И пред новата бюджетна година със стария модел на здравеопазване

Проф. д-р Георги Михайлов е възпитаник на Медицинската академия в София. След завършване на медицина през 1981 г. цялата му професионална кариера е посветена на онкохематологията. Има специалности клинична хематология, клинична онкология и клинична педиатрия. Специализирал е трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия. Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. Бил е национален консултант по клинична хематология. Носител е на почетна диплома "Лекар, на когото българите вярват".
Депутат в 44-то Народно събрание от ПГ на "БСП за България".

"Търговските дружества замениха социалната значимост на здравеопазването като основен носач на стабилността на държавата"

- Проф. Михайлов, как ще се отразят на пациентите основните идеи, с които влезе в НЗОК новият й управител?
- Тепърва ще видим кои от споменатите от него идеи ще бъдат реализирани. Тезата, която той сподели в залата на НС, е, че НЗОК плаща за лечение, а не за лекарства. Но на практика всеки отделен медикамент в това лечение се реимбурсира. Винаги сме поддържали идеята за използването на генерични медикаменти в лечението, когато е възможно.
Съвременната терапия във всички области на клиничната медицина е основана на достоверност и доказателственост. От научните медицински дружества има формирани методични ръководства за диагностика и лечение на отделните направления в клиничната медицина, затова трябва да се види на практика при тази идея какво ще се получи при всеки отделен пациент.
Трябва да се види и коя ще бъде институцията, която ще преценява тръгването към началната форма на лечение, т.нар. първи ешелон за него, какви ще бъдат основанията за промяна на терапевтичния план и как той ще се реализира. Докато не видим това на практика, всички тези предложения не са съвсем ясни като идея.
- Може дори да се изтълкува като "сбогом на прицелното лечение, плащано от касата", т.е. когато болният предпочита по-скъпото от стандартизираното лечение, ще си го доплаща...
- Не, не бих си позволил на този етап да споделя такива страхове. Трябва да видим същността на това решение, да видим неговото реално прокарване в професионалната практика и тогава да се направи оценка.
- Все пак имаше заявка, че след 3 месеца идеите ще бъдат прецизирани.
- Нека бъдем откровени, единият от трите месеца е отпускарски. В следващия започва сработване на институциите и остава октомври за реална работа.
Много пъти и в парламентарната комисия по здравеопазване, и пред ръководствата на МЗ и НЗОК, сме поставяли въпроса за огромните административни задължения на лекарите, отнемащи от професионалното им време, което трябва да бъде посветено на грижата за пациента, воденето му, условно казано, за ръка през трудния път за лечението на едно сериозно заболяване. До момента обаче няма някаква промяна в документационната натовареност на екипите в лечебните заведения. Ще изчакаме есента, за да видим какви мерки ще бъдат взети в това отношение.
- Според вас идеята за най-евтиното лечение, между еднакво ефективните, какви законодателни промени ще изисква?
- Имаше подобни идеи преди няколко години, които за щастие не се реализираха. Имаше идея в методичните ръководства за лечение на заболяванията да бъде включено лекарство само ако то е за дадено заболяване. Но, както е известно, в световната медицина обикновено иноваторът, който създава определен медикамент, го регистрира с една или две индикации. Но после, в клиничната практика, когато се натрупа достатъчно опит с този медикамент и има доказателства, се оказва, че с него може да бъдат успешно лекувани и други заболявания. Затова тази идея не бе приета от професионалната общност. Ще се избере лечение, което е доказало своята ефективност и, ако има възможност, ще се приложи най-ниско финансоемкото лечение и съответно медикамент. Но в еволюцията на заболяването на един пациент се минава през различни етапи и не е възможно в тези различни етапи, особено ако еволюцията е неблагоприятна, да се използват едни и същи медикаменти. Безспорно има лекарства, които имат прогностични маркери и могат да бъдат изследвани, да се разбере предварително до голяма степен на достоверност дали са подходящи за една и съща диагноза, но за един пациент един медикамент може да е подходящ, за друг - не.
Съществува първа линия терапия, втора линия терапия и последващи линии терапия. Въпросът е тези моменти как ще бъдат определени във времето и с каква палитра от медикаменти българският пациент ще може да се лекува. Това са основните въпроси.
