Русофобщина

Който познава автора, едва ли ще се учуди. Поредната антируска книга, която се появи на пазара, е основана на евтина сензация и изопачени твърдения, много добре обслужващи антируската истерия на елитите в САЩ и Западна Европа.
Авторът е журналистът Иво Инджев, яростен русофоб, при когото това състояние спокойно може да бъде определено като диагноза.
Книгата е "Измамата Сан Стефано. Руско-турската поробителна война." Излизането й никак не е случайно в годината, когато България чества 140 години от своето освобождение. Още повече, че самата книга не изненадва с нищо. Тезите, които развива авторът, са опорните колони на русофобството у нас. Русия била започнала войната, водена единствено от собствени интереси. Целта й била да овладее проливите и да не допусне европейско влияние у нас.
Само че по това време Европа е разделена на отделни държави, които не само не са единна общност, но и са готови да се изядат една друга. Към "окупацията след 9 септември", сега се прибавя и "окупация след 3 март"... Сан-Стефанският мирен договор бил "поробителен". Следвайки логиката на автора, руснаците не е трябвало въобще да ни освобождават, би трябвало да чакаме някоя европейска нация да се сети да го направи.
Само че никоя не е искала. Направила го е Русия, въпреки че не е била готова за война. И благородниците, и интелигенцията, и обикновените руски хора, възмутени от кланетата в българските земи след потушаването на Априлското въстание, са настоявали да се помогне на братята славяни. Ако и да е имало политически интереси, те са били второстепенни. 
В книгата не остава пощаден от хули и граф Игнатиев. Вместо отговор, нека си припомним неговите думи: "Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година... Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява". Коментарът е излишен.
Книгата веднага бе шумно рекламирана, представяна по различни телевизии и радиа. Прави впечатление обаче, че където и да словоблудстваше авторът, преиначавайки историята, не бе поканен опонент, който да защити друга гледна точка. 
Ако обобщим, основната идея на Иво Инджев е, че няма за какво да благодарим на руснаците.
Уинстън Чърчил не харесвал българите. Той не можел да си обясни как по време на Първата световна война България влиза в коалиция с армиите, воюващи срещу Русия, и става съюзник на петвековния си поробител. Който не уважава освободителите си, заслужава презрение, казва политикът.