Договори с Китай ще са успех, но само фанфари не стигат

Румен Гечев е професор по икономическа политика и доктор на икономическите науки в УНСС. Изнасял е лекции в университети в САЩ, Франция, Дания, Великобритания, Чехия, Кипър и др. страни. Той е бивш вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Ж.Виденов, като неговият екип допринася за подготовката за Паричен съвет, за създаването на националната фондова борса и на държавната насърчителна банка (сега Българска банка за развитие), участва в подготовката за приемането на страната ни в Световната търговска организация през 1996 г. Той бе председател на Комисията по устойчиво развитие на ООН през 1996-97 г. Проф. Гечев е народен представител от "БСП за България" (23 МИР-София) и участва в комисиите по икономическа политика и по бюджет и финанси.

"Едни си плетат кошницата с Китай, ние     рецитираме тъпи фрази от студената война"

- Проф. Гечев, каква е вашата най-обща оценка и изводите ви от проведения преди дни форум "16+1" в София, където център на вниманието бе Китай? Да очакваме ли "рог на изобилието" от китайски инвестиции, каквито информации се появиха? И в кръга на шегата и иронията: всичко това, от една страна - заплаха за мира и сигурността, каквато я нарече Цветан Цветанов ден преди форума.
- Форумът "16+1" се провежда от 2012 г. на ротационен принцип, като всяка година домакин е някоя от бившите социалистически страни в Източна Европа. Той е израз на дългосрочната икономическа и политическа стратегия на Китай за изграждането на устойчиви мостове към ключови национални и регионални пазари. Само за около десет години китайският брутен вътрешен продукт беше удвоен и сега надхвърля 11 трилиона щатски долара, т.е. това е втората по големина национална икономика в света след САЩ. При сегашните темпове на растеж от около 7% годишно, те ще заемат лидерската позиция още в средата на следващото десетилетие. Днес Китай е най-големият износител на световния пазар и заема първо място по валутни резерви - около 3,5 трилиона долара!
За да поддържа достатъчно висок икономически растеж, тази страна трябва да осигури достъп до високо развити и платежоспособни пазари, какъвто е ЕС. Китайското ръководство провежда т.нар. паралелен подход в реализацията на своята стратегия. Те затоплят отношенията с Европейската комисия в Брюксел, но същевременно сключват двустранни договори с отделните страни, особено с тези в Източна Европа. Да, сигурно забелязвате принципа "разделяй и владей", но видимо срещу него нямат нищо против нито големите, нито малките страни от съюза.
Като една от по-малките страни, ние имаме интерес от този паралелен подход. Защото е ясно, че всички ключови решения на ЕК се вземат сега основно от и в интерес на две страни - Германия и Франция. Нашите интереси само по щастлива случайност могат да съвпаднат с техните. Затова в двустранните преговори имаме шанс да изведем напред нашите собствени интереси. Само че ние имаме да извървим дълъг път до използването на тези възможности.
Не е реалистично да се говори за някакъв скорошен "рог на изобилието". Миналата година африканска държава има по-големи инвестиции в България, отколкото Китай. И тъй като става дума за около пет милиона долара инвестиции през 2017 г., то очевидно това е бил дъждец от трохи. Главно заради това, че ние не сме предложили смислени инвестиционни проекти на китайците, за разлика от поляци, чехи, унгарци, сърби и дори от малката държавица Босна и Херцеговина. Несъмнено външнополитическият слугинаж на нашите управляващи и идеологическото заслепение ни държи на опашката на Европа. Едните си плетат кошницата с бързоразвиващите се пазари на Изток, а други рецитират тъпи фрази от времената на Студената война.
Кой разсипа Близкия изток и Северна Африка? Кой е опасал света с военни бази? Да не би да са китайците? Така че нека просто да следваме политиката на "началниците" в ЕС, които говорят едно, а в областта на икономиката правят съвършено друго. Нашите управляващи погребаха българския "Южен поток", а немците тихичко си прокарват още две тръби за природен газ от Русия. Ние провалихме проекта "Белене", а Чехия, Финландия и Унгария тихичко си строят нови руски реактори. За нас не можело да имаме руска ядрена централа, но за Турция - основната армия на НАТО на Южния му фланг, може. Колко интересно! Та същото и с китайците. И тук сме на опашката, но дано да има някакво пробуждане на прагматизма и здравия разум.
