Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН


  Тези дни издателството "Захари Стоянов" публикува моето ново изследване "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година". В следващите редове представям нейното съдържание.

I. Икономически и социални цели на България:
Препоръчвам да си поставим 18 цели. Ето някои от тях:

1. Повишаване на БВП на човек от населението.



Фиг. 1. Растеж на БВП на човек от населението


Препоръчвам сценарий Е - 75-80% от средното равнище в ЕС.

2. По-високи доходи и потребление. Сега сме последни в ЕС с около 25-30%.
3. По-справедливо разпределение на доходите. Ограничаване растежа на доходната поляризация.



Фиг. 2. Динамика на БВП и на работната заплата в България

 
Пояснение: горната крива показва растежа на БВП в съпоставими цени, а долната - на средната работна заплата. Ножицата между тях се разтваря.

4. Да се направят радикални подобрения в структурата на икономиката: модерна индустрия, земеделие, материални услуги.
5. Да се създаде съвременна енергийна база на икономиката, основана на ядрени и нови източници на енергия. Енергоикономично развитие.
6. Да се създаде съвременна комплексна инфраструктура.
7. Да се осигури всеобщ достъп до качествено здравеопазване. Отказ от търговския подход за оценка на лечебната дейност.
8. Да се осигури по-високо качество на образованието и квалификацията. Ликвидация на неграмотността.
9. Да се смекчи демографската криза. Предотвратяване на демографската катастрофа (виж фиг.3.)



Фиг. 3. Население на България от 1900 до 2100 година

Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от съответните преброявания на населението, за 2016 г. - по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. - прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН.


10. Опазване на околната среда.
11. Равноправна интеграция в ЕС. Засега резултатите от членството ни са противоречиви.
12. Ограничаване на емиграцията от България и на имиграцията от други страни към България.
13. Подобрение на националната, битовата и личната сигурност.
14. Ограничаване на престъпността и корупцията.

II. Икономически и социални политики за постигане на целите:

Препоръчвам политики в 32 направления. Ето някои от тях:

