Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Бойна слава

4 милиона войници се сражават в най-голямата битка

75 години от победата при Курск, която промени хода на Втората световна война

Димитър Копривленски

6. Юли 2018 , брой: 129   1271   0
Снимка

Карта на бойните действия при Курск

Сражението, за което ще стане дума тук, за което все по-малко се говори, и за жалост все по-малко се знае особено от младите, влиза в историята като едно от най-важните във Великата отечествена и въобще в цялата Втора световна война. В него от двете страни вземат участие над 4 милиона души (!), т.е. два пъти повече, отколкото при Сталинград.
При Курск се сблъскват около 70 хиляди оръдия и минохвъргачи, над 13 хиляди танка и самоходни оръдия, около 12 хиляди бойни самолета! За разлика от битките за Москва и Сталинград преминаването към отбрана при Курск не е принудително. Върховното главно командване в Москва вече е поело в ръцете си хода на войната, планира и подготвя операциите...
Резултатите са достатъчно показателни. На Курската дъга Червената армия разгромява 30 дивизии на противника, от които 7 - танкови. Немско-фашистките войски губят 500 хиляди войници и офицери, 3 хиляди оръдия, 1500 танка и повече от 3700 самолета!
Битката при Курската дъга от 5 юли до 23 август 1943 г. е най-голямата във военната история на човечеството. И всякакви замълчавания и омаловажавания на нейното огромно значение за развоя на Втората световна война са позорни и смешни!

Възторзите от големия успех с пленяването на фелдмаршал Паулус и 330-хилядната немско-фашистка групировка при Сталинград, като че ли най-бързо отзвучават у тези, които подготвят и постигат победите. Известно е, че победителят над Наполеон, пак при Москва, но през 1812 г. -  Кутузов, бил добър познавач на духа на армията, душевността на войската и душата на войника. А ето и какво казва върховният главнокомандващ Сталин по повод 25-годишнината на Червената армия в заповедта си от 23 февруари 1943 г. Като се позовава на успеха в "обкръжаването и ликвидирането на огромна отбрана немска армия...", той подчертава, че "в хода на войната Червената армия стана кадрова армия. Тя се научи да побеждава врага, като отчита неговите силни и слаби страни, както изисква съвременната военна наука..."

И Сталин става маршал

Невероятно е, но има архиви и те следва да се знаят. На 25 януари Сталин поздравява "бойците, командирите и политработниците... с победата над немско-фашистките завоеватели и техните съюзници - румънци, италианци и унгарци при Сталинград..." А на следващия ден, 26 януари, повече от 5 месеца преди голямата битка на Курската дъга, казва на армейски генерал Василевски:
"...Гответе удар към Курск... Дясното крило на Воронежкия фронт настъпва право към Курск..."
Когато светът се радва на успехите на Червената армия, в деня на "щракването на капана" за 6-а армия на Паулус, 2 февруари, е освободен Воронеж, на 8-и е освободен и Курск, а на 16-и - и Харков.
За поощряване на отличилите се в тези боеве старши офицери е учреден орден "Кутузов" - III степен. А в деня на освобождаването на Харков е публикуван и указ за присвояване на Василевски, координиращ действията на Воронежкия и Югозападния фронт, звание маршал. Не е излишно да се припомни, че само месец по-рано, за участието си в Сталинградската операция, заместникът на Сталин става армейски генерал. Със сигурност - напълно заслужено.
Преваля третата година на Великата отечествена война. Много са жертвите, много мъки са преживени, много награди и звания, много ордени и медали за героизъм и храброст, за заслуги и победи са дадени... За себе си Върховният главнокомандващ не желае и не приема нищо. Докато най-накрая, на 6 март, след като и представителите на Главното командване при Сталинград Рокосовски и Воронов стават маршали, почти 20 дена след Василевски, "за особени заслуги на Върховния главнокомандващ в хода на войната против хитлеристка Германия" Президиумът на Върховния съвет на СССР присвоява на Й.В. Сталин военното звание маршал на Съветския съюз.

Сянката на Сталинград

А войната продължава. Продължава и бясното темпо на нарастване на отбранителната промишленост. Печалният опит от началния период на войната засилва убеждението, че победата на бойното поле няма да се постигне само от таланта на маршалите и генералите. Това не е война, в която ловкото маневриране на полковете е достатъчно за победата. Още преди вероломното нападение на Хитлер е пределно ясно - предстоящата война ще бъде "война на моторите". Такава се налага логиката на войната. Победата в крайна сметка печели по-силният. Страната и народът, които издържат колосалното натоварване, легнало на плещите на воюващите.
Това много добре разбира и Хитлер. В речта си на 18 февруари в "Спортпалас" Гьобелс признава:
"Сталинград бе и ще остане великият тревожен знак на съдбата за германския народ!"
И изисква:
"Тотална мобилизация на всички човешки и промишлени ресурси за войната - това е повелята на времето!"
В залата присъстват няколко стотици представители на елита на нацистката партия.
"Пред нас е победата и ние сме длъжни да я постигнем! - призовава лидерът.
"Да!" - неистово крещи аудиторията и след час го понася на ръце. Виждали сме подобни документални кадри...
А фашисткото ръководство на Германия наистина не спи, жадува реванш заради Москва и Сталинград. И разработва операция "Цитадела". За настъпление е избран районът на Курск, заради предизвикателно вдалата се на запад дъга, образувана от предишните бойни действия между Орел и Белгород. И като естествен фокус на тази 550-километрова фронтова линия е освободеният на 8 февруари град Курск.
Хитлер планира да унищожи съветските войски в тази дъга и да продължи настъплението си към Москва, Ленинград... Макар че след поражението на Паулус при Сталинград сам се съмнява във възможностите да спечели войната. Но ораторският му плам по навик е прекалено самоуверен:
"Мои командири! Аз дадох заповед за първата настъпателна битка през тази година. На вас и подчинените ви войници възлагам задача да я постигнете, каквото и да става... Затова се обръщам към вас, мои командири... Повече от всякога тази победа да зависи от вас..."
Познати маниери на познати позьори!

