Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Септември 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Лицемерие

Николай Коев

20. Юли 2018 , брой: 139   1204   0



    Замисляли ли сте се за времето, в което живеем. Естествено, не за онова, което ни съобщават миловидни синоптички от екрана. А за другото, определящо всичко за съществуването в отредения ни жизнен век. Мнозина неизбежно ще изтикат нарастващата несигурност и тревога. И ще бъдат прави. Защото в борбата за оцеляване българинът се намира не толкова далеч от най-мрачните години на Отечеството.
Други ще подчертаят истинския кръстоносен поход срещу родната духовност, култура и история. А трети ще се съсредоточат върху разкъсването на здравите родови връзки, които са ни давали сила през вековете дори в най-тежки времена. Някак встрани от цялата тази смесица от повсеместни сривове обаче остава наглото лицемерие, с което властници и всякакви други "фактори" ни убеждават точно в противното на това, което виждаме. Според тях сега живеем далеч по-добре. Само не умеем да видим добрините, които ни правят те непрестанно. Повишил се, представете си, стандартът на живот. И ни замерят с някакви проценти за инфлация, безработица и ръст. Да, вярно, има ръст, но в мизерията и в инфлацията на ценности. И голям излишък, но не в хазната, от която се гребе яко като за последно, а от лицемерие. Ето това, мисля си, е определящото за времето, в което живеем.
    През тези дни сме свидетели на нова порция двуличие на властта с масовото загробване на поминъка на отрудените хора от Странджа. Първо жестоко клаха животните, после взеха да уточняват размера на заразата, минаха към препирни за компенсациите и за гарнитура за кой ли път пуснаха безумна теза - опозицията била политизирала протестите и проблема! Стара изтъркана плоча. Оказа се, че и някакви 15 лв. отгоре се намериха, и стана възможно да бъде спряна за преоценка масовата евтаназия. Пък и започна традиционното търсене на едва ли не един-единствен виновник. С една дума - хората във властта усетиха този път с кожата си, че протестите могат да ги издухат от постовете, и обърнаха палачинката. Показаха веднага фалшивата гримаса на състрадание, на загриженост за поминъка... За всички, които са против тях обаче, надянаха гневната маска на омразата, с което само утвърдиха изградения в годините на управление стил на лицемерие и приспособленчество по посоката на вятъра. Затова отново заплашват със съд Елена Йончева, гонят от заседание на Тристранката омбудсмана Мая Манолова, шутират от поста председател на Общинския съвет в Смолян от БСП Димитър Крастанов и възкачват поредния ренегат, но свой. А сега с евросолидарен трепет и блажни очи очакват и решението на Конституционния съд за т.нар. Истанбулска конвенция. Клетата общественост я лашкат като боксова круша в емоциите й, само и само да не се фиксира върху големия гаф с клането в Странджа.
    Но не е наш патент политическото лицемерие, уважаеми. Ние сме само добри и твърде прилежни ученици, които на моменти стават и по-добри от учителите си. Хайде да не се разхождаме твърде далеч от най-сигурната ни срещу мигранти граница, през която, както е известно, "пиле не може да прехвърхне", какво ли остава за някаква си довлечена от джамбази чума. За близката до сърцата ни Македония пък разбираме, че вратите на ЕС били широко отворени. От думите на еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан излиза, че кръвните ни братя край Вардар само трябва направят една крачка и да преминат в европейския клуб на богатите и благоденствието. Ето това вече си е истинска ДЕМАГОГИЯ. На всички е пределно ясно, че т.нар. разширяване е стопирано за неопределено време, а в някои от развитите европейски държави дори има ясни сигнали за дългосрочно отлагане. В случая по-важно е склонилата на тоталния гръцки натиск с европейско съгласие Македония да смени името си да бъде поощрена с реално членство в НАТО, а илюзиите за еврочленство - някога в бъдещето. За менторите на този фактически и въображаем процес в две действия и за родния ни послушко няма значение, че географското определение за Македония "северна" е противно на българските интереси. И този проблем е прикрит с мълчание, което си е чиста проба лицемерие в интерес на криворазбрана евроатлантическа солидарност и запазване на позициите във властта.
Демагогията и лицемерието ни съпътстват непрестанно. Дори в това, че нашите медии избягват да повторят западните си колеги - че световното по футбол в Русия бе най-добре организираното до момента. Защо се фокусират предимно върху негативните реакции срещу президента Тръмп в САЩ след срещата му с Путин, а обръщат по-малко внимание на видимото поотпускане на примката на напрежението между суперсилите? Нима не разбират, че мнимата война между САЩ и развита Европа ще отмине като ланшния сняг, а наша милост ще продължи да затъва в преспите на собствената си международна "прозорливост"?
    Но така ще бъде, когато лицемерието се превръща едва ли не в добродетел и ценност. Нали?!  

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"