В механизма на препятствия, които могат да възникнат, съществуват много въпроси, които трябва внимателно да бъдат анализирани. По-важното е, че вече има лекарства, които струват по няколко стотин хиляди лева за пълен курс на лечение. Действително много скъпоструващи медикаменти. Те следва да бъдат поставени в процедура, в която действително да бъдат преценени всички условия за тяхното приложение, да се прецени съотношението цена: ефект.
Другият голям проблем през последните години е безразборната поява на много частни лечебни структури за онкологични и онко-хематологични заболявания, липсата на спазване на критериите за очаквана преживяемост, коморбилитет (придружаващи заболявания на пациента) и пр. Т.е. не се вземат под внимание тези признати в цял свят фактори при определянето на цена: ефект от прилагането на едно лечение или медикамент. И всичко това създава условия за безразборното използване на медикаменти дори и тогава, когато не може да се очаква реален ефект от тях.
- Какви са резултатите от въвеждането на националната здравна карта? С избирането на управител на НЗОК картата мина някак си на заден план.
- Договорите с лечебните заведения бяха сключени на базата на легловия фонд от м.г. и така целият дебат около картата беше изместен не в посока оглеждане на тежко дисбалансираното здравеопазване в регионите на страната. Например на територията на София се намират повече болници, отколкото са по цялото Черноморие. Дисбаланс има и в звената, които се занимават с високотехнологично лечение - за т.нар. златни часове, необходими за спешни състояния, хората в различните региони имат различен достъп. Смисълът на картата бе да представи кадровия и технологичния ресурс и да се види къде е необходимо нещата да бъдат пребалансирани. Но кой знае защо целият дебат се завъртя около леглата. Но всичко това излиза от контекста на нашата основна идея, че този начин на финансиране и на управление на здравеопазването, чрез модела на клинични пътеки и търговски дружества, каквото и да се прави, няма да се случи. Трябва да се премине към детайлна оценка на всички медицински процедури, свързани с лечението на отделни заболявания. И на второ място, необходимо е да даваме оценка на труда на медицинските специалисти.
- В този смисъл каква е визията на БСП за здравеопазването и как тя би се осъществила?
- Естествено е, че в едно представяне на визията ние не можем да разгърнем целия модел, който би трябвало да бъде реализиран от системата на здравеопазването.
Например намаляването на ДДС за лекарствата ще бъде подложено на внимателен икономически анализ. Това ще създаде възможност за по-добър достъп на българските граждани до медикаменти. Не са много лекарствата в България, които се реимбурсират на 100% от НЗОК и доплащането от пациенти е доста голямо.
Другият въпрос е ползването на обществен ресурс (пари от НЗОК) от различните лечебни заведения. Т.е. пари от касата да получават само болници, които не са регистрирани като търговски дружества. Времето показа, че търговските дружества замениха социалната значимост на здравеопазването като основен носач на стабилността на държавата. Над 80% от хората не одобряват сегашния модел - и медиците, и пациентите.
- Ако не са търговски дружества, какво да са? Какво предлагате?
- Лечебни заведения. Има много възможности и световният опит го показва. Но искаме това да бъде подложено на национално обществено обсъждане, да бъдат чути много професионални гледни точки, да бъде чуто мнението на гражданите. Такива решения трябва да бъдат внимателно обмислени.
На практика БСП инициира дискусията за промяна на основите на управлението и финансирането в здравеопазването още в началото на 44-то Народно събрание.  
- Какво очаквате от предложението на здравния министър Кирил Ананиев за промяна на финансирането в здравеопазването?
- Аз не бих могъл да се превърна в пророк. До момента нямаме такива предложения. Прокрадна се нещо в думите на председателя на здравната комисия преди около месец за допълнително застраховане или за доплащане. Нито едното, нито другото е особено приемливо, тъй като имаше подобна дискусия преди 3-4 години за основния и допълнителния пакет медицински услуги. В края на м.г. ВАС обяви за нищожна тази наредба. Така че, ако става въпрос за такива промени, те са частични и не са промяна на модела.    
Очакваме създаването на един сериозен модел, който да бъде представен първо пред професионалистите в страната, след това пред политиците, пред цялото общество. Но дори да бъде представен такъв модел, срокът е за септември, което е твърде късно. През октомври-ноември окончателно се завършва рамката на бюджета и най-вероятно, това, което мен ме притеснява, е, че може да се озовем пред новата бюджетна година отново със стария модел.
- Пременил се Илия...
- Илия се пременил и пак в тия, но този Илия ще остане вече без дрехи.