Върховният немски напън

Не е упоменато дори кога и къде е писана и изпратена... Все за опазване на тайната сам фюрерът накрая заръчва:
"...Тази заповед да се унищожи след огласяването й в щабовете на дивизии!"
Но по данни на съветското разузнаване немците планират настъплението между 10 и 12 май. Разбира се, както винаги, Хитлер многократно се отмята. Разузнаването всеки път добросъвестно донася датата на германското настъпление: 19 май, сетне 19-26 май...
И както през 1941 г. Сталин съответно всеки път изпраща директиви на Ставката до командващите фронтове. И ги предупреждава за възможното начало на настъплението на немците - 2 май, 20 май, 2 юли...
Не че има някакъв страх или паника. Точно обратното. По това време Червената армия наброява 6,4 милиона души, около 99 хиляди оръдия и минохвъргачки, почти 2200 реактивни установки от типа "Катюша", 9580 танка и самоходни артилерийски установки, почти 8300 бойни самолета. За сравнение, немците имат на фронта на изток 4,8 милиона войници и офицери, повече от 54 хиляди оръдия и минохвъргачки, 5800 танка и щурмови оръдия, около 3000 самолета.
Наистина урокът от Сталинград и жадуваният реванш на германците достигат върха си при Курск. На южния фланг моторизираните дивизии на Манщайн имат в състава си полкове като "Велика Германия", "Райх", "Мъртва глава", "Адолф Хитлер"... Смразяващо!
Тук са струпани и новопроизведените тежки танкове "Фердинанд", самолетите "Фоке-Вулф-190" и "Хейнкел-129". Върховен напън! Пояснен и в секретното обръщение към елита на Вермахта:
 "...Армиите за настъпление са осигурени с всички видове въоръжение, които успяха да създадат немският изобретателен дух и немската техника. Числеността на личния състав е повдигната до предела..."

Артилерийска подготовка при... отбрана

Би могло да се изброяват още факти и доказателства за мащаба на Курската битка дори при подготовката й. И е несправедливо, и е лесно обяснимо, че въпреки това, тя остава сякаш в сянката на Сталинградската епопея. И докато последната директива на Върховния главнокомандващ е от 2 юли, в нощта на 5-и в щаба на Централния фронт на Рокосовски пленени немски сапьори твърдят, че в 3 часа тази нощ германските войски тръгват в настъпление.
Ето го сега и часа на младия маршал Рокосовски, комуто Сталин винаги е имал пълно доверие. Тук е и вечният Жуков, Георгий Константинович. По-късно историците ще почнат да спорят кому се пада повече дял - на Жуков, или на командващия фронта Рокосовски. А лъжата пръв подхваща представителят на Ставката Жуков, историците само му се нагаждат. И целият спор се завърта около решението на командващия фронта да нанесе изпреварващ удар по готовите да тръгнат в настъпление немци.
В 2 часа и 20 минути, т.е. 40 минути преди началото на очакваното немско настъпление, 506 оръдия, 468 минохвъргачки и 117 "Катюши" залпово откриват огън по предния край на немската армия. Тази артилерийска подготовка символизира и началото на историческото сражение. Според Жуков въздействието й не е според очакванията. Хрушчов пък твърди, че тя "е дала изключителен ефект". А резултатите са известни.
След изпреварващия удар на Рокосовски немците забавят настъплението. И от своя страна също провеждат едночасова артподготовка. И около 5 часа и 30 минути тръгват в настъпление. Въпреки минираното и добре прострелвано от артилерията пространство пред фронта, северната групировка на Модел се придвижва на 10-15 км. Още едно доказателство, че немците умеят да воюват. Но за двете години война много научават и съветските военачалници. Не напразно тук протича месеци наред сериозна подготовка.
Централният и Воронежкият фронт разполагат с 1 милион и 300 хиляди човека, до 5 хиляди танка и САУ, 2600 самолета, 28 хиляди оръдия и минохвъргачки. Зад гърба им е Степният фронт с още 500 хиляди войници и офицери. Дълбочината на ешелонираната отбрана е до 200 км.

