Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Юли 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Държавата губи битката с незаконната сеч

Сивият сектор си осигурява приходи от 150 млн. лв. годишно

Евгени Гаврилов

12. Юли 2018 , брой: 133   312   0
Снимка


Ефектът от всички мерки, предприети от държавата срещу незаконната сеч през последните десет години, е почти нулев. У нас една трета от дървесината продължава да се добива нелегално, като по този начин дървената мафия печели годишно над 150 млн. лв. Това са основните изводи от последния анализ на Глобалния фонд за дивата природа (WWF) и коалиция "За да остане природа в България". Той е посветен на ефективността на контрола в горските територии в периода 2013 - 2017 г. Спрямо предишния им такъв доклад за времето от 2006 до 2013 г. не се отчитат никакви промени в негативната тенденция въпреки въведените електронни билети за превоз на дървесина. Реално тяхното въвеждане не промени нищо, тъй като паралелно с тях все още са разрешени и хартиените. Дълго рекламираните електронни търгове, на които основно трябваше да се продава дървесината, са само два. Манипулациите при маркирането на дърветата за отсичане са масова практика. Те ощетяват собствениците на горите и са в полза на фирмите, спечелили правото на сеч. Горските инспектори продължават да са недостатъчно, а наложените глоби за незаконна сеч се събират едва на 15 процента, констатира анализът.

Приходи

Годишно чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор генерира приходи от 150 млн. лв., цитира представителят на "За да остане природа в България" Тома Белев данни от анализа. По думите му заради слабия контрол в горите и увеличаващата се бедност в малките населени места расте незаконната сеч на дърва за огрев. Според данните в анализа при добити над 6,9 млн. куб. м през 2017 г., незаконната сеч е между 2,4 и 2,7 млн. куб. м. Според официалната статистика под 1 млн. куб. м отиват за износ, около 5,6 млн. кубика се ползват за огрев, в мебелната промишленост отиват 1,3 млн. куб., а шестте големи потребители ползват 1,7 млн. куб. Така се формира надвишението от една трета над официалните данни. За сравнение предишният доклад на екоорганизациите сочеше 3,7 млн. куб. м незаконен добив при официален от 5,8 процента. Така постигнатият напредък с незаконния дърводобив е ограничен. Анализът разкрива и практики при маркирането на дърветата за сеч, които ощетяват горските предприятия. Така например, трупи за бичене (100 лв./м3) често се окачествяват като обли занаятчийски материали (на стойност средно 50-70  лв./м3), а облите материали или  технологичната дървесина на 1 м се окачествява като дърва за огрев (25-50 лв./ м3), с което се ощетява собственикът на гората до два пъти спрямо реалната стойност на дървесината. От извършения анализ на данните  за добивите през 2013 г. се установи, че  са занижени качеството и съответно цената на много по-голям брой стъбла, отколкото теоретично е възможно, пише в документа.
През 2017 година се наблюдава минимално въвеждане на електронните търгове -  3,5 % от общата добита дървесина от държавни горски територии е продадена чрез електронни търгове. Това се дължи основно на Югозападното държавно предприятие, което е реализирало чрез онлайн търгове над 10% от дървесината си. Югоизточното, Североизточното и Южното централно предприятия обаче не са отчели продажбата на нито един кубик чрез електронен търг.  Екоорганизациите отчитат, че разликата между отчетните средни продажни цени при различните начини е между 5 и 40 лева в полза на електронните търгове. Във финансово отношение неизползването на електронни търгове годишно носи загуба най-малко от 25 млн. лв. Наблюдава се трайна тенденция за намаляване на заетите щатни бройки за горски инспектори, отбелязва още анализът. В него се отчита още, че едва 14 процента събираемост на глобите, които през 2017 г. са били за 1,160 млн. лв. До десет години незаконният дърводобив ще нарасне до 50%  от целия дърводобив у нас, е прогнозата  на природозащитниците. 