- Как ще коментирате изявленията на властта, че едва ли не чрез София Китай ще открива Европа и ще навлиза в нея, даже и специален център бе учреден за целта, начело с Лиляна Павлова. Знаем обаче, че Китай е приватизирал пристанището в Пирея, сключи и договор със Сърбия за 1 милиард долара за изграждане на високоскоростна железница, която да свързва Белград и Будапеща - т.е. не се ли оказваме леко заобиколени и изоставащи от този процес? 
- По-скоро ние сами сме се поставили в положение на постоянна "засада". Какви инвестиционни инициативи и проекти беше представила досега българската страна на Китай? Никакви. Хората отпреди над две години увещават правителството да размрази проекта "Белене", защото са готови да инвестират в него по всички правила на пазарната конкуренция. Но нашите "юнаци" се страхуваха, че ще им дърпат ушите батковците от Брюксел и Вашингтон. А други страни и народи... развиваха двустранно сътрудничество за стотици милиони. И към вашите примери със Сърбия и Гърция можем да прибавим бързо развитие на сътрудничеството между Китай и страните от Централна Европа (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в областта на финансите и банкирането. Става дума за банкови представителства и банкови филиали, за съвместни дебитни карти в юани и в местна валута, за продажба на държавни ценни книжа на тези страни на китайския пазар и т.н. А в България с какво можем да се похвалим - с развитие на продажби на дребно в Илиянци. И сега - щели сме да станем единствен и едва ли не неизбежен ключов вход за Китай към Европа! Звучи много хубаво, но уви, нереалистично. Нека изчакаме реалните резултати от иначе добре организираното домакинство на срещата.
- 75% от китайските пари за Централна и Източна Европа щели да са за България - поне така твърди шефът на ББР Стоян Мавродиев. Реалистично ли е да очакваме това, какъв е коментарът ви?
- Доколкото разбирам, става дума за общо два милиарда долара, от които се твърди, че 1,5 милиарда щели да бъдат предоставени само на Българската банка за развитие. Би било страхотно, ама е доста съмнително и нелогично. Другите 15 страни да вземели средно по 30 милиона долара, сериозно? Първо, не е ясно за какъв период става дума. Защото, ако е за 10 години, със 150 милиона долара годишно няма да могат да се направят велики дела. Второ, известно е, че Китай е обявил 10 милиарда долара инвестиции за Източна Европа по програмата "Един пояс, един път".
Както вече отбелязахме, няколко милиарда вече са инвестирани в другите страни. У нас те сигурно стигат за производство на традиционните китайски книжни фенери. Трето, става дума за кредитна линия, а не за преки инвестиции. Не е ясно какви са лихвите по тях, защото и без това сега лихвите по кредитите от европейски и други банки са рекордно ниски. В момента ББР няма нито административен капацитет, нито събрани проекти за реализацията на такива кредити. Вижте, и без това нашата банкова система се чуди как да реализира събраните близо 70 милиарда лева депозити. Какво ще променят още три милиарда лева? Тук по-скоро трябва да говорим за крупни инвестиционни проекти с китайско участие. Такъв проект несъмнено може да бъде ядрената централа в Белене. Ето това може да промени аутсайдерската позиция на България на европейската инвестиционна карта.
- Сега освен за АЕЦ "Белене" се заговори също за изграждане на тунел под Шипка, довършване на магистралите ни без европейско финансиране... Тези очаквания и обещания не ви ли напомнят за едни други обещания и договорки - от посещенията на Борисов в Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, откъдето още чакаме арабски инвестиции?
- Би било чудесно, но след гръмките, но неизпълнени предишни розови видения е трудно да повярваме. Някакви Катарски фондове щяха да ни засипват с милиарди долари, но вместо това май ни съдят за стотици милиони заради завлечените им пари в съсипаната КТБ. Пак те щяха да ни карат втечнен природен газ, въпреки че и децата знаят, че нямаме и няма да имаме скоро съоръжения на пристанищата ни за разтоварване на такива танкери. Танците "със саби" в Саудитска Арабия бяха наистина екзотични и уж предвещаваха реки от петродолари към България. Но май са се загубили в пясъчните бури. Засега имаме само две камили в зоологическата градина. А за Кувейтската сага въобще не ми се говори. Това беше уникален дипломатически феномен в световната история. Българска правителствено-бизнес делегация организира инвестиционен форум в Кувейт. И на откриването му... не се появи нито един кувейтец. Изключителен резил. И как сега да вярваме, че ставаме европейска витрина на китайското икономическо чудо? Нека да изчакаме заглъхването на фанфарите и да видим какви са конкретните резултати.
