Чародей

Найден Вълчев

Като гълъб на прозорец
тази заран навести ме
моят стар другар - стихът:
- Добро утро! - Добро утро!
Бил захвърлен във кьошето,
бил по кокалчето ритнат...

Гаснел, гинел, нямал път.
- Не унивай, рекох, друже,
дай ръка, ела, стани -
ти си нужен, ти си златен,
а златата не ръждясват
и в добри, и в лоши дни.

- Но във времето пазарно...
- То... пазарно, но позорно,
а пък ти си дишай, пей,
преко низости и сметки
грей в душите ни, възкръсвай
като древен чародей!

И ухания нахлуха,
сякаш че през здравец мина
със сърнето си сърна...
Блесна белият прозорец,
водопадно го нападна
утринната светлина.

юли 2018