Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Георги Търновалийски:

ГЕРБ дължат отговори за лобисткия закон за приватизацията

Недопустимо е по средата на годината да се променят данъчни ставки, заявява депутатът от "БСП за България"

Мая Йовановска

27. Юли 2018 , брой: 144   673   0
Снимка

Снимка Мариета Томова

Георги ТЪРНОВАЛИЙСКИ е роден в гр. Раковски. Завършил е Търговската гимназия, а после икономика във ВИНС във Варна. Работил е като икономист в КЦМ. Още от основаването на данъчната администрация през 1991 г. работи в нейните структури, а през 2006 г. става директор на НАП в Пловдив. В периода 2010-2011 г. е зам.-кмет по евроинтеграцията и социалната политика в Пловдив. От октомври 2013 до май 2014 г. е зам. изпълнителен директор на НАП. През юни 2014 г. става зам.-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Депутат в 43-то и 44-то Народно събрание от БСП. Зам.-председател е на комисията по бюджет и финанси и член на комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата в НС.

"Намаляването на тавана на кешовите плащания на 5000 лв. е в полза не на държавата, а само и единствено в услуга на търговските банки"

"Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия сектор, дори ще създаде нови. И ще ограничи активността на по-малките фирми"

- Господин Търновалийски, скандалите със законите, внесени или подкрепени от ГЕРБ, сякаш станаха запазена мярка. Последният е със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който БСП не подкрепи, а президентът Румен Радев му наложи вето, след което се оказа, че ГЕРБ подкрепят ветото.
- Ние сме на абсолютно същото мнение като президента. Недопустимо е да бъдат намалявани срокове, които години наред са били в действие, и това да стане със стара дата. Явно текстовете са лобистки, явно има и поети ангажименти от вносителите. Затова виждаме и тези скандали. А ГЕРБ се опитват да се отърсят от поредния скандал след лобистки предложения. В крайна сметка те вече са подкрепили тези текстове и са част от мнозинството, което ги прие. По този начин се предполага, че ще бъде ощетен и българският бюджет с доста милиони левове, защото се споменава една фамилия, едно дружество, но текстовете биха важали за много други сделки. И понеже законът е лобистки, те решиха да подкрепят ветото на президента, независимо от това ще трябва да дават отговори. Може би очакваха, че между другите скандали това ще остане незабелязано - ето президентът го връща и ние подкрепяме ветото и неговите мотиви. Това е поредният пример защо в българския парламент има толкова ниско доверие. Недопустимо е, когато си приел такава промяна, за която и преди това имаше мотиви, че текстовете са опасни и противоконституционни, и в противоречие на всички законодателни правила, после да се опитваш да се измъкваш. ГЕРБ подкрепиха тези промени и този факт не може да бъде пренебрегнат.
- Другият спорен проект е т.нар. закон за горивата на Ревизоро. АИКБ призова президента да наложи вето и на него. Какво се крие в закона?
- Целите, които си поставя законопроектът, е борба със сивата икономика, измамите с ДДС при горивата. И ние сме за този порок да бъде преборен, за да не бъде ощетяван българският бюджет, да не бъдат ощетявани българските граждани. Дотук обаче са добрите страни на този законопроект.
- Защо?
- Защото ние имаме специфични закони, каквито са Законът за акцизите и данъчните складове и Законът за ДДС. Имаме и администрация, която администрира тези процеси. И ако тя с тези два закона не може да се справи със сивата икономика, не могат да се справят с измамите с ДДС и акцизите две администрации - на агенция "Митници" и на НАП, то един чисто процедурен административен закон няма как да реши тези проблеми, натрупвани през годините. Законът за горивата няма да реши проблемите със сивия сектор при горивата, дори ще създаде нови. И ще ограничи активността на по-малките фирми, което е най-големият му проблем. Отделно по този закон се изискват нови гаранции. След като по Закона за акцизите имам гаранция по акциза, по Закона за ДДС също имам гаранция за ДДС-то, то сега и този закон иска гаранции. Двойното гарантиране е недопустимо. Има европейска директива, която казва: мисли за малките. Смятам също, че всички тези промени трябва да бъдат нотифицирани от ЕС. С доста негативи е натоварен този закон и най-лошото е, че няма да доведе до решаване на проблемите, което си поставя като цел.
- Беше ли наложително, а и нормална практика ли е след средата на годината да се правят промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с които се повишава ставката на акциза върху т.нар. бездимни цигари? Видяхме и странен цирк уж с оттегляне на промените, после пък бяха внесени нови коригирани ставки.
