Бузлуджа, макът и розата

Ето ни на поредния събор на Бузлуджа. Напук на заядливите подмятания на всички хулещи ни. Пак поляната е пълна, червена. Червени макове, червени рози, червени знамена.
Традиционният събор на Бузлуджа. Тук е началото. Тук са посадени корените ни. А планините са вечни, затова вечна ще бъде и нашата партия.
Но за да имаш бъдеще, трябва да познаваш миналото и да го пазиш. Тръгвайки нанякъде, да помниш кой си.
Събор е прекрасна българска дума, чието значение сякаш сме почнали да забравяме. Но чието значение е сакрално. Отчуждението между нас ни откъсва от тази типично българска традиция. Събиране на близки и роднини. На хора, напуснали родното място, и на тези, избрали да останат.
Да усетиш връзката с корените, връзката с родното.
Затова е прекрасно, че съборът на Бузлуджа ни събира. Хора, различни като личности, обединени не просто от партийна принадлежност, а от идеята за един по-добър и по-справедлив свят.
На Бузлуджа ще бъдат много от лидерите на нашата партия. Обръщам се към тях. Вижте се с обикновените хора, потърсете мнението им - на онези хиляди социалисти, които си дават среща на върха, на поляната, при корените. Чуйте техните болки и надежди, вслушайте се в техните думи, които може да се окажат по-мъдри и от най-мъдрата политика.
Ние сме социалисти. Името ни казва каква партия сме и за какво се борим. За социализъм, това трябва да бъде нашата цел, може би не сега, не утре, но цел, към която да се стремим и да впрегнем силите си за нейното постигане. Нашата цел да бъде едно общество, алтернатива на днешното.
Цел, която ни е завещана от основателите на нашата партия и стоейки тук, на тази поляна, нямаме право да се откажем. 
Другият вариант - да сме партия на статуквото  с някакви си социални искания, които обаче с нищо не променят същността на капитализма, в който живеем. Наивно е да се лъжем - капитализмът е хищен по своята същност и се основава на неравенството между хората и на експлоатацията. Той е ненаситно гладен за пари и уморени човешки съдби. Той не може да бъде нито справедлив, нито човечен.
Затова ще бъдем на тази поляна, водени от недоволството и желанието за справедливост и промяна. 
Днес символ на нашата партия е розата, която е много красиво, бодливо, но в повечето случаи култивирано цвете. Нека не забравяме, че в основата на партията стои макът. Онзи свободен мак, от чиито семена поникват хиляди нови цветенца. На червената поляна, озарена от лъчите на червената звезда - символ на нашето революционно минало и непокорно бъдеще.