Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Юли 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Ердоган с много правомощия и повече предизвикателства

Трудното за "вечния президент" започва сега

Зорница Илиева

10. Юли 2018 , брой: 131   371   0
Снимка
сн. БГНЕС
Ердоган е аплодиран от съпартийците си, след като парламентът гласува новите му правомощия

Останаха на заден план въпроси от рода на "какво привлече турските избиратели отново към Ердоган". На ход са "какво да очаква Турция след "триумфалната победа"", както я определиха проправителствените медии при съседите на управлявалата вече 16 г. ПСР и "вечният президент" Ердоган на парламентарно-президентските избори от 24 юни. На 7 юли вече се състоя първото заседание на новия Меджлис (парламент), където ПСР (Партия на справедливостта и развитието) е мнозинство, но вече в коалиция с крайната националистическа ПНД (Партия на националистическото действие) с лидер Бахчели. Ердоган председателства първото заседание на парламентарната група на своята ПСР, защото той си остава и партиен лидер съгласно условията на новата конституция на Турция и във връзка с въведената президентска система на управление на страната. Тя също вече е в сила. Ердоган се е заклел в Меджлиса (9 юли) и са известни имената на новите министри в намаления състав на кабинета (вече само 16 министерства). Известно е, че длъжността премиер се премахва и глава на изпълнителната власт вече ще е Ердоган. Той ще назначава избраните от него министри и "помощниците" на президента. Няма изискване министрите да са депутати. Новото правителство няма да се гласува от Меджлиса. Предварително бе известно, че министерството на семейната и социална политика се обединява с министерството на  труда и социалната сигурност като става  министерство на трудово-социалните услуги и семейството. В новото министерство на промишлеността и технологиите са бившото министерство на  науката, промишлеността и технологиите и министерството на развитието. Министерството на търговията обединява министерството на митниците и търговията и икономиката. Външното министерство поглъща министерството по европейските въпроси и т.н. Дават се повече правомощия на заместник-министрите, защото се закриват длъжностите за съветници. Създават се 9 съвета: политически, научен, здравеопазване, храни, енергия, образование и др., които ще развиват стратегии в тези основни за страната области. Пряко подчинени на президента ще са и 4 офиса, които ще работят по теми, засягащи всички министерства, а именно финанси, човешки ресурси, цифровизация и инвестиции. Под контрол на президента, както и за назначения, са и институции като ГЩ, МИТ (специални служби), отбранителна промишленост, съвет по национална сигурност, държавен контрол, комуникации и бюджет. Разбира се, че експремиерът Бинали Йълдъръм се очаква да заеме мястото на председател на Меджлиса, а вицепремиерът Бекир Боздаг да оглави парламентарната група на ПСР.