1. Политика на ускорен догонващ растеж на БВП: 8-9% средногодишно през следващите десет години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през по-следващите десетина години. Със сегашните 3,0-3,5% продължаваме да изоставаме от средното равнище в ЕС по БВП на човек от населението.
2. Завръщане на държавата в управлението на икономиката - като регулатор и като собственик-оператор. Придържане към принципа "и пазар, и държава". Те трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Няма на света държава, където всичко се решава от пазара.
3. Конкуренцията е двигател на догонващото развитие, а не доминиращата частна или държавна собственост. Качеството на живота на хората определя коя собственост е по-добра. С разделянето на собствеността от управлението отпада движещата сила на частната собственост. Такава има само в малките фирми. Корпорациите, които определят икономическото развитие, не са класически частни обединения, а динамични обществени формации.
4. Нужна е балансирана държавна политика към труда и капитала. Те трябва да са равноправни пред закона и да се конкурират под икономическото слънце. Конфронтацията между тях е вредна за обществото.
5. Нужна е съвременна политика за реиндустриализация. Възраждане на модерната високо технологична индустрия. Повишение на дела на индустрията в секторната структура на икономиката и намаление  на услугите.
6. Нужна е съвременна аграрна политика. Спасяване на земеделието от външна конкуренция. По-рационална вътрешна производствена структура. Делът на зърното да намалява, а делът на плодовете, гроздето, зеленчуците, животновъдството да расте. Намаление на европейските и другите субсидии за зърнопроизводството и повишението им за другите отрасли. Повече внимание на дребното и средното земеделие. Ограничения за максималния размер на земята, която едно лице или семейство може да притежава.
7. Нужна е радикална нова политика по здравеопазването. Всеобщ достъп до нормални здравни услуги. Увеличено публично финансиране и ограничаване разходите на пациентите от 50%, както е сега у нас, на 20%, каквото е средното в ЕС. Повишение на заплатите на медиците и доставка на модерна апаратура. Незабавен отказ от търговския закон, по който работят болниците сега. Забрана на спекулативното "обрастване" на държавните и общинските болници с частни. Повишение на ролята на държавата и общините в здравеопазването.
8. Нужна е нова политика по образованието. Подобряване на качеството, което напоследък се влошава опасно. Ориентация към всеобщо безплатно образование. Възстановяване на техническото средно образование. Всеобща грамотност. Без високо образование и квалификация няма висок растеж. Нарастваща роля на държавата в образованието и науката.
9. Необходими са форсирани икономически и други мерки за смекчаване на демографската криза. Повишаване на раждаемостта, намаление на смъртността, ограничение на емиграцията, увеличаване продължителността на живота.     Етническите измерения на кризата са още по-тревожни: най-остра е тя в българската етническа група и изобщо липсва в циганската. Нужно е много активно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската криза. Това е най-голямата опасност за България през настоящото столетие. В 2100 г. може да се върнем 200 години назад по броя на населението (виж фиг. 3).
10. Ограничаване на демографското ограбване чрез изтичане на мозъци и на генетичен потенциал. Последствията са опустошителни за България и другите бедни страни. През 1950 г. у нас са родени 182 хил. деца, а през 2017 г.- само 64 хил. Тенденцията е силно тревожна. На тези страни се отнемат много повече ресурси, отколкото им се дават от богатите държави чрез официалните трансфери.
11. Нужна е нова политика по доходите. Радикално повишение на доходите е възможно само чрез ускорен икономически растеж, но за това са нужни огромни предварителни инвестиции и много време. Бързи, но по-скромни резултати са възможни чрез ново разпределение на брутните доходи между печалба и заплати, т.е. намаление на нормата на експлоатация, а също и чрез по-високо данъчно облагане на високите доходи. Нужно е съразмерно повишение на производителността и на доходите. Финансовата и социалната стабилност са еднакво необходими. Едната не може без другата.
12. Необходима е нова европейска данъчна политика. По-високи средни данъци. Отказ от "плоските" данъци и въвеждане на умерено прогресивно облагане с необлагаем минимум. Диференциран ДДС с по-ниски проценти за лекарствата и за детските стоки и учебни помагала. И по-високи за луксозните стоки. Повишаване дела на бюджетните приходи от преки данъци за сметка на косвените. Повишаване на имотните данъци до равнището на западноевропейските. Преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега, към заможните и богатите, както е в Западна Европа.
13. Отваряне на "досиетата на прехода": Ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки. Проверка за произхода на богатството на 500-600 български олигарси. Давността да не важи за престъпленията в приватизацията и концесиите. Обществото чака решителни действия на властите. Ако не бъдат предприети, са възможни непредвидими последствия, като се има предвид, че около 75% от населението ни живее в бедност или риск от бедност, а 3-5% - в охолство.
14. Нужен ли е внос на работна сила от трети страни: причини, последствия, мащаби. Решението е в ускорено повишение на заплатите; форсирано разширение на средното техническо образование; възстановяване на осъвременени трудови войски; привличане на кандидати от компактни български общности от чужбина. Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина чрез поддържане на ниски доходи и да се внася работна сила от трети страни.
15. Интеграцията на България в ЕС: Резултатите от нашата 11-годишна интеграция в ЕС са противоречиви. В ЕС няма ясна концепция за бъдещето: Федерация или конфедерация. Западноевропейските правителства са за заличаване на националната идентичност на страните членки и създаване на монолитни европейски съединени щати. Това не трябва да се допуска. Европа има вековни национални традиции и е силна с националните си различия.
16. Ограничаване на миграцията от Африка и Азия. Причини: оскотяваща бедност; външни интервенции, разпалвани отвън безредици. Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха - правителствата на САЩ и техните европейски съюзници. Имигрантите да бъдат приютявани от правителствата на страните, които ги поканиха. Миграционната политика на ЕС е погрешна. Занимават се с последствията, вместо с причините. Квотният принцип не е подходящ. Дъблинското споразумение трябва да бъде тотално ревизирано. Да не се допускат икономически мигранти в България. Ние сме транзитна държава. У нас почти няма имигранти, защото не сме привлекателни за тях с бедността си.