Стих за Вапцаров

След дни предстои да отбележим поредната годишнина от разстрела на Никола Вапцаров. Разлистих стихосбирката на поета революционер и случайно попаднах на стихотворението "Ботев". Нали се сещате, за работника, който отива при поета и иска от него да напише стих за Ботев. След мъчителни опити поетът признава своето творческо безсилие, а работникът му дава урок, като казва, че не търси Ботев, където трябва; че Ботев е сред народа, че Ботев е знаме.
И си зададох въпроса какво ще стане, ако един ден дойдат при мен и ми поискат стих за Вапцаров. Аз по поръчка трудно, дори невъзможно пиша. И сигурно литературен стих няма да се получи.
Тогава кой ще ми каже къде е днес Вапцаров? Само овехтяла книжка в домашната библиотека? Само тържествено слово за годишнините от рождението и смъртта му? Досадно стихотворение, в което учениците се лутат, не разбирайки какво е вяра в бъдещето и защо моделът на живот с луксозна лимузина и "жребица от разплодник" не струва.
Къде да търсим Вапцаров, след като бе охулен от новите властимащи като терорист и "мръсен комунист"?! Творчеството му бе обявено за спорно и остаряло и разни "тълкуватели" интерпретираха стиховете му според конюнктурата на деня, преобръщаха ги с хастара нагоре и понеже не се получава, накрая ги изхвърляха с всяка нова промяна в учебната програма. За да може следващите поколения да не знаят и да се лутат.
Къде да търсим Вапцаров, като колко пъти го разстрелваха през последните почти 30 години?!
Но той не умира. Като Ботев. Като Левски. Като всички онези революционери, жертвали безкористно живота си в името на свободата и едно по-добро и справедливо бъдеще.
Затова Вапцаров е тук. За тези, които могат да виждат, той е в очите. Вапцаров е този, който ни казва, че днес ни е нужно знаме.
Вапцаров е нравственият и морален коректив, който вижда, че и днес - "народът прост,/животът - тежък, скучен". Вижда драмата и на днешното ни време: "борба за хлеб, мечти неясни". Нима не е така?
И ако се взрем внимателно в живота, ще видим - Вапцаров е тук, за да ни помогне да се борим с неправдите в него и да ни вдъхне вяра.
Вяра в новия живот, който ще смени този, в който живеем днес - днешния живот с несправедливостите и разделението. С престъпниците и корумпираните управници. С бедния, болен, експлоатиран и съзнателно опростачван народ. 
А както знаем, за вярата "бронебойни патрони няма открити".
Затова стихотворение за Вапцаров всеки може да напише, ако приеме неговата вяра и неговото знаме.