Тайните на Синята джамия

Всеки, който поне веднъж е бил в Истанбул, си пожелава да се върне в този над 15-милионен (по официални данни) мегаполис - населението му е нараснало десетократно от 1950 г. С площ 5343 кв. км и дължина от единия до другия край близо 150 км той е единственият в света, разположен на два континента около Босфора. Търговският и исторически център на града, прочут още като Стамбул, Цариград, Византион и Константинопол, се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия. С тези, а и с много други факти изобилстват туристически и географски справочници, но съвсем различно е усещането, когато имате възможност на живо да се гмурнете в атмосферата на бившата столица на четири империи - Римската, Византийската, Латинската и Османската.

За много градове по света са характерни определени забележителности, които с времето са се превърнали в техен символ: Айфеловата кула в Париж, московският Кремъл, виенската Щатсопера, Тауър бридж в Лондон, Тадж Махал в Индия и т.н. Знае се също, че да отидеш в Истанбул и да не влезеш в Синята джамия е все едно да стигнеш до Рим и да не видиш Папата. Следвайки тази колоритна максима, част от панорамната обиколка на турския мегаполис, която си подарихме, нямаше как да подмине именно тази перла на архитектурното изкуство.
Още от пръв поглед Синята джамия покорява със своята грандиозност и изящество. Най-високият й купол достига 43 метра! По-величествен и богато украсен мюсюлмански храм няма никъде по света, категоричен е екскурзоводът ни Юджел Илязов, който сътрудничи с българската туристическа агенция "Партнер травел". Според него този символ на Истанбул всъщност не е познат сред турците с името, съдържащо названието на небесен цвят. Местните и мюсюлманите наричат сградата "Султан Ахмед".
 Кръстена е на 14-ия владетел на Османската империя, който дълго време не успява да спечели нито една война и Турция започва да губи влиянието си. За да спечели Божията милост, пашата решава да издигне невиждан дотогава храм и заповядва на архитекта Седефкяр Мехмед ага да осъществи амбициозното начинание. Строителството продължава между 1609 и 1616 г., като за целта са използвани скъпоценни видове камък и уникален мрамор. А махриб (нишата за молитви) се издълбава от огромен черен минерал, донесен специално от Мека.
За изграждането на джамията се следват най-добрите практики на византийския и класическия османски стил. Специално внимание се отделя както на инженерните конструкции, така и на украсата, за което ръководителят на проекта се сдобива с прякора Ювелирът. Султанът му заповядва да направи минаретата от скъпоценен метал. Обаче по онова време храмовете са скромни и вярващите не бива да демонстрират богатство. Затова архитектът прибягва до хитрост, като се преструва на недоразбрал. Вместо "алтън" - тоест от злато, казва, че чул "алтъ" или шест. А те обикновено са четири. Научавайки за грешката, султанът много се ядосва и решава да нареди "излишните" минарета да се съборят. Но щом вижда колко са красиви и хармонични, се примирява...
Атрактивното название Синята джамия всъщност е дадено на храма от многобройни туристи, впечатлени от вътрешната декорация на сградата. За целта са произведени уникални плочки с флорални орнаменти (само лалетата присъстват в 50 варианта), боядисани в синьо и бяло, благодарение на които всичко отвътре наистина прилича на небесен свод.
Ние обаче не успяваме веднага да влезем и да се убедим в това лично, защото точно в този момент... посетители не се допускат. Строгият униформен, застанал на входа, ни препоръчва да дойдем след час, когато приключи намазът - една от задължителни молитви за мюсюлманите, на която се отдават 5 пъти дневно.
Туристите имат възможност да влизат в храма от 9 сутринта до залез слънце, но без да притесняват вярващите в моментите, изцяло посветени на Аллах. Преди това обаче, ако жените не са с дълги (до земята) поли и нямат забрадки, налага се да се пременят със специални светлосини роби и кърпи за глава от място, което прилича на гардеробна. Полицаят, отговарящ за реда и спазването на задължителния дрескод, връща всяка дама, дръзнала да направи опит да прекрачи Синята джамия в неподходящи дрехи. Същото важи и за мъжете, облечени с къси панталони. На тях, отново напълно безплатно за времето на обиколката, се дават жълти поли, които прикриват краката им до петите.
Опашката на входа може да се оприличи на пълноводна река, която не много бавно, но сигурно пренася хорския поток към мястото, където всеки е длъжен да остане бос. Прибирате обувките си в прозрачни найлонови торбички и ги носите в ръка, докато стигнете изхода. Но преди това ще стъпите на богато украсен с типични ориенталски орнаменти виненочервен ръчнотъкан килим и ще попаднете в свят, където се преплитат множество различни култури и богата на тайни история.
След серия от ремонти, заради които храмът през пролетта бе затворен за посетители, Синята джамия изглежда като току-що построена. Дори още не са махнати всички скелета, а тук-там недовършени детайли подсказват, че реконструкцията на "Султан Ахмед" ще продължи и занапред: по неофициални данни - поне до 2020 г.
Прави впечатление, че местата за гостите и богомолците са разделени с прегради, а надписи на английски настояват да не се нарушават зоните за уединение и разговор с Аллах. Само върху стената, към която гледат вярващите по време на молитва (размерът на помещението в залата е 64x72 метра), има 260 прозореца с оцветени мозайки - истински произведения на изкуството, най-добрите образци на венециански майстори. За съжаление, времето и различните катаклизми са безпощадни към тези шедьоври и днес уникалният изникски порцелан е сменен с обикновени керамични плочки и боядисани стъкълца.
Диаметърът на централния купол също е впечатляващ - цели 23,5 метра. Огромните размери имат страхотно въздействие: посетителите се опитват да пазят тишина и дори помежду си говорят шепнешком на най-различни езици. Но пък не пропускат да си направят селфита и безброй снимки за спомен. Всеки остава в храма толкова, колкото пожелае или докато не го затворят...
И, да, не е лесно човек да се сбогува с приказно красиво място. Обикновено го прави с надеждата, че ще се върне отново. За да се потопи в атмосферата на безброй други забележителности на Истанбул, които са живото отражение на историческото минало на модерния днес мегаполис.














Снимки АВТОРКАТА