Време за анализи и промени

Ердоган обяви всички тези промени и е на път за Азербайджан, Северен Кипър и на срещата на НАТО в Брюксел на 12-13 юли. Знакови първи посещения за новия му мандат като президент с разширени правомощия. В същото време в Турция се разгаря спор за изтегляне на местните избори за м. ноември т.е. предварително (законовата дата е март 2019 г.). Очаква се това предложение да бъде внесено от парламентарната група на ПСР и ПНД, а опозицията да го подкрепи. Прокюрдската ДПН, която постигна 12% в парламентарните избори, вече заяви, че е готова за месни избори. Целта е чрез тези избори да си върне управлението на онези селища, които в условията на извънредно положение вече дълго време се управляват служебно. Става въпрос преди всичко за районите в Югоизточна Турция, където по-голяма част от населението са кюрди. Готовност изразява и основната опозиционна кемалистка НРП (народно-републиканска партия), въпреки че там протичат разделителни процеси. Последователи на Меххарем Индже, основния опонент на Ердоган за президентския пост, събират подписи, за да се предизвика извънреден конгрес на партията и да се вземе решение за промяна на председателството. Явно на опитния и дългогодишен лидер на НРП, Кемал Калъчдароолу, ще му бъде по-трудно от друг път да удържи поста си. За него никак не е приемливо да стане "почетен председател" или "водач на парламентарната група", както вече му е предложил Индже. Мотивите му са, че партията е постигнала добър успех на изборите, като се е получило намаляване на подкрепата за управляващата ПСР и тя вече няма самостоятелно мнозинство в Меджлиса. Калъчдароолу предлага първо да се направи задълбочен анализ на изборите, за да бъде партията по-добре подготвена за  местните избори. А те по познат вече маниер ще се окажат с нова дата, т.е. предсрочни. Дали ще е достатъчно времето за подготовка?
Всъщност анализ на изборите, макар и не обширен, вече направи Ердоган и то веднага след 24 юни. Неговото подробно изявление пред Висшия съвет на ПСР за резултатите от изборите не е станало обект на широко разискване. Той задава въпрос защо се е получил такъв вот, въпреки че отчита за успех постигнатото. Важно е подчертаването, че "партията има проблеми", има "грешки в листите", има и "други грешки, които трябва да се отстранят". Ердоган не е отправил персонални нападки, не е обвинил в лично качество съпартийците си за грешките и проблемите в партията, не е потърсил персонална отговорност. Но на балкона на централата на партията, когато след изборите приветства ликуващите си привърженици, той се появи само в компанията на съпругата си. Нещо необичайно и различно от други избори. Казва, че "разбрахме сигнала, който нацията ни даде в изборните урни". Обещава, че този сигнал ще се отрази при съставяне на новото правителство. За него "проблемите с партията са много важни" и затова ще предложи извънреден конгрес на ПСР, който да се проведе по-рано (на 18 август, вместо през септември) и на него партията "да се конструира отново". Поставя и нова цел - след конгреса да се работи за нови избори. Звучи "не трябва да излизаме от изборна атмосфера", за да се "подготвим за местните избори" и така да решим проблемите с партията. Нови имена, нови хора, които да преодолеят "износването на метала", както Ердоган определя състоянието на ПСР. Предупреждение към съпартийците, че "Републиканският съюз ще продължи, въздържайте се от думи и действия, които обиждат ПНД", се посреща с мълчание. Разбираемо е, защото точно на резултатите на ПНД се дължи парламентарното мнозинство на управляващите, а са известни словата на присмех, които се отправяха от редица депутати от ПСР за хората на Бахчели. По-съществено е, че Ердоган обяви трите главни точки от политиката си след изборите: борба с тероризма, икономиката и външната политика. Посочил е, че "отстъплението на ПСР на 42% на тези избори е свързано с икономиката" и затова сега повтаря "икономика, икономика, икономика". За предимство в дневния си ред подчертава и "подобряване отношенията със  западния свят". Дали това включва и освобождаване на чужди граждани, задържани в Турция? Сред тях е и пастор Бронсън от САЩ. Борбата с тероризма за Ердоган са операциите срещу сирийските кюрди при Африн и Мембидж, където вече се води партизанска война, както и турските военни операции на територията на Ирак. Причините са известни, но разходите и човешките жертви изцеждат не само бюджета, но и енергията на турското общество, а това не може да остане без последствия. Колкото и да се повтаря, че "външната политика ще търпи втвърдяване". Ако с Босна и Херцеговина има разбирателство за "засилване на военното сътрудничество", което е постигнато при визита в Сараево преди дни на Нуретин Чанъкли, военен министър, как ли това ще се отрази на стабилността на региона? Иначе няма новина с "Анкара и Сарай Босна са свързани от исторически връзки и добри приятелски отношения". 

Дотук добре, а сега?

