Спомен за Илинден

"Пушка пукна, пушка пукна край конако,
пушка пукна на Илинден.
Запали се, айде, целата Белица
дойде време за свобода..."

Така започва песента в прослава на Илинденското въстание в моя, Пиринския край. В този край живеят открай време будни и свободолюбиви планинци с непокорен дух. В онези трудни години населението решило, че е време да се освободи от турската тирания. Вдигнало се през 1903 г. Илинденското въстание. Моята родна Белица била център на военните действия. Но не било писано този край да се освободи от робството. В Белица бил изпратен отряд от башибозук. Започнала голяма сеч. Избити били над 120 души - повечето жени, деца и старци. Почти цялото село било опожарено. Голяма част от населението потърсило убежище в освободената част от майка България.
Между тези изселници са били и родителите на моята майка - дядо Тосе (Христо) и баба Спаса. Моята майка Мария е родена в края на 1903 г. в с. Долна баня, Ихтиманско. Каква воля и издръжливост са били необходими на тази дребна женица, каквато е била баба Спаса, за да премине през Балкана с рожба под сърцето.
По късно, когато излиза султански указ за помилване, голяма част от населението се е върнало в Белица. Между тях са били и моите предци баба Спаса и дядо Тосе. Впоследствие те отгледали още три дъщери - Янка, Русана и Цветана, и двама синове - Георги и Никола.
А песента "Пушка пукна..." има своите конкретни герои. Един от тях - войводата Кара Златин, който е ранен край конака на Белица, е дядото на Александър Кокарешков, композитор и дългогодишен диригент на оркестъра на ансамбъл "Пирин", и Мария Кокарешкова - народна певица.

Филип КУТИН,
гр. Белица