Увеличават се доброволните кръводарители

- Д-р Николов, има ли достатъчно кръв в България? По-трудно ли е през лятото, когато и тежките ПТП се увеличават?
- Към момента мога да кажа, че няма затруднения в снабдяването на лечебните заведения не само в София и региона, но и в цялата страна. Разбира се, има моменти, когато има недостиг на кръв от една или друга кръвна група, но винаги реагираме съобразно ситуацията и нуждите така, че това по никакъв начин да не засегне пациентите, нуждаещи се от лечение с кръв и кръвни съставки.
- Има ли достатъчно кръводарители у нас?
- През м.г. се наблюдаваше минимален спад в броя на безвъзмездните кръводарители. За сравнение, през 2016 г. те бяха 166 560, докато през 2017 г. са 164 031 души.
Добрата новина е, че от началото на 2018 г. се установи тенденция на увеличаване броя на доброволните кръводарители. За първите 5 месеца данните сочат, че общият брой за страната е 84 500, което е с 1529 души повече в сравнение със същия период за миналата година. Борим се да запазим тази посока така, че в края на годината да можем да се похвалим с устойчив ръст.
Почти всекидневно “изнесени екипи” на Националния център по трансфузионна хематология провеждат акции в различни институции, фирми и учреждения.
- Планира ли Националният център специални инициативи сред подрастващи, ученици, студенти, които да стимулират кръводарителството? 
- И тук следва да отбележим две неща, които също се променят в положителна насока. Първото е, че все повече млади хора се включват в акциите и проявяват отговорна гражданска позиция. Забелязва се и промяна в нагласите на бизнеса - все повече компании припознават кръводаряването като част от своята корпоративна социална отговорност.
Истината обаче е, че доброволното кръводаряване е част от културата на едно общество. За съжаление в това отношение ние все още не сме достигнали не само другите европейски страни, но и някои балкански държави като Македония например, която е на първо място по брой кръводарители в региона.
- Какво трябва да се направи, за да бъдат повече българските кръводарители?
- За да се промени трайно обществената нагласа в полза на доброволното кръводаряване, възпитанието в дарителска култура трябва да започне от ранна детска възраст. Това е бавен и труден процес, който изисква много усилия от страна не само на институциите, но и на семейството. Само така ще можем да сме сигурни, че младото поколение е възприело ценностите и отговорностите, които всяко развито общество се стреми да изгражда и поддържа. Мога да дам пример с ежегодните ученически и студентски кампании, които НЦТХ традиционно провежда. Тази година около 350 ученици, навършили 18 г., проявиха активност и пожелаха да се включат в инициативата. От тях реално дарилите кръв са приблизително 240. Бяха проведени и 25 акции за доброволно кръводаряване в различни ВУЗ, като желаещите студенти бяха 520, а над 400 са успешните кръводарители. И това са данни само за София. Всичко това ме кара да вярвам, че младото поколение расте все по-отговорно и съзнателно.
Кампаниите, които ежегодно провеждаме съвместно с БЧК и с подкрепата на Българската православна църква за Цветница, също са много успешни. Хората свикнаха с тях и има дарители, които вече няколко години поред традиционно идват да даряват именно тогава. Тази година само в София, за началото на кампанията, в един ден се включиха повече от 100 кръводарители. Създадохме и някои нови партньорства по отношение провеждането на акции за безвъзмездно кръводаряване, което означава, че се движим в правилната посока.
- Според вас трябва ли да има парично възмездяване на кръводарителите?
- Изискването на нормативните документи – Законa за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и медицинския стандарт „Трансфузионна хематология” е да се работи с доброволни и безвъзмездни кръводарители. Тези документи се основават на четири Европейски директиви. Твърдото ми убеждение обаче е, че кръводаряването трябва да остане безвъзмездно. Една от основните ни задачи е да гарантираме безопасността и сигурността на кръвта и кръвните съставки за нуждаещите се пациенти и аз вярвам, че това е възможно, само когато кръводарителският акт е извършен единствено от алтруистични подбуди.
Платеното кръводаряване крие много рискове и е добре хората да го знаят. Когато стимулът е материален, се премълчава информация за опасни заболявания, които могат да застрашат живота на реципиента или състояния, които излагат на риск самия донор.
Има случаи, когато се използват платени кръводарители за определени кръвни съставки, например тромбоцитен концентрат или плазма. Това са дарителите, на които се извършва апаратното кръводаряване - афереза. Има платени кръводарители и с редки кръвни групи. Всички те са от наши картотеки с предварително направени изследвания.
- Въвежда ли се вече NAT технологията в Националния център по трансфузионна хематология и с какво тя ще подобри работата на НЦТХ?
- Министерството на здравеопазването подготвя проект за въвеждане на NAT технологията в трансфузионната система в страната, както и провеждане на обучение на специалистите, които ще работят с тази апаратура. Надявам се до края на годината да бъдат закупени апарати за петте центъра по трансфузионна хематология в страната и обучението да бъде проведено.
Почти всички държави членки на ЕС работят с молекулярните методи на NAT тестването. Директива 2016/1214/ЕС гласи, че в националното законодателство трябва да бъде включена глава “Насоки за добра практика” от 19-ото издание на Ръководството за получаване, използване и осигуряване на качество на кръвните съставки. Тези насоки са разработени в сътрудничество между Комисията на Европейския съюз и Европейската дирекция по качеството на лекарствата и здравеопазването на Съвета на Европа. Знаете, че дарената кръв се изследва за вируса на ХИВ, ХИВ 1,2 и ХИВ-антиген, хепатит С и В, както и за сифилис. В момента се използват серологични методи, които не са толкова чувствителни заради т.нар. “прозоречен период”, въпреки че последните поколения тестове го скъсяват, защото се работи по метода антиген-антитяло. Ако обаче дарите кръв именно в този период, когато няма никакви клинични проявления на дадената инфекция, е възможно това да не бъде установено с използваните методи.
Ето защо е толкова важно въвеждането на NAT технологията или молекулярна технология за диагностика на дарената кръв, която скъсява „прозоречния период“. Освен това благодарение на нея могат да бъдат открити и вирусите, причинители на други заболявания като малария и западнонилската треска. Това е технология, която безспорно предоставя огромна възможност що се касае превенцията на трансмисивните инфекции.
В дългосрочен план използването на молекулярната технология е икономически по-изгодно за държавата, защото лечението на един пациент с хепатит С например, е изключително скъпо и продължително. На едно от последните заседания на Експертния съвет към МЗ стана ясно, че за лечението на 1653 пациенти с хепатит С за 9 месеца са изразходвани 55 194 922 лв. Друг пример са пуловете плазма за фракциониране за получаване на плазмени продукти. Съгласно изискванията на европейската Фармакопея те трябва да бъдат изследвани за HCV антитела. При положителен резултат дори на един от дарителите, пуловете трябва да бъдат унищожени, което означава отстраняване на огромни количества плазма. Това се наблюдава, когато плазмата за фракциониране не е изследвана чрез NAT технология.