29 Март 2024петък16:17 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Огнян Атанасов:

Трудовите злополуки у нас не се регистрират

В България смъртността от тях е двойно по-висока в сравнение с ЕС, казва националният секретар на КНСБ по безопасност и здраве при работа

/ брой: 147

автор:Аида Паникян

visibility 1875

ОГНЯН АТАНАСОВ е завършил география със специалност климатология и хидрология, а по-късно и икономика. Работил е в СУ "Св. Климент Охридски" като специалист хидролог. От 1997 г. в продължение на 10 години е бил директор на "Човешки ресурси и администрация", председател на Комитета по условия на труд в "Кремиковци". От м.г. работи в КНСБ, а от средата на т.г. е национален секретар по безопасност и здраве при работа.

"Крайно време е работодателите да дават постоянни и верни данни на какви химични агенти са изложени работниците"


- Г-н Атанасов, МЗ обнародва на сайта си за обсъждане изменения в две наредби: за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химически агенти при работа, и за работа в среда с йонизиращи лъчения. Прилагането им с какво ще подобри условията на труд?
- Промените в Наредба 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химически агенти при работа, са свързани с необходимостта от въвеждане в нашето законодателство на разпоредбите на европейската Директива за установяване на четвърти списък с индикативни гранични стойности на професионална експозиция. Тя е приета на 31 януари м.г. и се отнася до хората, които работят в среда на химични агенти. Въвеждат се гранични стойности за професионална експозиция за 31 химични агента. За 10 от тях до момента в нашето законодателство не е имало такива стойности. Те засягат мините, химическите производства, производството на азотни торове. За другите 21 граничната стойност се намалява. Директивата трябва да бъде приведена в нашето законодателство до 21 август т.г. Консултативният съвет за безопасност и здраве на работното място обаче се опасява, че срокът може да е кратък за техническото осъществяване при въвеждане на новите стойности в мините за подземен добив и в прокарването на подземни тунели за азотния моноксид, азотния диоксид и въглеродния моноксид, затова дава възможност на държавите членки да използват преходен период до 21 август 2023 г. Намалението на азотен моноксид е с около 8 пъти от сегашната стойност, а при азотния диоксид е около 4 пъти.
- С какво трябва да се съобразят българските работодатели?
- Те се опасяват, че сроковете за въвеждане на новите стойности в химичните производства и най-вече при производството на азотна киселина и азотсъдържащи минерални торове са твърде кратки и може да се наложи дори спиране на производството. Синдикатите обаче смятаме, че времето е достатъчно - директивата се разглежда от близо 2 г. и работодателите са можели да помислят как ще въведат тези стойности. Освен това те искат тези стойности да не бъдат задължителни, а само индикативни, и да ги използват като инструмент за оценка на професионалния риск. Няма как да се съгласим с това, защото политиката за безопасност и здраве не може да е подчинена на тясно икономически съображения. Тези стойности не са измислени, а са минали през Научния комитет за граничните стойности на химичните агенти. Излагането на азотен моноксид, азотен диоксид и въглероден моноксид води до кожни и респираторни заболявания.
Крайно време е в България работодателите да дават постоянни и верни данни на какви химични агенти са изложени работниците, за да се извършва реален анализ и научна обосновка защо се променя една или друга наредба. Без такива данни не може да знаем дали има подобрение или не в условията на труд, увеличават ли се или не онкологичните или хроничните заболявания, които се дължат на работната среда.
- А наредбата за йонизиращите лъчения?
- Тя ще отмени старата от 2005 г. и е свързана с някои промени в Закона за здравето у нас, както и с Наредбата за радиационна защита на населението. Промяната е свързана и с европейската Директива за определяне на основните норми за безопасност и защита от излагането на йонизиращо лъчение. Новата наредба предвижда след аварийно облъчване и констатирано превишаване на дозите органите на държавния контрол да извършват детайлно проучване на обстоятелствата и да изпращат информацията на лекаря, който осъществява медицинското наблюдение на лице, подложено на такова облъчване. Има и изисквания към лекарите, които могат да извършват наблюдението, сред които е да са със специалност радио-биология или радиационна хигиена. Има още изискване да се открие медицинско досие за всеки работник, да се поддържа актуално, докато той работи, и да се съхранява в архив, докато навърши 75 г., но не по-малко от 30 г. след прекратяване на работата, свързана с йонизиращото лъчение.
