Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Виена поема ЕС с австрийски модел

Ротационният европредседател поиска оставката на Юнкер поради здравословни проблеми

Зорница Илиева

24. Юли 2018 , брой: 141   262   0
Снимка
сн. БГНЕС
Австрия започна да прилага граничен контрол по границата с Германия заради заплахите на Берлин да връща нежеланите мигранти

Докато Европа и светът следяха напрегнато срещата Путин-Тръмп, Виена, като ротационен председател на ЕС, поиска оставката на Жан-Клод Юнкер заради невъзможността му да изпълнява енергично задълженията си като председател на ЕК поради здравословни проблеми. Естествено е Юнкер да откаже подаване на оставка и да продължи задълженията си с пътуване зад граница, включително Китай. Нормално е и точно Австрия да обяви подобно искане, защото нейният канцлер е един от онези европейски лидери, които настояват за промени в Брюксел и то в унисон с новите ветрове, които веят по света. Включително и чрез смяна на лидерството.
Дневният ред на Европа през следващите 6 месеца ще зависи от посредническата роля на Виена, която безспорно ясно се е позиционирала в политиката на ЕС. Притеснението, че срещата на върха на НАТО и разговорът Тръмп-Путин ще остави в сянка председателството на Австрия може и да има основание на този етап, но Виена

умее да привлича вниманието на света

Всъщност Австрия започна председателството си със "Здравей Европа!", но по-скоро постави въпросителна след поздрава. Времената са бурни и трудно се отговаря на въпрос какво може и трябва да се случи. Виена помни първото си председателство през 1998 г., но тогава сегашният канцлер Себастиан Курц е бил на 12 години. При канцлера Шусел през 2006 г. Австрия бе за втори път председател, но "то не се запомни с нищо", твърдят някои във Виена. Третото председателство е под егидата на Себастиан Курц, но "всички знаци сочат буря", убедени са редица наблюдатели в страната. Вече е известно, че темата за миграцията не само е приоритет на австрийското председателство, но и че засенчва всички други теми. Очакват се повече от 13 неформални срещи на министри и над 300 събития, които съпътстват тези срещи и дебати. Снимки с лидери ще има, рекламни клипове и билбордове на председателството вече заливат не само Виена. Рекламите на туристическа Австрия са в пъти повече отпреди. Правителството живее с мисълта, че ще получи шанс да "сложи печат върху ЕС". Определено Себастиан Курц "продължава своя шлагер от предизборната си кампания" и с мотото "Европа, която защитава" поставя акцент върху сигурността и защитата от миграционните потоци към Европа. Обща европейска политика по въпроса няма.

Единствената обща позиция е защитата на външните граници

и увеличаване броя на служителите във Фронтекс. Позиции, които Австрия отстоя и наложи като общо решение на ЕС. Италия и Гърция искат прекратяване на Дъблинските директиви, а германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер настоява мигрантите да се спират на границата, когато вече са били регистрирани в други държави на ЕС. Ситуация, която създава конфликт между Италия и Германия. Курц говори за бежански центрове извън ЕС, но нито една страна не приема построяването им на своя територия. Нито Албания, нито страните от Северна Африка. Тогава? А има и някои правни въпроси в тази връзка, на които също няма отговор. Отговори няма защото страните, които не са атрактивни за мигрантите, не участват в диалога за взимане на решение. Другите пък ги критикуват и обвиняват в липса на съпричастност и солидарност.
Австрия си дава сметка, че Меркел, например, запази поста си на канцлер, но и нейните опити да реши въпроса с мигрантите чрез двустранни споразумения не са нищо друго освен "лъжлива опаковка". Просто защото прави същото, което вече предложи Зеехофер, но по друг начин.
Италия не приема този план и отказва да приеме обратно дори един мигрант. Независимо, че предлаганите за целта средства не са малко. Да, зад Меркел от ЕС не остана никой освен Макрон и новият испански премиер Санчес. Себастиан Курц е наясно със ситуацията и от своя страна действа за "съюз на склонните". Старае се да избягва вече израза "ос на склонните", за да няма асоциации с (хитлеристката) ос Рим-Берлин-Токио, каквито упреци се появиха в Европа. Той има предвид държавите от ЕС, които подкрепят неговите идеи за защита на Европа, която да бъде "изолирана -  пазена от мигранти". Това бяха негови обещания и пред избирателите, и той спечели канцлерското си място именно с такива послания. Любопитното е, че самата Меркел стигна до неговите идеи от 2015 г., но сега предстои да се види как ще се намери решение на практика. За разлика от Меркел, която твърди, че "търси голямото общо решение на ЕС", Себастиан Курц действа самостоятелно и приобщава страните от Вишеградската четворка, Дания, Холандия и Италия. Това са страните от "съюз на склонните", които подкрепят и идеите за центрове за бежанци извън ЕС. Там ще бъдат настанявани онези бежанци, на които е отказано оставане, но не могат да бъдат върнати по домовете им. Канцлерът не дава отговор как ще се получи, след като нито една страна не се е съгласила да изгради такива центрове. Тези дни и Либия отказа на италианския вътрешен министър Матео Салвини да приеме срещу заплащане върнати от Рим мигранти. В тази връзка някои питат защо им е трябвало да убиват Кадафи, когато срещу много пари е спирал с години потоците африканци да не нахлуват в Европа.
В такава ситуация, при липса на приемливи общоевропейски решения, даже управляващите в Швеция и Дания коригираха политиките си. Страхът, че т.нар. десни популисти  ще продължават да увеличават подкрепата за тях в Европа, че дори ХСС в Германия ще започне да радикализира позиции, защото й предстоят избори следващата година, че дори и Макрон във Франция започва рестриктивна политика и връща на Италия мигранти, създава условия за нови проблеми и разкол в ЕС.

