просто не го използваме. И оттам вече идват проблемите, защото реално на този етап държави, които са съседни на нас, като Гърция например, използват много добре продуктите си със защитени наименования. Те обаче започват да пречат на нас, защото могат да защитят продукти като българското саламурено сирене или българското кисело мляко. Това са възможностите, които изпускаме, първо икономически, и второ - чисто като културна идентичност. Защото всеки чужденец, първото, с което се среща у нас, е българската кулинария. Оттам вече регионалните дегустационни пакети се развиват и още повече за географските означения е важно да се каже, че това е възможност на потребителя да му е гарантирано качество. Ако във Франция се консумира определено сирене, същото сирене с географско означение, от която и точка на света да си го купиш, означава, че ще е истинското сирене, произведено във Франция. А докъде ние сме стигнали? Работим активно, надявам се максимално скоро да излезем със заявление по основните продукти.
- Това е работа на бранша, разбира се?
- Да. Надявам се в максимално скоро време производителите да излязат със заявление по основните продукти на българското саламурено сирене. Те са няколко вида: козе, овче и краве. На този етап това, което ме радва, е, че се разшумя, има дискусия по темата, което вярвам, че ще доведе до заявления и е възможно до 1-2 години да се поздравим с около десетина продукта със защитено географско означение.
- По тази щекотлива тема, която върви вече втора година в ЕС за двойния стандарт на храните, ще има ли някаква регулация на европейско ниво, която да се трансформира и на национални равнища така, че наистина да се премахнат тези практики? Или се разчита само на това, че се шуми, за да се коригират търговците?
- Регулация ще има вече и от ЕК. Сублимният момент, може би, беше миналата година през септември, когато лично председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че няма да позволи да има двойни стандарти. Това беше изказване, след което започна работата в ЕП. Като докладчик в Комисията по земеделие дадох конкретни предложения - който произвежда храни с двойно качество, да му бъдат налагани глоби и да се води като нелоялна търговска практика. Това означава, че ако ти наложат санкция 4% от оборота, няма да имаш никакъв интерес да произвеждаш с двойно качество, тъй като в много случаи е очевидно, че това се прави заради икономическите ползи с влагане на по-нискокачествени продукти.
- Да, това е вашето предложение, което е добро. Как обаче виждате нещата, възможно ли е това да се случи? Комисията има един огромен ресурс, но процесите някак си вървят бавно, поне според мен.
- Вярвам, че догодина трябва да стане.
- Догодина трябва да стане това, което вие предлагате?
- Да, до края на тази година трябва да се направят всички изследвания и изследванията, които са подадени от държавите членки, за да може да се направят референтни продукти, да се види къде са разминаванията. Бизнесът все повече търси срещи и с нас, и от оправдателен режим, разбира се, и от това да покажат защо са тези разлики. И в същото време производителите видяха, че няма друг вариант освен да синхронизират продуктите навсякъде. По-скоро те искат разговори с нас, за да разберат къде има разлики. Защото някъде от самите законодателства се получават тези разлики, а те се опитват да се скрият зад тях. Смятам обаче, че вече и бизнесът е готов за такива стъпки. Някои бизнеси, примерно като една от мултинационалните компании за производство на бебешки храни, вече си уеднакви продуктите навсякъде. Така че смятам, че то ще стане двустранно - и от европейското законодателство, и от страна на самите мултинационални компании, за да преминат към еднакво производство на единния европейски пазар.
- Вие казвате налагане на санкции, но същевременно идентифицирате проблема с разликите в законодателството. Ще бъдем ли притиснати ние, като държава, да премахнем тази разлика в законодателството си или няма как да ни задължат да го изправим в тази посока?
- Визирам държави като Германия и Австрия, които примерно за рибените пръчици имат закон минималното количество да е 62%, докато английската компания, която ги прави, ги произвежда с 58% за целия ЕС. А само за Германия и Австрия ги приготвя с 62%, тъй като това е минимумът по закон. За такива разминавания говорим.
- Но те се позволяват на местно ниво. Нашето законодателство дава възможности да се лавира.
- Нямаме закон, нямаме стандарти, докато австрийците имат, това е разликата. Докато самата компания твърди, че при 58% консистенцията на рибните пръчици е най-добра. От тази гледна точка това, което призовавам на национално ниво, е да имаме стандарти. Защо ние да нямаме същите като в Германия и като в Австрия?
- В този смисъл как гледате на все още новата идея да се въведат задължителни минимални стандарти по отношение на най-разпространените храни, като например кренвиршите и някои млечни продукти?
- Още от 2016 г. призовавам точно за това - палмовото масло да не се използва в хранителната промишленост, особено в сирената. Тъй като се оказа, че България е единствената страна в целия ЕС, която използва палмово масло за производство на сирене.
- Това е по отношение на сиренето. Сега вървят експертни разговори какво да бъде задължителното минимално съдържание на месо например в кренвиршите. Задавам този въпрос, защото, доколкото разбирам, на европейско ниво няма подобно изискване за определено количество месо в кренвиршите и този стандарт може да стане задължителен за нашите производители, но няма как да го наложим на чуждите. И така има опасност нашите производители да претърпят загуби, след като чуждите залеят пазара ни с по-евтини продукти.
- Точно затова е важно използването и на самите географски означения, които дават добавена стойност, изкарват продукта от конкуренцията на другите да се бият само по цена. Те ще се борят и по качество, и по произход. В случая говорим за минимални стандарти, за да може като кажеш суджук, да разбираш именно суджук - това, което ни е традиционно преплетено в културата и в разбиранията, а не примерно в него да има всякакви други смеси, но не и месо. Или да съдържа млечен протеин или нещо подобно, което да имитира месо.
- Каква е целта, с която заедно с Националната овцевъдна и козевъдна асоциация организирахте форума по проблемите на бранша, които са много и са от отдавна?
- Последният доклад, който е на ЕП по проблемите на овцевъдството и козевъдството, е от 2008 г. Нещата оттогава са се променили доста. В България няма стратегия за сектор овцевъдство и козевъдство, а това е традиционен отрасъл, който е изхранвал и дедите ни, изхранвал е и родителите ни, и има много голям потенциал и възможности. Но ние не можем да ги използваме. За пореден път, в пореден сектор, не можем да ги използваме, точно защото нямаме стратегия, няма правно подпомагане. И самите условия не са синхронизирани така, че да дават добавена стойност на производителите и те да се чувстват защитени.
- Това зависи от нашите политици или от сектора, и какво се надявате да се постигне, за да има подобрение?
- Това зависи от всички играчи по веригата - и от държавата, и от нас, и от самите производители. Защото предизвикателствата вече са и световни, но и на национално ниво имаме достатъчно проблеми, които не сме решили. Това е целта - да синхронизираме системата, да изготвим стратегия, която да е адекватна до следващия програмен период - 2027 г., за да може реално ние да поставим предизвикателствата и плюсовете на масата и да видим какви са възможностите. Трябва да информираме и самите производители как се променят нещата. Това според мен е наша работа, на политиците.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