- Не мислите ли, че Брюксел може да сложи спирачка в реализацията на съвместните проекти между Китай и Източна Европа? Все ще се намери някоя проблематична евроатлантическа ценност.
- Напълно е възможно, но не е съвсем вероятно. Нашият ЕС се намира в доста деликатна ситуация. След кризата от 2007-2009 г. и особено след мигрантската вълна, в него протичат сериозни дезинтеграционни процеси. Водещи европейски политици и анализатори, както и членове на самата комисия, открито говорят за опасност от разпадане на съюза.
Сериозни предизвикателства има пред еврозоната, която още не се е справила с натрупаните диспропорции. В същото време Съединените щати фактически започнаха търговска война с основните си търговски партньори, в т.ч. с ЕС. Ето, митата за европейската стомана скачат с 25%, а на алуминия с 10%. Те стават непродаваеми на американския пазар. И това е само един пример, повишават се митата на редица други стокови групи. Тогава? Къде ще изнася ЕС, ако не иска да преживее тотален икономически срив? Единствено възможното направление за търсенето на пазарни компенсации са Китай, Индия и Русия. Сега Китай заема второ място, след САЩ, сред търговските партньори на съюза със стокооборот от над 500 милиарда долара. И този оборот има потенциала да се увеличи значително.
По пътя на коприната могат да дойдат свежи капитали за инвестиции, тъй като зад китайската стена има натрупани огромни финансови резерви. В същото време нарастващата там средна класа предлага на европейския износ стотици милиони купувачи с нарастваща покупателна способност. Така че, от една страна, сме свидетели как Съединените щати фактически ограничават икономическото сътрудничество с Европа. От друга страна, пак заради САЩ, ЕС продължава да понася тежки последици от продължаващите санкции срещу Русия. Затварянето на вратата и към Китай ще бъде история с предизвестен край. С други думи, обречени сме да развиваме европейско-китайското икономическо сътрудничество. Въпросът сега е кой ще се адаптира най-бързо към новите реалности. Ще дам два жокера за размисъл. Първият е, че най-големите инвестиции на Китай досега са във Великобритания. Там преките китайски инвестиции са почти 21 милиарда щ.д. през 2017 г., което е два пъти повече от предходната 2016 г.! За цяла Европа тази сума през 2017 г. е 81 милиарда щ.д., бележейки растеж от 76% спрямо 2016 г.!
Вторият жокер са страните от Вишеградската четворка. През 2017 г. унгарската банка OTP отвори свое представителство в Пекин, а Китайската индустриална и търговска банка получи пълен лиценз за операции в Чехия. Същата банка има клонове във Варшава (2012 г.), Будапеща(2014 г.) и Сърбия (2017 г.). През миналата година Унгария бе приета за акционер на Азиатската инфраструктурна и инвестиционна банка, а наскоро Румъния бе утвърдена за неин бъдещ член. Впрочем, само през 2017 г. китайските преки инвестиции в 16-те източноевропейски страни са се увеличили от един милиард щ.д. през 2015 г. на 16 милиарда щ.д. през 2017 г. Бих подчертал още един много важен факт: докато в годините след кризата от 2007-2009 г. търговският обмен между Китай и Западна Европа се свива, то той расте по отношение на 16-те страни от Източна Европа. Това допринесе в значителна степен за по-слабо изразените кризисни ефекти в нашия регион.
Не бива да се подценяват и други позитивни ефекти за България от разширяване и задълбочаване на икономическото сътрудничество с Китай. Сега на Балканите се борят за надмощие две световни сили - Русия и САЩ, и една регионална - Турция. Включването на Китай ще диверсифицира поляризацията и би могло да охлади мераците на някои бивши регионални империи. Съвсем не е случайно, че засега най-големите китайски инфраструктурни инвестиции са в Босна и Херцеговина - над 3,5 милиарда долара, в Сърбия - почти два милиарда, в Албания - около половин милиард долара. Е, възможно ли е да се изведат смислени аргументи против заключението, че увеличаването на дела на международните инвестиции в наши енергийни и крупни инфраструктурни и индустриални проекти укрепва гаранциите за нашата национална сигурност?