Песента ми се роди в момент на емоции

В началото на лятото РАЛИЦА ГРУДЕВА зарадва  феновете на българската поп музика с първия си самостоятелен сингъл - "Предпочитам така". Клипът, който е сниман на едни от най-известните гръцки плажове - "Портокали", е дело на режисьора Йордан Петков и вече успешно се върти по музикалните телевизии, за няколко седмици е събрал над 60 хиляди гледания в ютуб.
Музиката и текстът са на Ралица Грудева, която публиката познава от участието й в музикални риалити формати. Миналата година 31-годишната певица от Ямбол впечатли журито на "Гласът на България" с невероятното изпълнение на "It's Oh So Quiet" на Бьорк. Макар че се занимава с музика от дете, учи поп и джаз пеене, като изпълнителка Ралица е по-позната в чужбина, отколкото у нас. В продължение на няколко години има собствена шоу програма на круизен кораб по Средиземноморието. "Това беше мечтаната работа за мен. Пеех, пътувах, срещах се с много и различни хора, опознавах чужди култури," признава тя. 

"Да пробиеш в бранша все едно да  започнеш свой бизнес..."

- Представете се за читателите на ДУМА. Откога се занимавате с музика?
- Откакто се помня - от малка, още на първия въпрос, на който са ме питали: Каква ще станеш, като пораснеш, съм отговаряла певица, танцьорка и актриса. Това ми е мечтата цял живот. Свиря на пиано от първи клас - музикална паралелка бях и съответно продължих в гимназията с пиано, като ходих на частни уроци по пеене и после кандидатствах в НБУ и продължих да уча поп и джаз музика. Явявала съм се на "Евровизия" през 2006 г., а 2008 г. започнах да пътувам по кораби до 2013 г., когато реших, че ще остана в България. На корабите правихме шоу програми с танцьори и певци, беше много хубаво. Това е опит, който не може да се придобие на друго място. У нас се захванах да работя в пиано барове и клубове.
- Как се роди идеята за парчето ви   "Предпочитам така"? Резултат на нещо преживяно ли беше, на конкретна случка или дойде просто така спонтанно?
- Текстът започва: "Да, знам пак съм сама, предпочитам така, вместо теб за нощта..." "Предпочитам така" е въпрос на избор, по-добре да съм сама, отколкото с някой само за през нощта съответно. Написах текста вследствие емоция, резултат на едно увличане... Интересното е, че музиката дойде заедно с текста. Бях доста несигурна в началото и не знаех какво се случва. Знам, че съм добър музикант, но от творческа гледна точка никога не съм си мислила, че ще правя това. Когато парчето стана готово, го показах на мои приятели и колеги, с които работя, и те казаха, че това е завършена песен. Щерион Пилидов от дует "Авеню" направи аранжимента, сглобихме го и се получи завършен продукт, има и видео.
- Къде е снимано? Докато го записвахте, случи ли се нещо любопитно?
- Клипът е сниман на гръцки плажове, предимно на "Портокали", но изцяло в Гърция е заснет. Отне ни два дни. Вечерните сцени бяха много интересни, защото той е сниман през май и беше още хладно на плажа. От по-забавните моменти бе, когато ме мокриха и трябваше да вляза във водата. Беше голяма емоция! На другия ден бях абсолютно схваната и скована и се притеснявах дали ще мога да направя нещо качествено на снимките, но стана.
- Разкажете малко повече за работата си на  корабите. Кое е най-ценното, което научихте оттам?
- Полезна ми беше организацията как трябва да се работи в екип, научих се на отговорност, гъвкавост, бърза реакция. Работата протичаше в екип от 10 човека на сцената и всеки си заемаше мястото и позицията. Ако един обърка нещо, може да прецака всичко и трябва да се реагира светкавично.
- Публиката, която предполагам, е била повече от чужденци, как приемаше програмите? Взискателна ли беше?
- Да, нямаше българи като цяло, предимно бяха италианци, французи и немци. Иначе има огромна разлика между българската и чуждестранната публика, изобщо не могат да се сравнят двете. Това, което правихме като шоу, в България не е разпространено. Тук хората се забавляват по друг начин. Италианците например са много шумни и темпераментни, немците са студени, без изражение на лицата. Тази разлика може би се дължи от типа музика или заведения, от самото място или от контингента хора... 
- Поп музиката ли е вашата стихия?
- Пея всичко без поп-фолк, той не е моят тип. Всяка музика си има своята публика. Смятам, че в поп музиката малко по-трудно се случват нещата. Няколко пъти съм отказвала предложения за кариера на поп-фолк сцената. Имам достатъчно певчески опит, за да знам какво правя, какво да очаквам и да имам реална представа за себе си.
- Как един млад човек, който се занимава с поп музика, може да пробие и да се развива у нас?
- Много трудно. Опитвам се, но е трудно наистина, особено когато си сам в тези среди. То е като да започнеш свой бизнес - трябват много години да изградиш нещо, да го разшириш, подобриш. Необходимо е време, труд и късмет.
- "Гласът на България" ли ви откри за пред широката публика? Там ли ви забелязаха?
- Придобих една идея по-голяма популярност,  иначе имах музикални ангажименти и преди формата. Хората запомниха Бьорк като изпълнение... Смятам, че тези риалити предавания са полезни за младите и им помагат. Ако имаш късмета да те забележат, и после поемат като артист, има шансове да се развиеш. Понякога пък нищо не се случва. Но дори и тогава, това е полезно и остава като опит за самия човек като личност и артист. Той изгражда, но много участници приемат неуспеха страшно насериозно, а това е само риалити шоу, в което участваш. Някакъв шанс, просто го погледни откъм  добрата му страна и вземи, каквото можеш от него. Това че не се е получило не означава, че си некъдърен. Форматът не е мерило за способностите  на човека, а възможност и после, ако искаш да правиш музика, не бива да се отказваш.
- С какво друго се занимавате, освен с музика?
- Помагам на семейния бизнес и август ще почивам. Но се издържам предимно и само с музиката, която изпълнявам. Надявам се хората да харесат песента ми "Предпочитам така" и да им допадне, защото е направена с много душа и много емоция, оставила съм част от себе си в нея. Пет месеца ми отне всичко - от идеята до реализацията на парчето. В свободното ми време съм активен спортист. Тренирам канго джо от 4 г. - това със скачащите обувки, тичам с тях в парка, когато не мога да отида в залата. Не го правят доста хора (смее се) и замествам инструкторката, когато се наложи.