Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Неделник

Здраве

Горещите вълни през лятото – смъртоносен метеорологичен феномен

10 области в България са най-рискови

Аида Паникян

20. Юли 2018 , брой: 139   336   0
Снимка


Горещите вълни през лятото зачестяват през последните десетилетия. За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от 3 последователни дни температурата на въздуха е над 30?С. Горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен в сравнение с жертвите на бури, градушки, наводнения, смерчове, урагани и т.н., категорични са специалистите от Националния център за обществено здраве и анализи.
В София горещите дни са средно 20 на лято. При нарастване на средната температура за сезона обаче, всеки 2–3 градуса повишение водят до двойно увеличение на броя на екстремно горещите дни.
София не е в списъка с най-рисковите градове, но през последните 20 години средно на година е имало по 2-3 случая с горещи вълни, продължаващи по 9 дни. През екстремно горещото лято на 2012 г. е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ миналия август вече са 4 пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.
Изследвания за България за периода 1960-2000 г. сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се наблюдават след 1985 г.

Най-рискови са областите

Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко.
В момента около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на този век дори, ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на емисиите.
През 2003 г. Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи са 70 000 над обичайното за този период от годината, предимно възрастни над 65 г. в големите градове. Горещото време в Москва през 2010 г. причинява смъртта на около 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 г. взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 г. убива повече от 600 души.
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна. При нея се наблюдава т. нар.

ефект на жътвата

обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания. Първата гореща вълна обикновено е неочаквана – срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т.нар. топъл остров). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.
Най-опасният ефект от горещата вълна е

топлинният удар

който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също липсата на потене.

Рискови фактори

V Напредналата възраст (особено над 75 г.) е сред най-значимите рискови фактори за летален изход, свързан с горещините. Възрастните имат намален терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функция на сърдечносъдовата система. Настъпили са промени в бъбречната функция и водната и електролитната хомеостаза, които повишават риска от бъбречна недостатъчност. Има повишен риск от хиперкалиемия и съответно от нарушения на сърдечния ритъм. Намален е също приемът на вода, което повишава опасността от хипернатриемия, коронарна и церебрална тромбоза и дисфункция на централната нервна система.
V Особено внимателни да са хронично болните (хора с високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост), за тези с психични и поведенчески разстройства, с психични разстройства (деменция, депресия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания (Паркинсон), с респираторни заболявания (ХОББ, астма), бъбречни заболявания, диабет, затлъстяване.
V Бебетата, малките деца, бременните са особено уязвими при екстремно горещо време.
V Хора под влиянието на наркотици или алкохол, също са застрашени от горещините.
V Медикаменти по време на горещини. Приемът на някои лекарства накърнява способността на тялото да се справя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици. Това важи и за таблетките за отслабване и наркотични вещества като кокаин и амфетамини. Всички лекарства трябва да се съхраняват при температура до 25 градуса.

Препоръки за поведение

- Поддържайте прохладата вкъщи. Оставете прозорците затворени през деня, проветрявайте през нощта. При температура над 35?С вентилаторът не помага за охлаждане – поставете пред него купа с лед.
- Пазете се от горещината. Изберете най-прохладната стая, особено през нощта. Ако няма как да поддържате приемлива температура вкъщи, прекарвайте по 2-3 часа на ден в хладно помещение – например в обществени сгради с климатици. Не излизайте в горещината – най-високата температура обикновено не е по пладне, а около 14 ч. Избягвайте физически натоварвания и се движете на сянка. Не оставяйте децата и животните в паркираните автомобили.
- Не допускайте прегряване на тялото. Взимайте прохладни душове или вани. Правете си хладни компреси или обтривания, включително с мокри кърпички, потапяйте краката в хладка вода и т.н. Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани в светли цветове. Излизайте с широкопола шапка и слънчеви очила. Пийте много вода и избягвайте сладките напитки и алкохола.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"