КНСБ настоява плоският данък да бъде заменен с прогресивна скала

Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатора страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на Института за социални и синдикални изследвания Любен Томев. Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко параметъра - увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров.
Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия - от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ.
Целта на България трябва да бъде числото 60 - 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС, 60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ. Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров.
От КНСБ настояват също да бъде заменен плоският данък с прогресивна скала, която да е равна на минималната заплата. Средният ръст на приходите от Данъчното облагане на доходите на физическите лица (ДДФЛ) за периода 2008-18 г. е 7,97%, но ръстът на ДДФЛ преди кризата е бил около 15%, докато след кризата той е едва 0,9%. Преди кризата данъчните приходи в бюджета като процент от БВП са средно 21,37%, докато след 2008 г. средният дял е 20,04%, което е намаление, макар и минимално.
Приходите от ДДС растат по-бързо от темпа на изменение на БВП. Това говори, че все повече средства се изземват по косвен път от нискодоходните групи с цел преразпределяне чрез публична политика, коментират от КНСБ.
Делът на осигурителните вноски за сметка на домакинствата в общия дял на всички нетни осигурителни вноски нараства през годините и достига от едва 20,4% през 2000 г. до 39,80% към края на 2016 г. Това е ясно доказателство за прехвърляне на осигурителна тежест към домакинствата и облекчаване на бизнеса, категорични са от КНСБ.