Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Глобус

В Турция започва "ерата на ердоганизма"

Тя се характеризира с популизъм и деспотичен ислямски национализъм

Зорница Илиева

17. Юли 2018 , брой: 136   331   0
Снимка
Реджеп Ердоган произнесе реч пред президентския дворец, след като бе положил клетва.
На 9 юли той встъпи в длъжност като президент султан

Съседна Турция  сякаш се събуди от дълбок сън, след като премина към президентска система на управление. Заваляха въпроси от рода "ама какво ще ни донесе тази система" и "в Меджлиса депутатите само ще седят и ще пият чай ли?". Отрезвяването от "сегашните промени в системата на управление дават на президента права,

които дори падишахът не е имал",

гласят немалко коментари, които при извънредното положение в Турция доскоро трудно можеха да видят бял свят.
Срещата на НАТО показа, че Ердоган не се е стреснал от заглавие като "Турция е президентска система, но държавата изчезна". Напротив, той постигна в заключителното комюнике да се запише, че "всички съюзници ще допринасят за прилагане мерките за сигурност, когато е застрашена Турция", че се потвърждава "необходимостта от продължаване борбата с тероризма", че "продължава да се следи заплахата от балистични ракети, които идват от Сирия и са насочени към Турция", а също е добавил специална бележка в заключителната декларация на НАТО, че "признава Македония с конституционното й име" - в противовес на  гръцкото "Северна Македония". Едва ли също е пропуснал да забележи, че в комюникето 57 пъти се споменава  негативно Русия, но на този етап не дава признаци, че се е отказал от процеса Астана (по сирийското регулиране). За него сирийските кюрди, ПКК и събратята им в Ирак са "терористи", битките срещу тях са борба срещу тероризма. Въпреки двучасовата среща с Алексис Ципрас, отношенията с натовския съюзник  Гърция са на ниво "сложни и непредсказуеми". Ердоган няма как да се отклони от външната си политика, която следва вече повече от десетилетие. От една страна, той си позволява да каже в Баку при първо негово посещение зад граница след клетвата в Меджлиса като президент султан, че "отношенията ни с

Азербайджан затвърждават разбирането за една нация, две държави"

или пък че "проектът ТАНАП е жизнено важен за двете ни страни", въпреки неприкритото неудовлетворение на Москва поради факта, че проектът е конкурент на "Газпром". От друга страна,   си позволява да  приеме с разбиране реакцията на Кремъл, че "НАТО е безполезен военен блок ". 
Ердоган е разговарял в Брюксел и 40 минути с Меркел, но дали са се уточнили по въпросите, които не дават основание да се приемат отношенията като съюзнически? В турските затвори има 6 германски граждани, а опасенията, че с новата президентска система на управление демокрацията в Ердоганова Турция е в застой, ако не и загърбена, притеснява Берлин. Затова и няма усъвършенстване на митническия съюз между ЕС и Турция, а преговорите за членство в ЕС са отложени за бъдещо неопределено време.
Всъщност в самата Турция срещата на НАТО в Брюксел мина в информационния поток по-скоро като задължително отбелязване на събитие, което е важно, но не жизнено важно. Далеч по-интригуващо е безпокойството как в новия период на страната ще се формира икономическата политика, дали ще успее Ердоган да овладее рекордното спадане на турската лира (вече 4.97 за долар) и да поддържа нисък лихвен процент при галопиращата инфлация (15%). Световната търговска война е факт и в Анкара се питат  какви ще са последиците за Турция. Дава се гласност на анализи на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман в "Ню Йорк таймс", който пише, че "турската икономика е толкова претоплена, че може да се срине". Според него Турция

е изправена пред финансова криза като тази в Азия

през 1997-98 година. Световната банка е обявила, че външният дълг на Турция възлиза на 48% от БВП и е два пъти по-голям от общия износ. Оказва се, че по-голямата част от този дълг се пада на частния сектор ($245 млрд.) и по този начин прилича на Индонезия през 1996 г. Тогава загубата на доверие в Индонезия е довело не само до спадане на курса, но и до увеличаване на външната задлъжнялост, за да се стигне до 168% външен дълг спрямо БВП.
Не е сигурно, че точно това ще се случи на Анкара, но "Турция е изправена пред тази опасност" пише Кругман.
Големите фирми в страната са принудени да преформатират задълженията си с банките. Големите проекти като третото летище на Истанбул ($12 млрд.), което е замислено с цел да се върне могъществото на османската империя, "народът ще го плати", убеден е Кругман.  Още повече, че  в такава ситуация "инвеститорите се страхуват да влагат в Турция, а назначаването на зетя на Ердоган за министър на финансите увеличават опасенията", твърди авторът. И тук информациите, че за министри Ердоган е избрал лица, които са като "излезли от една и съща фотография",  наливат масло в огъня на онези, които са объркани от случващото се в страната на "ердоганизма". Понятие, което вече е в употреба, особено на Запад. Всъщност продължаващото спадане на курса на турската лира се определя като следствие назначаването на  Барак Албайрак за министър на финансите, което е поставило "край на школата на Бабаджан и Шимшек". Това са предишни министри, които са известни с факта, че са се стремели да бъдат

