Работодателите пак бойкотират преговорите за минимални осигуровки

За трета поредна година четирите национално представителни работодателски организации няма да участват в преговорите за повишаване на минималните осигурителни доходи (МОД) по браншове и професии за 2019 г. Това става ясно от писмо на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. Както и предни години, работодателските организации твърдят, че определянето на МОД увеличава сивия сектор, оказва се натиск върху заетостта в отделни региони, сектори, предприятия в депресивно състояние, на уязвимите социални групи с ниска квалификация, като намалява нетното възнаграждение на наетите. По думите им в ЕС няма такава практика.
Членовете на Асоциация на организациите на българските работодатели твърдят, че заплащането на труда и актуализирането на минималните възнаграждения следва да се определят чрез колективни трудови договори на фирмено и браншово ниво. От АОБР смятат, че след кризата от 2009 г. административно определяните прагове се разминават драстично с икономическото състояние на отделни сектори и предприятия. Те припомнят, че приетата през април 2018 г. правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата и на компенсацията на един зает с 6,6% при двойно нарастване производителността на труда 3,2%.
ДУМА припомня, че само преди седмица от КНСБ доказаха, че производителността у нас е почти същата като в страни от ЕС, но заплатите са много по-ниски. Например в Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро, у нас българският работник в индустрията произвежда 11 400 евро, а взима 5700 евро, но печалбата у нас е над 11%, а в Германия е 7%, коментира Любен Томев от синдиката. От КНСБ се категорични, че ръстът на заплатите у нас трябва да се обвърже с производителността на труда, и да се бъдат изработени ясни критерии за това.