Мерки

За изминалите пет години бяха предприети множество нормативни, технологични и технически мерки за спиране на нелегалния дърводобив, но вниманието към ключовия фактор  хората, които  прилагат мерките, беше малко. Трябва да се помисли за защитата им, за компенсации за тежкия им труд, за липсата на материален  ресурс за тяхната работа - не може горските да нямат бензин за охрана, а да опазват ресурс за милиони, коментира Нели Дончева, ръководител на отдел "Гори" на WWF. На фона на този анализ от агенцията по горите обявиха, че за последните десет години горите са се увеличили с над 1,5 млн. дка в резултат на естествено възпроизвеждане и залесяване.
Това е предпоставка за ръст на добиваното количество дървесина, което за последните четири години има относителна устойчивост, посочват от ведомството. Агенцията обаче вади по-различна статистика за дърводобива  от около 8 млн. куб. м., като обяснява ръста с необходимостта да се премахне повредена дървесина от ледоломи, ветровали, снеговали, нападения от корояди и болести дървесина. Увредените дървета достигат 8,3 - 8,5 млн. куб. м стояща маса, което е под годишния прираст от 14 млн. куб. м. Според горската агенция незаконният добив е около 300 хил. куб. м средногодишно. Тя признава за проблемите с бракониерите и посочва, че решаването им е неин основен приоритет.  Ведомството допълва, че в извършените близо 172 800 проверки на обекти за складиране, преработка и търговия с дървесина, обекти за добив на дървесина, автомобили и други през първите шест месеца на 2018 г. са установени 6953 куб. м незаконно добита дървесина. Агенцията смята, че електронният превозен билет, системите за видеонаблюдение в обектите за дървопреработка и джипиес устройствата в камионите за превоз на дървесина ще дават резултати в борбата с бракониерството. Внесени са предложения за промяна в Наказателния кодекс за по-сериозни санкции и по-големи глоби за незаконна сеч и бракониерство, припомня още ведомството, според което това ще доведе до реалното налагане на наказания за нарушителите.

Предложения

Затова екоорганизациите предлагат горската агенция да бъде изведена от земеделското министерство и да стане независим контролен орган, а агроведомството да се занимава само със стопанската дейност в горите. Според тях добивът и продажбата на дърва за огрев и на технологичната дървесина трябва да се разплащат по цени в една и съща мерна единица по цялата верига от добив до краен клиент, за да се избегнат грешки и манипулации при преминаването от една мерна единица в друга. Необходимо е да се увеличат електронните търгове  за дървесина, добита от горските територии с държавна и общинска собственост, а не да се провеждат без достатъчна публичност от горските предприятия, посочи Добромир Добринов от отдел "Гори" на WWF. По данни на организациите единствено Югозападното горско предприятие провежда 10 на сто от търговете си електронно, а останалите почти не прилагат този начин за продажба на дървесината си. Според природозащитниците трябва също така да се ускори изграждането на единна електронна система с публични данни от планирането, маркирането, ползването, освидетелстването, експедирането и преработката на дървесината.

Унищожават се последните стари гори в Европа

Горите в Централна и Източна Европа са сериозно застрашени от незаконна търговия с дървесина и бракониерство, които подлагат на риск биологичното разнообразие и препитанието на хората в региона. Това се случва въпреки европейското и международното екологично законодателство. Т.нар. екологични престъпления в 15 държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, са анализирани в съвместния доклад на Програмата на ООН за околната среда (Unep), WWF и Eurac Research. Основните проблеми за страната ни, отбелязани в документа, са свързани със зачестилите горски пожари като следствие на промените в климата, незаконната сеч и търговия с хайвер. Незаконното изсичане унищожава някои от последните останали девствени гори в Европа, значителна част от които са защитени като световно наследство на ЮНЕСКО, е един от основните изводи на проучването.
България и Словакия са държави, за които има много доказателства ("висока степен на сигурност") за съществуващи незаконни практики на изсичане на дървесина, посочва един от авторите на доклада Ирене Луциус по време на представянето му в Брюксел, като се позовава на данни от друг доклад на WWF-България.
Украйна е посочена като първенеца сред всички тези страни, които най-лошо се справя с опазването на горите си. Там се изнася много повече дървесина, в сравнение с официалните данни за законна сеч всяка година. "Тази разлика в данните показва, че има голям процент незаконна сеч в страната", коментират от ООН, цитирани от "Гардиън"
В Молдова румънската гора се сече преобладаващо заради бедност - от бедните хора, които се нуждаят от дърва за огрев през зимата. Според допитване сред 345 директори на горски територии в Румъния незаконната сеч се определя като едно от главните предизвикателства пред устойчивото развитие. Цената на незаконната сеч там се оценява на 5 млрд. евро за последните две десетилетия. Промените в климата усложняват проблемите, свързани с лошото екологично управление, се посочва в документа. За пример са посочени зачестилите горски пожари в България, често пъти те са на територията на монокултурни насаждения от не местни дървесни видове. Ирене Луциус, коментира, че "става все по-очевидно, че естествените гори са по-устойчиви на промените в климата и че тези райони, които са били опустошени от горски пожари, трябва да се залесят с местни видове. Екологичните престъпления не са нишов проблем, а четвъртата по мащаб престъпна дейност в света, която се оценява на между 91 и 258 милиарда долара годишно. Тази колосална сума подхранва организираната престъпност, подкопава върховенството на закона и ограбва от природните ресурси и екосистемите, от които се нуждаем, за да оцелеем," е един от изводите в изследването.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"