Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Цена Бояджиева:

За да служиш на изкуството, е потребно сърце, изпълнено с любов

Оптимистка съм, но съзнавам, че е необходимо сътвореното да извърви още дълъг път към душата на българина, казва галеристката

Йонко Бонов

12. Юли 2018 , брой: 133   311   0
Снимка

Цена Бояджиева

Цена Бояджиева е галеристка в Концертен комплекс "България" на Софийската филхармония. Професионалните й занимания в областта на изобразителното изкуство са предопределени още от нейното детство. Тя израства сред двама големи художници - нейния дядо Златю Бояджиев и баща й Георги Бояджиев-Бояджана. Години наред Цена Бояджиева върши съвсем друг тип работа, докато намери своето истинско поприще - изкуството, което носи в душата си.

- Какво е за вас работата ви като галерист точно в зала "България"?
- Това е наистина много отговорно място, където трябва да бъдеш на ниво, на нивото на музиката, която се прави във филхармонията. Софийската филхармония е храм на музиката, наситен с голяма история. Тук са творили много велики композитори, диригенти и солисти. Имах невероятен шанс да попадна на такова място - в зала "България". Смятам, че съм от хората, които правят нещо по-различно в своята дейност. Не е въпрос да бъдеш само творец, а и да подкрепяш изкуството, да го показваш по оригинален и въздействащ начин.
- Работите в тази галерия вече петнайсет години. Как се озовахте тук?
- Преди това работих съвсем различни неща. Бях дори в "Личен състав" - работа, която нито разбирам, нито чувствам, но е много отговорна. Най-напред ме покани за служител във филхармонията тогавашният директор Явор Димитров, за което му благодаря. Създаването на тази галерия е негова идея.
- Как я приеха музикантите?
- Музикантите са малко по-консервативни. Отначало не приемаха идеята. Бяха на мнение, че художествената галерия пречи. Ала сега вече самите музиканти ни предлагат свои близки или приятели да правят изложби. За мен това е победа. Сегашният директор, диригентът Найден Тодоров, е духовен човек, който толерира и помага, не шумно, на хората, които искат да направят нещо. Аз лично му благодаря и да продължава по този сериозен, ненатрапчив начин да подава ръка на изкуството.
- С какви автори работи галерията?
- Политиката ни е да каним не само художници, но изобщо хора, които се докосват до изобразителното изкуство - музиканти или с друга професия, разбира се, при определени критерии. Даваме възможност и на деца, като организираме занимания с тях, след което правим изложби с техни творби.
- Завършва художественият сезон. Каква е вашата равносметка?
- Всъщност вече работим за новия сезон. Изминалият беше много сериозен и успешен - с тридесет изложби. Открих го с експозиция, посветена на 85-годишнината на зала "България". А го закривам с изложба на Симеон Кръстев. Едното изложбено пространство е с негови живописни платна, а другото - с плакати, които той е създавал за български филми, за спектакли на операта, за балетни и театрални постановки. Бил е над 20 години главен художник на Софийската опера. Впрочем предстои ни още една китайска изложба. Тя е с послание чрез изкуството да пропагандираме доброто в човека.
- Вие сте създали два представителни албума, в които сте включили, с техни произведения и със снимки, художници, които са ви гостували.
- Преди няколко години направих албум, посветен на 80-годишнината на Софийската филхармония. В него събрах документални фотографии, в които е проследена цялата й история още от нейното основаване през 1928 г. В него са включени ценни снимки от първите турнета на филхармониците - в Америка, в Съветския съюз, из България. Те отразяват последователно историята на Софийската филхармония. Реших, че историята и на художествената галерия трябва да бъде проследена хронологично чрез съчетания от оригинални художествени творби и фотографии. Така направих албум в два големоформатни тома. Поканих автори, участвали през годините в галерията, да направят по една оригинална рисунка. Включих ги в албума, както и снимки от откриването на изложбата на всеки от тях. Този двутомен албум е своеобразен каталог, чрез който всеки може да се запознае с дейността на галерия "България". Правили сме и премиери на книги. Преди години имах куража да поканя Иван Яхнаджиев с изложба - той демонстрира тук три пъти своето изкуство в стил бодиарт. С одобрението на Министерството на културата един от моделите дори представихме на сцената. Тази година реализирахме една оригинална форма на изкуството - "Еволюция", с квартет оркестранти от филхармонията, които свириха ренесансова и барокова музика. Имаше и балетно изпълнение, а Иван Яхнаджиев създаде двуметрово пано на музикална тема и го подари на филхармонията.
- Кои от експозициите в галерия "България" през сезона бихте отличили?
- Направихме голяма ретроспективна изложба с творби от колекцията на Димитър Шиндов - предимно с работи на Йони Левиев, но имаше и произведения от Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Илия Петров и др. Впечатли великденската изложба под наслов "Ценности" - икони и дърворезба. Запомнящи се бяха експозициите на Борислав Димитров, Надя Пелева, Валентин Савчев. Бих отличила изложбата на художниците от община "Младост" в София, документалната фотоизложба, посветена на 120-годишнината на адвокатската колегия, както и експозицията на Силвана Тодорова и Иво Тодоров. Искам да спомена изявите на Румен Кожухаров, Методи Идакиев, Райнхард Владигеров (с помощта на къщата-музей "Панчо Владигеров"), Симеон Кръстев - живопис и плакат. По покана на Старозагорската опера направих там изложба на Иван Яхнаджиев, представихме също картини от фонда на филхармонията, както и документална експозиция, посветена на нейната история.
