Той работи цар

След като се установи всеобщо съгласие, че автономията на висшите училища в сегашния й вид е довела до груби деформации в сектора, МОН измисли как да се справи с нея. Ще отнеме правата на академични, факултетни, катедрени съвети и ще ги даде в ръцете на... ректорите. Шефовете на вузовете били прегърнали идеята. Че как няма да я прегърнат, като тя им дава не улица, а зелен друм да феодалстват на воля, необезпокоявани ни от колеги, ни от студенти. Представяте ли си какво би станало примерно в Свищов, ако бившият ректор Адамов, възпрян във вакханлията си всъщност от свои колеги, имаше навремето тази законова благодат. Или в Медицинския университет в София, където вече бивш ректор манипулираше всякак Общото събрание да прави преврати срещу новия ректор, който не ходеше по гайдата на неговите щения. Обграждаш се с двама-трима приближени и колиш, и бесиш - кеф ти, спираш програмата на непослушна катедра, кеф ти, спретваш еднолично договорче с "правилна" фирма под мантрата "връзки с бизнеса".
Не че всички ректори ще правят това, има достатъчно отговорни и читави хора сред тях. Но го има и другото - няма форум в мрежата, отнасящ се до висшето образование, в който да не срещнете постинги за недосегаеми ректори-феодали, за еднолична разправа с преподаватели, за масово лансиране и обграждане със свои хора. Нямали били достатъчно правомощия ректорите! Хайде холан, ако се направи такава законова поправка, първо, ректорите стават заложници на политическото лице министър (за последните 27 години 23-ма се смениха). И, второ, висшето образование ще е единствената обществена област у нас, в която на шефа се дава едноличното право да управлява и да решава "развитието", съдбата на структурите и на хората, да работи цар. Вярно, академичната автономия се превърна в слободия, но една грешка не се поправя с още по-голяма грешка. Образованието не е фирма ЕТ, която може да се управлява еднолично.