- Както и да наричаме всички тези действия на толкова активните депутати от управляващото мнозинство - защото тези лобистки текстове се внасят от народни представители, те са, за да не дойдат от министерствата и да не се представят становища по тях и бързичко да минат през комисиите в НС. Говорихме за т.нар. закон за горивата. Внасят го народни представители, а всъщност комисия от много министерства дълги години е работила по него. Това е заобикаляне, за да може бързо да мине законът без обществено обсъждане, без задължително становище на всички министерства. На следващо място трябва да има сериозна оценка за въздействието, а така това се изпълнява напълно формално, което прави законодателството ни лошо. В законопроекта на Менда Стоянова от ГЕРБ за изменение на акцизите на негоряемите тютюневи изделия имаше предложение за изменение на осем параграфа. От тези предложения тя оттегли седем, а осмото го промени. Но за да не отмени целия законопроект, предложи още 4 параграфа и остава увеличението на акциза за тези тютюневи изделия от 153 лв. за килограм на 233 лв. за кг. И дотук също не би имало лошо, ако е направена оценка на въздействието. Още повече законът по отношение на тези изделия е променен преди по-малко от година. Задължително е по Закона за нормативните актове да има последваща оценка на въздействието. Да каже госпожа Стоянова защо предлага акцизът да стане 233 лв.? А не само да говори, че по-малко акциз влиза в бюджета. Защо не 500 лв. например? Каква е оценката? Липсва анализ, липсва информация. Още повече тези предложения са в противоречие със Закона за публичните финанси. В чл.16 се казва, че структура и размер на данъци може да се правят, след като е приет бюджетът за следващата година. Обикновено това става с бюджетната процедура. А сега по средата на годината се променя данъчна ставка, която ще влезе в сила от 1 октомври. Това е абсолютно нелогично, без да е ясно защо се бърза. Защо това да не се случи от 1 януари, след като направят всички разчети. Явно има поети ангажименти. Мотивът на госпожа Стоянова е, че тя била лобист за бюджета. Не е вярно, защото иначе щеше да има сериозен анализ и тя трябваше да ни убеди. Недопустимо е по средата на годината да се променят данъчни ставки. Това ще е поредният негатив за парламента, за работата на законодателната власт и не трябва да се чудим на отношението и на бизнеса, и на гражданите.
- ГЕРБ направиха няколко опита за намаляване на тавана на кешовите плащания, който към момента е 10 хил. лв. Пак ще има предложение той да падне на 5 хил. лв. или поне на 7 хил. лв., както заяви премиерът.
- Това се прави вече 3-4 поредни години. И отново с мотивите, че ще повлияе върху сивата икономика, в борбата с измамите. Според мен обаче това е недопустимо, защото освен София и големите градове има и малки населени места, където всички разплащания не могат да стават по банков път. И ако банките нямат бизнес, не това е начинът той да им се създаде. Вече всяко разплащане по банков път дори и с карта води след себе такси. Недопустимо е да се плащат огромни такси за тези транзакции, които ще се правят. И ако единствената цел на вносителите е да се ограничат измамите и да се защитят фискът и реалната икономика, то тогава трябва да намерят вариант тези плащания по банков път да имат по-ниски такси. Но не знам как законодателно това би могло да стане, защото банките са дружества, които сами определят тази политика и това не може да бъде ограничавано. Но ако таванът на разплащанията в брой е свален толкова ниско, всеки от нас ще трябва да плаща. Не вярвам в добрите намерения на управляващите, че намаляването на тавана на плащанията в брой на 5000 лв. е в полза на държавата. Преди повече от 15 г. - 2002-2003 г., беше такова ограничението. И това не доведе до много добри резултати. И сега няма да повлияе, защото нямаме толкова добре изградена банкова мрежа навсякъде в страната. Това е само и единствено в услуга на търговските банки и няма до доведе до повече приходи в бюджета.
- За обсъждане бе пусната наредбата за отчитане на продажби в търговските обекти, която беше ремонтирана в края на 2017 г. Новото е, че се променят сроковете, но за търговците има нови изисквания, които ще им костват немалко пари. Промяната бе направена с аргумента, че има фрапиращо неотчитане на между 30 и 70% от оборотите, но кой е виновен?
- Това са слабости и пропуски в контрола. НАП си преструктурира администрацията и отделите. И отделът, който се занимаваше с това, изчезна. Борбата с тези пороци - немаркирането, неотчитането на оборотите, е от много години.