Само десните ли могат да спрат тези процеси?

Въпрос, който Виена си задава, но отговор разбираемо не дава. Нали е председател - балансът е задължителен и не е нужно да се набляга на идеологически различия. По-скоро трябва да се търси алтернатива, защото "една Европа без граници може да функционира само при защита на външните граници", убедено подчертават в Австрия. Само да се намери начин как да се връщат мигрантите и как да се отсяват онези, които наистина бягат от войни и насилия. Не може да се отрече, че проблемът расте, защото се прилага "неписаното правило да се задържат мигрантите в Европа, когато вече са стигнали там", пишат австрийските медии. Именно това е причината Виена да търси при своето председателство начин средствата да стигат само до тези, които наистина бягат от войни.
Съхраняването на Съюза зависи точно от енергията на страни като Австрия. Защото там са убедени европейци, макар евроскептикът и коалиционен партньор на Курц в правителството Ханс-Кристиян Щрахе, да казва, че е в подем. Именно приятелите на Щрахе в Европа печелят напоследък влияние и най-добрият пример в това отношение несъмнено е Салвини, вътрешен министър в Италия. Неотдавна Щрахе и Салвини пуснаха в социалните мрежи обща снимка, за която във Виена решиха, че е като на "младоженци в меден месец". Не стана ясно дали Щрахе споделя идеята на Салвини да преброи всички цигани във всички квартали, за да се осъществят съответни "чистки", но явно проблемът е добил неконтролируеми размери и расте недоволството на избирателите им.
Но това ли е начинът? Печелят се избори, но и разделението расте. Решението на кризата с мигрантите определено ще има ефект за оздравяване на климата в Европа. Неслучайно и Путин при срещата си с Тръмп споменава, че има идея да предложи съдействие на ЕС за намиране на изход от ситуацията. Ама нали действал за сриване на обединена Европа? А словата на Тръмп на срещата на върха на НАТО, че "Европа лежи на гърба на САЩ" и е време да си плаща за сигурността си дали показват грижа за единство на съюзнически ЕС?
Ще могат ли Курц и Щрахе да обяснят какво предлагат всъщност със своя "австрийски модел"? И това ли ще спре опасенията от разпад на Съюза? Европейската крепост няма алтернатива и това е ясно за всички, които вярват в идеята на обединена Европа. Австрия каза "Здравей, Европа", но се намериха анализатори, които тръбят "Лека нощ, Европа". Прав е председателят на Европарламента Антонио Таяни, който казва, че "ЕС ще се разпадне,

ако всяка държава следва само своите интереси"

Има истина и в твърденията на Салвини, че "до една година ще се реши дали ще я има обединена Европа или не".
Виена чува всички гласове и съзнава, че "ситуацията е сериозна, но не и безнадеждна". Поне така казват австрийски медии. Все пак не бива да се забравя, че Европа е преживяла множество кризи, включително и неотдавнашната "фатална" финансова. В Брюксел определено са наясно, че залогът е висок и компромисите са наложителни. Но с тази брюкселска бюрокрация и взимане на решения в двустранен състав няма да се получи съпричастност и сътрудничество. Рискът е прекалено висок, казват във Виена и затова не се притесняват да искат оставки на лидери, които не са в състояние да издържат на напрежението. А дали Австрия ще бъде честен посредник в тази коренно различна ситуация, при объркващия Тръмп и печелещият симпатии Путин, никак не е ясно. Ние пък ще трябва да решим отново къде сме и към какво се стремим. Защото все нещо объркваме стъпките и вървим след събитията. Дали можем да кажем нещо в стил "Виж Виена, но не умирай"? Може, ако го можем.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"