Спор няма в Турция и по света, че Ердоган се превръща в "най-могъщия лидер на страната след Ататюрк".
Друг въпрос е дали това няма да доведе до увеличаване на авторитаризма и дори наистина да заплаши демократичните устои на държавата. След като в ръцете му е цялата административна власт, след като се контролира 90% от медийното пространство, след като ключови личности от опозицията са в затвор, след като са закрити над 200 медии (по "Дойче Веле"), след като принудително е продадена медийната групировка "Доан", след като са отнети журналистическите карти на над 700 журналисти, а над 70 от тях са още в затвор, след като съдът не е независим, тогава няма как да не се направи извод, че "Турция с гигантски крачки се отдалечава от ЕС". Това е позиция на ЕК, отразена в доклада й за напредъка на Анкара, а тази констатация бе потвърдена от германското правителство неотдавна в отговор на зададени от леви партии в Берлин въпроси. В Берлин смятат, че "не е на дневен ред, от гледна точка на Германия, откриването на преговори по която и да е глава от процеса за присъединяване към ЕС". Допълнението е, че "преговорите де факто са спрели". Германия добавя и че "поради отрицателните действия в областта на правото в Турция, не може да става въпрос за започване на преговори за усъвършенстване на митническия съюз". По отношение на  предприсъединителните фондове, т.е. финансова помощ за Турция за периода 2018-2020 г., се заявява, че "правителството в Германия поставя въпроса те да бъдат използвани за изграждане на демократични институции и за засилване сътрудничеството с гражданските общности". В Турция все още има задържани 6 германски граждани, а 29 нямат право да напускат страната. Има становище и за действия на турски държавни органи като DITIB (турско-ислямски съюз за религиозна дейност), които се приемат за "неуместни"  и се твърди, че са предприети преговори, за да "се занимават само с религиозна дейност". Както казва и Кати Пири, докладчик за Турция в ЕП, "жалко, че се стигна до това положение", защото "Турция не направи исканите промени и при тези условия най-малко за 5 години трябва да се изоставят надеждите за продължаване на преговорите за членство в ЕС". Кати Пири е категорична с "според нас е премината червената граница" и при това състояние на гражданските права, на правата на малцинствата в Турция, "отношенията й с ЕС няма да стигнат доникъде". Що се отнася до отказа на Берлин да се усъвършенства митническото споразумение с Анкара, Пири явява, че сигурно Германия "не желае  да прави политически подарък на Турция под натиск на Ердоган". Да, отношенията са в застой, но това не означава, че са прекъснати. Напротив, икономическата ситуация в Турция няма как да не накара Ердоган не само да възстанови нормалните връзки с Европа, не само да е склонен на компромиси в тази насока, но и да изпълнява стриктно условията на споразумението за бежанците с ЕС. Срещу договорените финансови средства, естествено. Въпросът е щекотлив за ЕС. Не е трудно да се предвиди, че Турция няма да настоява упорито за членство и отваряне на глави, но ще действа и задкулисно за  премахване на визовите ограничения за турските граждани. Турците очакват, че старият-нов президент, с многото пълномощия, ще се справи с тази задача с достойнство. Все пак да не се забравя, че вече няма отделно министерство по европейските въпроси.
Каквото и да се казва за Ердоган след убедителното му представяне на изборите от 24 юни, трудното за него наистина започва. Овладяването на икономическата криза и стабилизирането на курса на турската лира не са само предизвикателство. Някои казват, че е "непосилна задача" поради мащабите и ситуацията в геополитиката. Да не говорим за опасенията от нова световна икономическа криза и т.н. търговски войни САЩ/ЕС и САЩ/Китай. Още повече, че зад себе си Ердоган има една "поляризирана страна", както казват в "Дойче веле". Едно е в Измир (над 70% са против Ердоган) , където Европа се вижда по улици и площади, съвсем различно е в Анадола, където ислямските обичаи се спазват като в Средновековието. Едно е да си кюрд в Турция и да живееш в Югоизточната част на страната, съвсем друго е да си турчин в Анкара, Истанбул или в Испарта например. Никой вече не оспорва, че Турция се е ислямизирала и е забрадила жените си поголовно. Никой не може и да твърди, че това е "умерен ислям", защото не се знае колко дълго ще е здрава ръката на Ердоган, за да контролира умереността. Нали тъкмо той използва консервативните мюсюлмани в политиката си за спечелване на властта и даде шанс на анадолските турци да заемат ключовите позиции в държавата. Овладяването на подмолните процеси, които текат в едно общество, е по-трудната задача, която изисква специфични усилия. А такива процеси има достатъчно в Турция. Колкото и да изглежда "безсилна опозицията", светски настроените турци няма как да се примирят. Не всички могат да емигрират. Предизвикателствата са повече, отколкото само един човек може да ги преодолява. Ако на местните избори Ердоган загуби Истанбул или Анкара, може да се приеме, че са прави онези турски наблюдатели, които казват, че "това ще е началото на края". Край, който ще се проточи или ще даде възможност Ердоган да триумфира и през 2023 г. за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Предстои да се наблюдава.
 
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"