В тези директиви, сред които е и Директивата за канцерогени и мутагени, свързана със стратегията на ЕС до 2020 г. за намаляване на професионалните ракови заболявания, се посочва, че е необходимо да се извършва наблюдение на работниците и след прекратяване на съответната експозиция. Във всички има изискване работодателите да събират и да предават информация, която се обработва от съответен орган. У нас обаче не е ясно кой е този орган. Част от информацията е в НСИ, друга - в НОИ, трета - в Националния център за обществено здраве и анализи. Може би това трябва да се регулира.
- В България има ли регистър на професионалните заболявания?
- НОИ се занимава с регистриране, отчитане и проверка на професионалните болести и подава информацията в НСИ. Последната такава информация, която видях в НСИ, е от 2015 г. НЦОЗА също трябва да подава информация. Затова в КНСБ решихме ние да търсим актуална информация по темата.
Директивата за канцерогени и мутагени в момента се преработва, но в сегашния й вариант е в сила у нас. Последните изследвания показват, че 53% от смъртността при професионалните заболявания се дължи на рак, придобит на работното място. България няма своя статистика. Годишно в ЕС умират 100 хил. души от рак, т.е. на всеки 10 мин. в ЕС умира 1 човек от рак. Основната част от тези хора са били изложени в миналото в продължение на 20-30 г. на азбест по време на работа. Затова е важно сега да имаме информация колко души на какви канцерогени са изложени по време на работа, за да се знае какви мерки да се предприемат за предпазване.
През 2016 г. под натиска на Европейската конфедерация на профсъюзите започна работа по тази директива и първият етап на преработването й приключи в края на м.г. До началото на 2020-а трябва да въведем в нашето законодателство включените в директивата 13 химични елемента. Сред тях са прах от твърда дървесина, характерен за дървообработващата промишленост, който е свързан с назален рак; прах от кристален силициев диоксид (SiO2), характерен за строителството, където се обработват камъни, доказано свързан с респираторен рак и рак на белите дробове; 6-валентен хром, който се отделя при заваряване и е свързан с рак на носа, и пр.
ЕК предлага в обхвата на директивата най-късно до първото тримесечие на 2019 г. да влязат и токсичните за репродукцията вещества. Според изследване в България над 30 хил. работници са изложени поне на 1 репротоксин. Ето още една причина за зачестилите репродуктивни проблеми. В момента тече втори етап от работата по директивата - освен за нови 7 канцерогена, се предвижда въвеждане на гранични стойности за вредни емисии от дизелови двигатели на работното място. Предстои да бъдат изменени и приложенията на директивите за лични предпазни средства, за биологичните агенти, за работа с видеодисплей и за работното място.
- Къде е България по отношение на трудовите злополуки?
- През 2017 г. в България има над 2900 трудови злополуки. Забелязва се известно увеличение в сравнение с 2016-а. Едно от най-честите обяснения е, че и заетостта е по-висока, но причината е, че все повече се наемат ниско квалифицирани работници, тъй като липсват квалифицирани и работодателите правят компромис. Но те не обучават достатъчно новонаетите. Това показват и резултатите от проверките на ГИТ - основните нарушения са свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и с нередовните инструктажи.
Ако сравним нивото на трудови злополуки у нас с тези в ЕС, нещата изглеждат различно. Евростат и МОТ ги отчитат на базата на 100 хил. работещи. Оказва се, че България и Румъния са с най-добри показатели в ЕС - имаме най-малко трудови злополуки на 100 хил. работещи - около 100. Докато средното ниво за ЕС е 1513 на 100 хил., а във Франция и Португалия - над 3500 на 100 хил.
- Значи ли, че у нас условията на труд са изключително добри или злополуките са малко?
- Условията на труд у нас определено не са по-добри от тези в Западна Европа. У нас просто не се отчитат всички злополуки, защото нито застраховането, нито изплащането им е на нивото на западните страни. Във Франция се обезщетява и порязан пръст на работното място. У нас и работниците не вярват, че ще бъдат обезщетени, ако съобщят за трудова злополука. Делата за взрива във фабрика "Миджур" в Горни Лом, където загинаха 15 души, се точиха с години и накрая бяха оправдани всички обвиняеми.
Смъртните случаи в резултат на трудова злополука у нас са 94 за м.г. Това е 3,6 на 100 хил. работещи, докато средното за ЕС е 1,87 на 100 хил. У нас има двойно по-висока смъртност от средното за ЕС - България е на трето място по този показател, а Румъния е на първо. Налице е огромно разминаване - нисък брой трудови злополуки и висока смъртност. Това навежда на мисълта, че злополуките не се регистрират, но смъртните случаи няма как са бъдат скрити. КНСБ започва работа по проблема - искаме да разберем къде са причините за несъответствието и за неотчитането на злополуките.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