Тежък ден

Димитър Бежански

Инспектор Коцев въздъхна. Очертаваше се трудно дежурство. Предчувствието не го излъга. Въведоха първия посетител. Швед с олющени от съприкосновение с асфалтирана повърхност чело и бузи.
- Вери биг проблем! – разтръска глава шведът и заразказва.
Прибирал си се той снощи, по-скоро тази сутрин към пет часа към хотела си и пред дискотека “Гъливер”…
- …ви нападнаха, пребиха и ограбиха! – прекъсна го инспектор Коцев.- Взеха ви телефон, пари и златна верижка? И сега ви трябва полицейски протокол, който вие да представите пред вашия застраховател и пред вашия туроператор, за да бъдете съответно възмезден, нали?
- Йес, йес, йес!
- Хъм! – изхъмка инспектор Коцев. – Хъм!
След това демонстрира на шведа международен жест, в който основна роля играе средният пръст:
- Слушай, оня, дето те е отворил на тая далавера, те е прецакал! По българското Черноморие дискотека “Гъливер” няма! Тази дискотека се намира в Кюстенджа! А това, че си орал асфалта, е от пиене, не от бой! Изчезвай, докато не съм те арестувал за опит за измама!
Явиха се още двама холандци пребити и обрани край таверната “Самотраки”. Ама тая таверна е в Атина, бе момчета! Много известна е, но е в Атина! Най-много главоболия на инспектора докараха четирите германки, които твърдяха, че са изнасилени на морския бряг от двайсет и тригодишен българин на име Бай Киро. Наложи му се цял час да им обяснява, че е невъзможно да бъдат изнасилени четири жени с общо тегло над половин тон, та ако ще изнасилвачът да се казва не Бай Киро, ами даже Бай Казанова! И няма да получат никакъв полицейски протокол за претърпяно премеждие, ферщеен зи?!
Работният ден отиваше към края си, нервите на инспектор Коцев отиваха към скъсване, когато в кабинета му влезе съседът Даниел.
- Кажи, бе Дани! – уморено го погледна инспекторът. – Да са те ограбили, да са те изнасилили?
- Море грабят ме и ме изнасилват ката ден! Това – данъчните, това – търговците, това – енергото… Ама навикнал съм… Минах да те видя, че се прибирам…
Инспектор Коцев погледна часовника си.
- Дани, Дани! – рече. – Виж, на тебе с чиста съвест мога да ти дам протокол, но няма пред кого да го покажеш! Хайде да си ходим!