Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Юли 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Има, нема!

Николай Коев

6. Юли 2018 , брой: 129   698   0



    В годините на началната и застинала почти в една поза демокрация в Отечеството се вихреше една игра на щастието. По пазарища и просто на улицата хитри екземпляри от ромското малцинство разиграваха късмета на лековерни от другото кандидат-малцинство с едно станиолено топче и част от кибритена кутийка. Ловките ръце на мургавелкото бързо местеха положението и закриваха кръглото предметче така, че мераклията да вземе натрупващата се награда все не уцелваше. Е, понякога за парлама се включваше и по някое подставено лице и по добре режисиран етюд първо губеше, а след това изненадващо печелеше. Всъщност тази игра на "има-нема" в крайна сметка се свеждаше до шопското "епа нема". Но увлечените все пак не си тръгваха с чувството, че са ограбени, а по-скоро с усещането за несравнимо преживяване с вливане на повече адреналин в тялото, което все още не се бе сблъскало с истинската действителност на разкостената държава.
    Използвам този образ от вече позабравеното време, защото дори повече от четвърт век след вездесъщите промени играта "има-нема" си съществува и то как, но в далеч по-демагогско и жестоко превъплъщение. Аргументи за подобни мисли ми дава реалността в Отечеството, в което методично и напоително ни се внушава, че много има от това, дето го нема. Говорим за необходимата достатъчност за нормален живот. Та как да си обясним например факта, че на целия недоимък и парфюмираните икономически показатели органът, който регулира цените на топлото и тока (КЕВР), отново ги "регулира" задължително нагоре. Може би за имплантирания за ръководния пост син активист Иван Иванов "международното положение" и този път е виновно за скачането на парното със 7,33 процента и на тока с 2,03%. Положението на мнозинството нашенци обаче е твърде далеч от международното, особено когато става въпрос за доходи, но и за цени на жизненоважните за съществуването на гражданите услуги. Просто си "нема" и това е! А злополучната КЕВР, представете си, вече разполага със законово регулирана при по-широко тълкуване "екстериториалност". Т.е. в България клетите граждани и техни сдружения нямат право да оспорват дори в съда решенията на държавния /де/регулатор. Та това си е направо гнет и безперспективност. На кого да се жалваш, когато тази хитра постановка в интерес на монополистите е набутана в новия Закон за енергетиката?
    Бог високо, цар далеко, казва народът. Омудсманът обаче се оказва по-близко от очакваното и на него хората все пак възлагат надежди за промяна на порочния и лобистки закон. Дали Конституционният съд ще прояви експедитивност и ще оспори неправилния член в закона е въпрос с много неизвестни. Сега обаче казусът, който засяга пряко 600 хиляди домакинства, или 1,2 милиона души, е в ръцете на прокуратурата и като че ли тя единствено може внесе известно успокоение и очакване сред потърпевшите. Защото в противен случай голямото "немане", ще стане още по-голямо. И много хора отново ще се разочароват от невъзможността на председателстващата доскоро Евросъюза наша държава да гарантира поне малко топлина и светлина за своите останали верни поданици.
    В летния период стана практика да се прокарват някои чувствителни за обществеността решения, зад които посветени съзират и известна припряност на управляващите. Не бързат ли те да втасат преди завоюваната героично лятна ваканция? Засега така и не става ясно дали под въображаемата кибритена кутийка "има" или "нема" станиолено топче. Тост печели ли държавата от мерака за отдаването на концесия на иначе печелившото летище София, или тя губи, а печели някоя чужда фирма. И мисля си, може би наивно, защо пък толкова е необходимо да се предоставя на концесионер столичната аерогара и не може ли държавата като собственик да реализира приходи от нарастващия трафик през нея при това масово "немане"? Същото не важи ли и за изграждането на АЕЦ "Белене"? Или с трудноизпълними условия за инвеститорите отклоняваме потенциалните кандидати? 
Поначало всичко това подозрително ми прилича на погрома при "синьото" злополучно управление. Когато държавното се определяше едва ли не като ерес, която трябва да изгори без остатък на кладата. Няма значение, че в сътвореното са вложени огромни държавни средства и трудът на поколения българи. Равнодушие властва сега у нас дори към доказания опит на стабилни партньорски държави, които не предоставят в частни ръце важни не само за икономиката, но и за националната си сигурност системи и съоръжения. Не, наша милост знае най-добре. Мести ловко кутийката с топчето и то, представете си, отново и за кой ли път, при това съвсем случайно, пак се оказва печелившо. За някои подставени. А по-голямата част от народа истински "нема", факт. Но това едва ли вълнува имащите, сред които по стародавна традиция са печелившите от всякакви там избори. Пак факт !

 
      

         
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"