балансьори на президента в икономическите решения

и са "омекотявали вземаните решения". Притесненията са, че "сега тези спирачки ги няма", както и че "не се виждат личности във финансите, които да уравновесяват Албайрак, особено като "няма механизми за контрол". Назначените еднолично от Ердоган министри  в повечето случаи са собственици - тоест имат свой частен бизнес.  В тази връзка повечето притеснения са в посока, че при новата система на управление в Турция "липсва необходимото за всяка съвременна държава по света  система за баланс и контрол". Премахнати са контролните функции на Меджлиса и с решението "Ердоган да управлява с укази 

142-годишната борба за демокрация в Турция е отишла напразно".

Тези думи на бившия правосъден министър проф.д-р Хикмет Сами Тюрк доскоро не можеха да се чуят. Президентът вече има право да налага вето на Меджлиса. От една страна, Ердоган ще издава укази и закони, а от друга, ще спира Меджлиса,  защото "неговата дума е последна", казва проф. Тюрк. Въпросът в крайна сметка е "какво ще ни донесе тази система", но засега се счита, че "отговорът ще го получим през следващите години". На този етап един от първите укази е за преминаването  към президента на намиращите се до момента към Меджлиса  от 85 години дворци "Долма бахче" и "Беймербеи", основателна турска гордост от историческо наследство поради великолепието им.
Притеснените коментатори в Турция все пак не стигат до изводи от рода на "В Турция започва мрачна ера", както пишат в "Дойче Веле" или че това е "едно деспотично управление", защото "действа чрез натиск и обръща институциите срещу хората". Не бива да се забравя, че Ердоган легитимира своята власт чрез избори и то неоспорени от опозицията, че ще отмени извънредното положение, защото управлението с президентски укази не се нуждае от още повече допълнителни правомощия, и че изборите протекоха в конкурентна среда, макар и при условия на неравнопоставеност.
Но няма спор, че турците, които гласуваха за Ердоган, наистина дадоха гласа си за една личност, а не заради идеи или идеология. Ако не се смята, разбира се, че в повечето случаи те са консервативни мюсюлмани, хора на Анадола, които ценят доказано силния водач, макар и определян на Запад като диктатор. Именно затова се твърди, че в Турция започва "ера на ердоганизъм", която се основава на популизъм и ислямски национализъм. Някои стигат и до "персонифициране на властта" като отличителна черта на характерния за страната ислямски национализъм или твърд мюсюлмански консерватизъм. Крайни изводи, но истината, както винаги, е някъде по средата. Ако наистина Ердоган е заложил на "създаване на удобни граждани чрез условия за социално инженерство и се опира на тяхната посредственост и ниско качество", тогава картината наистина става мрачна.  Ако "подкрепата за него е крехка и има съпротива", както твърдят, тогава просто трябва да се изчака времето, за да се оценяват последствията от въведената президентска система за управление. На този етап няма изгледи Ердоган да е показал колебание или да е загубил вяра в силите си. Напротив, на връщане от Северен Кипър (знаково посещение след иногурацията) той убедено твърди, че

има механизми да се овладее спадът на турската лира.

Няма защо да се притесняват турците и те му вярват. Поне онези, които си харесват лидера. Те не разбират дали в Турция има "ислямско-националистически деспотичен консерватизъм" или "демокрация по турски". За тях е важно, че светът познава и говори за Ердоган, че той се среща с най-големите в геополитиката и така Турция става важна и значима.
За нас остават поуките и внимателното наблюдаване на процесите в Турция. Нашите отношения са специфични и вековни. Но не както ги разбират в Анкара. Това е задача, която трябва ние да си решим. Ако президентът Румен Радев е успял при срещата си в Брюксел с Ердоган да обясни достатъчно дипломатично, но и подчертано твърдо, че и ние си имаме червени линии, които няма да позволим да се преминават от който и да било, тогава взаимноизгодното добросъседство ще бъде в кърпа вързано. И в Турция има поговорка "каквото повикало, такова се отзовало". А това означава, че ще може да се разберем.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"