Танков водовъртеж

Стана дума за преднамереното преминаване на Червената армия към отбрана. Българското определение е "заблаговременно". А като успех на маршал Модел се сочи придвижването му напред на 10-15 км. Цената обаче още в първия ден са две трети от общо 300-те му танка. До 8 юли немците съумяват да се вклинят в съветската отбрана на дълбочина до 20 км и повече. А на 9 юли идва и ответният удар. Върховният изпраща в разпореждане на маршал Василевски Гвардейската танкова армия на генерал Ротмистров от състава на Степния фронт на маршал Конев. И на 10 юли фелдмаршал Фон Клюге със своята група армии "Център" вече не може да се придвижи дори километър. Не е по-добре и Манщайн на южния фас на Дъгата.
След два дни започналото сутринта на 12 юли на фронт от 15 км настъпление западно и северозападно от с. Прохоровка, се превръща в известното танково сражение. На площ от над 100 кв. км от двете страни участват в сблъсъка не по-малко от 1200 танка.
Естествено, в Германия и в Съветския съюз оценките за станалото са различни. Немските военни историци се стараят да омаловажат своето поражение. Забравяйки хвалбите на Хитлер за "тигрите", "пантерите" и "Фердинандите"...
Докато маршал Ротмистров свидетелства лично:
"Танковете се въртяха, сякаш подхванати от гигантски водовъртеж. "Тридесет и четворките", като маневрираха и се завъртаха, разстрелваха от упор "тигрите" и "пантерите", но и сами попадаха под правите изстрели на тежките вражески танкове, замираха, горяха, избухваха. Удряйки се в бронята, рикушираха снаряди, веригите се късаха на парчета, взривяваха се боеприпаси вътре в танковете, отхвърляйки встрани танковите куполи..."

Реквием на победата

Същата е картината на двубоя и на следващия ден. Сталин търпеливо чака настъпването на най-подходящия час за преминаване в решително настъпление. Като непрекъснато усилва фронта с готовите за това резерви. На 15 юли вкарва в действие на южното крило на Курската дъга последователно 27-а и 53-а армия, 4-и гвардейски танков и 1-ви механизиран корпус. Едновременно добавя устно на Рибалко "колкото може по-бързо да въвежда танковете в боя" и на Воронов като представител на Ставката да подготви директива.
До 17 юли съветските войски по цялата Курска дъга преминават в настъпление. И до вечерта на 24-и немците са отхвърлени на позициите, от които тръгват в настъпление на 5 юли.
"Всичко това, пише Щеменко, бе доложено на Сталин през нощта на 24 юли. А на сутринта по телефона Върховният главнокомандващ разпореди на Генщаба срочно да подготви поздравителна заповед до войските, постигнали победата при Курската битка."
Щеменко си спомня още, че в редактирането на тази победна заповед участва лично и Върховният главнокомандващ. Който настоява да бъде отбелязано, че при Курск е развенчан митът, според който немците губят само зиме.
Тази победна заповед, подготвена от Щеменко, Антонов и Сталин, завършва с фразата:
"Вечна слава на героите, паднали на бойното поле за свободата и честта на нашата Родина!"
По-късно тя става неизменна при всички подобни поздравителни заповеди с добавения призив: "Смърт на немските завоеватели!" А в заповедта след победоносния 9 май 1945 г. този финал звучи като реквием:
"Вечна слава на героите, паднали в борбата за свобода и независимост на нашата Родина!"
Отбранителното сражение прераства в настъпление за разгром на противника в района на Белгород и Харков. Започва операция "Румянцев". А ако се присетим, може да ни хрумне и някакво сравнение със ставащото около познатите ни имена на градове, реки, райони... преди 75 години и днес. Пак се водят боеве, избиват се мирни люде... Защо и как?

Говорит Москва

Операция "Румянцев" започва на 3 август, а на 2-и вечерта Върховният главнокомандващ сам отива на фронта. Да види с очите си каква е обстановката. А като се връща на 5-и, някак освежен, вика Щеменко и Антонов:
"Ако сте чели внимателно историята, знаете, че още древните хора, когато войската се връща с победа, са биели всички камбани... Не би било лошо и ние да отбелязваме победите не само с поздравителни заповеди. А да поздравяваме отличилите се войски и командири със салюти. С някакви илюминации."
И още същата вечер в Москва 124 оръдия дават 12 залпа в чест на освобождаването на Орел и Белгород. За първи път. По-късно това вече ще се превърне в традиция. А в ушите ми, сякаш сега чувам гласа на диктора Левитан:
"...Говорит Москва! Передаем важное сообщение!... Сегодня наши войска..." Чувал съм го лично. Неведнъж. Значи съм щастливо съпричастен!


Хитлер над плановете за операция "Цитадела"


Най-великото танково сражение на всички времена


Катюшите в действие


Руски инструктаж къде и как да бъдат целени супермодерните немски танкове "Фердинанд", за да бъдат извадени от строя


Изследователи пишат, че когато Сталин целува "Мечът на Сталинград", подарен му от Чърчил, офицери от щаба вече работят плановете за Курск


Съветски Ил-2 атакува нацистка колона при Курската битка

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"