- Оптимистка ли сте за изобразителното изкуство у нас?
- Оптимистка съм, но съзнавам, че е необходимо то да извърви още дълъг път към душата на българина. Разбрах например, че българинът не може да приеме, че куратор на изложба е сериозно нещо. Според това как експонираш творбите в една експозиция, може да унищожиш автора или да ги представиш още по-добре, отколкото той самият е очаквал. Реденето на изложба не е лесна изява. Първо, организацията по осигуряването на произведенията, които вярваш, че ще бъдат най-подходящи; второ, тяхното аранжиране е наистина творчески процес, към който трябва да се подхожда много отговорно. Избраните творби не са, за да бъдат просто петно на стената. Те са състояние, емоция, чрез които авторът е поискал да стигне до хората.
- Безусловно е прието, че пазарът на изкуство е много труден.
- Определено е труден, ала се купуват неща. Например наскоро организирах изложба на семейство от Пловдив. Той е направил от стари, изхвърлени предмети лампи, а тя създава абстрактна живопис. И на двамата нещата звучаха съвременно. Две от неговите творби се купиха. Правила съм изложби инсталации на петима млади автори. Някои от музикантите, в чието мнение се вслушвам (те пътуват в чужбина, срещат се със съвременното изкуство), заявиха, че тези инсталации са велика глупост. След време, вече се бяха пенсионирали, ме поканиха на кафе и ми казаха: "Ние разбрахме изложбата." Такава е целта на куратора - да накара човека да мисли.     
- Представяте различни поколения художници. Един от авторите, с които работите активно, е Иван Яхнаджиев.
- Маестро Иван Яхнаджиев реализира няколко изложби тук. Благодаря му за смелостта като артист да отстоява и да популяризира своето изкуство. Бих искала повече хора да работят така освободено и да са толкова "луди", в смисъл провокативни и предизвикателни в идеите за изкуство и в техните реализации. Чрез своето изкуство той е посланик на доброто, от което всички се нуждаем. Да бъдеш занаятчия или да имаш манталитет на чиновник, закован зад бюрото си, е престъпление за изкуството.
- Известно е, че част от програмата на галерията включва и работа с деца.
- Тази работа започна с Иван Яхнаджиев. С него решихме да откриваме сезона, като каним деца да рисуват. След това разширихме формата - редом с тези, които рисуват, други пеят, свирят. Докато децата рисуват, някои от музикантите изразяват своята съпричастност, като свирят, и се постига неповторима атмосфера. Децата ни трябва да имат самочувствие, но да е подплатено с работа, със сериозна възпитателна дейност. Иван Яхнаджиев рисува редом с децата. Родители купуват някои работи, другите остават за фонда на филхармонията.
- Какво означава да си внучка на Златю Бояджиев? 
- Трудно е. Хората гледат лъскавата страна. А всъщност беше труден живот, трудно детство. Той беше болен, с парализа, правеше припадъци, тревожехме се, имаше много стресови състояния. Хората отстрани си казват: "А, тя е внучка на Златю Бояджиев, има картини от него..." Да, но носиш неговия кръст, отговорност като негова внучка. Знаех всичките му лични и здравословни проблеми. През онези години от моето детство видях обичта на съпругата му - баба ми Цветана. Ако не беше до него като сянка, Златю Бояджиев нямаше да го има такъв, какъвто е известен. Тя беше част от живота му, негова опора, беше се отрекла от своя личен живот. Вечер например, когато се прибереше уморен, целият нацапан с боя, тя се грижеше да го почисти, сядаше да го изслуша, да сподели проблемите му, натрупани през изминалия ден. Немалка задача в живота на Златю Бояджиев имаше и моята майка Елена, която на 17 години е влязла в това семейство. Тя е понесла и преживяла много. Бих искала някога да не говоря за себе си, за дядо ми, а за тези две жени - моята майка и моята баба. Разбира се, дъщерята на дядо ми, която беше лекарка, се грижеше за неговото здраве. А той изчезваше понякога и се оказваше, че или си е оперирал жлъчката и направо ни се обаждаха от болницата, или пък е отишъл да рисува нестинарите в Бургас... Това ни струваше безпокойство и тревоги. От друга страна, е късмет, че пораснах с тези хора, защото баба ми и майка ми ме научиха на толерантност, на търпение, да приемам другите и да уважавам това, което правят.
- Какви са идеите ви за следващия сезон на галерия "България"?
- Ще открием сезона с документална изложба в началото на октомври под наслов "90 години Софийска филхармония". Преди това ще направя изложа за Деня на София с картини от фонда на филхармонията. В края на септември, в градинката пред "Кристал", ще организирам експозиция на фотографа Божидар Марков и на неговия син Тони, посветена на живота на филхармонията. Един монитор ще бъде монтиран на главния вход на КК "България", ще се излъчва интервю с Найден Тодоров, с разказ за основаването на филхармонията, с части от концерти на наши и гостуващи солисти - ще продължи до Нова година. След това ще има изложба на 120 карикатуристи от цял свят на тема музика. Ще гостува с изложба едно много талантливо семейство, които създават икони и са едни от най-известните български автори. Предстоят и много други интересни изложби. Ще организираме, вече по традиция, рисуване под ръководството на Иван Яхнаджиев с деца на филхармоници, от Италианския лицей и деца, които ние каним, но държим да бъдат от семейства на музиканти.

Цена Бояджиева с художника Иван Яхнаджиев
Снимка Личен архив
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"