Готова ли е Европа за западнонилската треска?

Климатичните промени, глобализацията, възможностите на човек да пропътува за часове кажи-речи половината сват, "преместиха" все повече обичайно тропически болести на север. Познатите ни от романите екзотични болести, за които дори медиците знаеха само от учебниците по тропическа медицина, от около 10 години вече заразяват съседите ни...

Обилните юлски дъждове у нас увеличиха риска от западнонилска треска, обяви преди дни главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Последните случаи на западнонилската треска в България са регистрирани преди 2 години на територията на София, съобщи преди дни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
А регистрираните болни в Европа се увеличават. Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) съобщава за 55 заболели в ЕС в периода 27 юли-2 август. Установени са 27 случая в Италия (включително двама починали), 10 в Румъния, по-малко са в Унгария и Гърция. Сърбия съобщава за 21 болни, един от които е починал. От началото на годината в 27-те от ЕС са регистрирани общо 111 случая. В Европа обичано най-много регистрирани случаи има от юли до октомври, с пик през август-септември, но през последните години първите случаи на заболяването се съобщават още през май и се срещат случаи дори през декември.
Вирусът е

изолиран през 1937 г.

за първи път от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда. "Западен Нил" е от семейството на флавивирусите. Щамовете му от първа подгрупа са разпространени предимно в Африка, Близкия изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии. Вирусите от втората подгрупа - циркулиращи в Африка, са именно внесените напоследък в Европа.
Любопитна е теорията на американския епидемиолог Джон Мар и микробиолога Чарлз Калишър, според която Александър Велики починал от западнонилска треска. Хипотезата им е основана на нов прочит на историята, написана от гръцкия автор Плутарх.
До средата на ХХ век западнонилската треска се среща само в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В Европа за първи път за заболяването е съобщено през 1958 г. и се появява отново през 1996 г. с епидемията в Румъния, при която има около 450 заболели. В България вирусът е открит през 60-те години в комари от района на езерата Сребърна и Бургаско. Първият регистриран болен е в шуменската болница през 2002 г. и се смята, че "внесъл" болестта от Румъния. Няколко години по-късно са открити положителни проби при няколко магарета и коне, а през 2015 г. са регистрирани трима души заболели.
През 1999 г. е регистрирана за пръв път и в Америка. Освен климатичните промени, тогава се появи теория, според която причина за разпространението на болестта на север е биотероризъм от страна на режима в Ирак - иракски бежанец в Америка твърди, че по заповед от април 1999 г. на тогавашния диктатор Саддам Хюсеин, Ирак разработва вируса като биологично оръжие на базата на щама SV 1417.
Днес епидемиолози твърдят, че нилската треска в САЩ води до редица сериозни усложнения при хората, които рядко се срещат в европейските държави. В Африка обаче заболяването е доброкачествено - в Египет и Уганда например с напредване на възрастта хората постепенно изграждат естествен имунитет срещу вируса.
Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция. Тя

не се предава от човек на човек.

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни, а хората се заразяват основно при ухапване от най-широкоразпространените комари у нас от вида кулекс (Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв. Затова и ECDC, позовавайки се на Директива 2004/33 на ЕС общността, препоръчва на всички центрове за кръвопреливане в страните от ЕС да обмислят възможност за отлагане на донорство на кръв при наличие на данни донорът да е пътувал до райони с активна вирусна циркулация. Прелетните птици като резервоар също могат да пренасят вируса на далечни разстояния. Любопитно е, че

заболяването при хора е предшествано и съпътствано от повишена смъртност при враните.

Инкyбационният пеpиод на заболяването у хората е междy 3 и 14 дни. То обикновено протича леко или умерено тежко с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. Важно е обаче да се знае, че за разлика от т.нар. летен грип, температурата при западнонилската треска не спада, задълбочават се симптомите на гадене, отпадналост и повръщане, които водят до обезводняване на организма. По-тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст. Най-много заболели се срещат при възрастни хора над 65 г. Фатално завършват около 1% от случаите.
Диагнозата на западнонилската треска се поставя по епидемиологични и клинични данни, както и лабораторно чрез доказване на специфични антитела в периферната кръв ("вероятен" случай) или чрез вирусна изолация, молекулярни тестове и доказване на антитела в ликвора ("потвърден" случай).
Лечението на заболяването не е специфично, а симптоматично - лекуват се симптомите.
Няма ваксина срещу вируса на западнонилската треска.
Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност. Персоналните мерки, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач.
Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпни за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение - да се премахват чрез отточване или засипване, препоръчват епидемиолозите.
В отговор на заплахата от заразни болести,

политиката на ЕС

е съсредоточена върху наблюдение, бързо откриване и бърза реакция.
Системата за ранно предупреждение и реагиране (СРПР) е за сериозни трансгранични заплахи за здравето. Тя е собственост на ЕК, а експлоатацията й е поверена на ECDC.
На Балканите успоредно с тази система се поддържа и създадена преди повече от 10 години от СЗО SEEHN (South-Еastern Europe Health Network). В момента тя се поддържа от страните членки - Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Хърватска, Черна гора.
По време на организираната от ЕК конференция на тема "Най-добри практики при прилагането на Международните здравни правила" (Best Practices in Implementing the International Health Regulations) на 7 и 8 юни в Атина стана ясно, че има много добро сътрудничество между епидемиолози, инфекционисти и ветеринари във всички страни от ЕС заради нарастващите зоонози, които са причина все повече заболявания по животните да се пренасят върху човека... Или поне всички документи сочат, че Европа е готова да посрещне и да се противопостави на "екзотичните" тропически и субтропически болести.