Това, което се предлага, е промяна в софтуера, но то само ще утежни бизнеса. Ние повдигнахме такъв дебат в началото на годината и казахме, че това ще повлияе зле на малкия и средния бизнес. А и ще струва доста скъпо.
- Разчетите бяха за около 120 млн. лв. за сметка на бизнеса.
- Да, но освен тези 120 млн. лв. ще има инвестиция за подмяна на принтерите, отделно ще има около 50-60 млн. лв. за подмяна на софтуера. Не това е обаче голямата беда. Тя е, че това, което се предлага като нов софтуер, като промяна, не е иновативно. И след година-две пак ще трябва да се сменя. Специалистите в тази област дадоха доста добри предложения, но не бяха чути. Оценката е, че изискванията, които са сега в наредбата, са базирани на остарели в технологично отношение средства и методи. Това означава, че след немного време бизнесът отново ще трябва да плаща. Има 3-4 фирми, които работят с касовите апарати и на две-три години се прави нов бизнес. Първо имаше подмяна на касовите апарати, след това всички касови апарати трябваше да имат вързка с НАП, сега има промяна в софтуера. Всичко това е на гърба на малкия и средния бизнес. Лошото е, че и бизнесът, а и гражданите, започват да реагират, едва когато даден проблем ги застигне. Тази наредба беше променена още в края на миналата година и беше даден гратисен срок една година от 1 януари 2019 г. да бъде подменен софтуерът. Сега този срок се удължава с 3 месеца, но и той ще мине, ще дойде 31 март и фирмите, регистрирани по ДДС, ще трябва да имат този нов софтуер. Оттук идват и огромните въпросителни - дали този нов софтуер ще заработи, как ще работи, защото и санкциите са по-големи. А и в момента има проблем с предаването на информация към НАП, много често зациклят системите. А сега, когато и софтуерът е нов и явно по-сложен, ще бъде още по-голям проблем. И всичко това се прави, защото контролът не е на достатъчно добро ниво. Уж се цели повече контрол. Но когато се натоварва бизнесът с нови данъци или разходи, той търси варианти откъде да избие тези разходи. Сега фирмите ще трябва да направят нови разходи за всеки апарат по 200-250 лв., което изяжда част от техните ресурси и на практика те ще бъдат принудени да търсят начин да заобиколят закона. А знаете как оцелява българският бизнес в тези трудни условия. Наредбата е факт, законът е в сила, но никой не реагира, дори браншовите организации на малкия и средния бизнес. Ние пък не бяхме чути от управляващите. Някои от софтуерните фирми предложиха по-добри решения, но и на тях не им бе обърнато внимание.
- Г-н Търновалийски, винаги сте били ангажиран с темата за бъдещето на летище Пловдив, за което беше определен концесионер, като в спечелилото обединение бе китайският партньор - HNA Airport Group. Но въпреки удължаването на срока, той се отказа и договорът не беше подписан. Какво разчитате в случилото се?
- Да наистина беше удължен срокът за подписване на договора. Това, което знаех, е, че се прави с цел той да бъде подписан в рамките на лидерската среща на върха 16+1, в която участваха страните от Централа и Източна Европа и Китай. На нея имаше голяма делегация от Китай, но подписването не се случи. Опитах се да разбера защо. Неофициалната информация беше, че е заради това, че собственикът на компанията е починал вследствие на инцидент. Но това, според мен, не е смислено, не е сериозно обяснение. За да имат развитие регионът и гр. Пловдив, летището трябва да се развива.
- Държавата прекрасно в кавички се намеси там, преди да пусне концесията.
- Държавата наистина прекрасно без кавички се намеси там по време на тройната коалиция, когато министър на транспорта беше Петър Мутафчиев. Тогава в летището бяха вложени около 45 млн. лв. Знаем обаче до какво състояние беше докарано то, преди да бъде пусната концесията. Затова искаме да знаем каква е политиката по отношение на летището. Явно някой има интерес летище Пловдив да не се развива като граждански полети и като карго летище, защото иначе Пловдив е на много удобно място. Оттук нататък е интересно как ще се развият нещата - дали ще има нова процедура, или ще се преговаря със следващия кандидат. Има нещо, което ние всички не знаем, но то ще се разбере на по-късен етап. Заради това трябва към министъра на транспорта Ивайло Московски да бъде зададен актуален въпрос по тази тема. Защото пловдивската общественост наистина много се интересува от бъдещето на летището и то е много важно за хората, за бизнеса, за развитието на Пловдив и региона. Това обаче, което видяхме през последните години, е, че държавата не иска да развива това летище.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"