200-годишен ясен лекува и гони стреса

200-годишен ясен в Перник лекува болести и премахва стреса. Чудодейното дърво расте, вградено в основите на малък параклис, носещ името на Св. Пантелеймон. Корените му са се вплели в основите на православен манастир, който е съществувал в ранното Средновековие около мястото, където днес се намира Белодробната болница в миньорския град. Дали заради силата на светата обител или поради поредното чудо на природата, но с целебната сила на вековния ясен борят болести и черпят енергия хиляди перничани и гости на града.
Често само за да се докоснат до дървото, идват хора от цялата страна и дори от чужбина, разказват местните. Те  споделят, че като постоят на мястото и опрат гръб до дървото, им олеква. Дънерът, който е постоянно топъл, извлича напрежението, спуска го право в земята и сякаш зарежда биологичните батерии на човек.
Енергията на растението се долавя от почти всеки. Усещанията са различни. Някои чувстват успокоение, други -  пробождане в някои части на тялото. Трети разказват за странни завихряния дълбоко в тях.
Дори с просто око върху вековния ствол могат да се видят

образувания, наподобяващи анатомични органи на човек.

Ако някой има проблеми със ставите или костите, спокойно може да седне на мястото, приличащо на долни крайници. Виждат се женски и мъжки полови органи, които помагат при проблеми с простата, яйчниците и кисти при дамите. В горната част на ствола се забелязват очертанията на мозък и на човешко ухо, които по вселенския закон за съответствията оказват лечебно въздействие в същите части на човешкото тяло. Кората е изобразила и женска утроба и не една и две бездетни  са се облягали на ясена с ясната надежда да заченат. По-нависоко в дървото има ниша, където бабите казват, че е образът на Света Богородица.
Почти няма човек от околността, който да не е минал покрай мястото, където се извисява ясенът, и да не се е докоснал до дървото. Снежанка Тодорова, която от години се грижи за параклиса, когато за първи път влязла в храма, почувствала успокоение и лекота. Оттогава все е там. Много от болежките и проблемите, които имала, отшумели. Същото се случило и с мъжа й Кирил, който на драго сърце й помагал за храма.
Най-много хора се събират на храмовия празник на 27 юли по стар стил. Тогава църквата почита младия светец Пантелеймон. Вечерта на 26 срещу 27 юли дворът на църквата се пълни с хора, дошли да пренощуват на лечебното място.
Перничани са убедени, че неслучайно дървото, поникнало точно на това място, лекува. Плътно прилепнало към лявата стена на храма, точно до олтара, вълшебното дърво

сякаш е антена, разпръскваща силата на иконите

Не е нужно да си вярващ, за да го почувстваш. Защото дори и най-големите скептици признават, че си тръгват оттук с повече тонус, заредени и с хъс за живот.
Мястото е свято и е свързано с безименната легенда за Св. Иван Рилски, който е покровителят на Перник. В нея се казва: "Като се вдигна, отиде в Периг (Перник) и намери скалисто място близо до реката, наречена Струма, и тук си направи обиталище. И дойде при него ангел Господен и му рече: "Радвай се, служителю господен и събеседник на ангелите, направи, що ти е заповядано, стани оттук". По тези думи от житие на светията, мнозина са търсили светите места, където Св. Иван се е отдавал на пост и молитва и безрезервно служене на Бога. Стари хора от селото Перник разказват, че техните деди са знаели къде на стръмните варовикови скали се намирали

"стъпките на свети Иван Рилски"

 Днес има и предположения къде в местността Кървавото е пещерата, където той се прислонявал. Близо до нея, на закътано място в планината Голо бърдо, бил вдигнат манастирът "Св. Пантелеймон". Той е построен в далечната 926 година. Това е една от най-старите християнски обители в Пернишко. През Х век в манастира живеели 20 монаси. В 1393 г., когато турците превземат Перник, храмът е опожарен. Възстановен е през 1866 г., а през 1906 г. е построена новата сграда на църквата, която била осветена през 1921 г. В наши дни тя е ограбвана няколо пъти, но по добро стечение на обстоятелствата винаги оставала запазена малка част от олтара. С дарения, направени през последните години, лека-полека храмът се изпълва с икони. Отскоро има и електричество, за което е помогнало ръководството на Белодробната болница.

16 са хилядолетните дървета в Пернишко.

Повечето от тях са до църкви и манастири и за всяко едно се носят легенди и митове. Вековен дъб е разперил клони до храма "Успение Богородично" в Трънското село Докьовци. Местните разказват, че то е най-старото дърво на Балканите и е на повече от 1000 години. През 2008 година при лятна буря мълния поразила дъба, прекършила няколко клона, но дървото оцеляло. Легенда разказва, че преди векове, когато растението било още младо, неизвестен мъж решил да го отсече, но щом вдигнал брадвата, чул глас, който му наредил да не го прави.
Вековни дървета са разперили клони в трънските села Пенкьовци и Еловица. Дъбът в първото е свързан с легендата за основаването на населеното място. Според легендата дървото е привлякло вниманието на търновския болярин Пенко, който се заселва на мястото в края на XII в. По-късно към него се присъединяват други хора и така възниква селото, което е наречено на неговото име.
Елшата пък дава названието на Еловица. Този вид дървата са често срещани тук и опасват коритото на Eловишката река през голяма част от дължината й.
638-годишен дъб пък е разперил клони в трънското село Насалевци, който жителите му тачат като магически. Всяка година около него се провежда събор, на който идват гости  и от Сръбско.
На входа на село Боснек, откъм Перник, също се извисява огромен дъб, който е на шест века. На хълма над него в местността Кръсто се намират останките от тракийска крепост. За нея местните разказват, че през нощта на мястото се виждат светлини, които приличали на призраци...