Концесията на спирките е неизгодна за София

МИЛКА ХРИСТОВА e родена на 5 октомври 1957 г. Завършила е право, магистър е по управление на стопанските дейности. Общински съветник от БСП и зам.-председател на Столичния общински съвет. Заместник-председател е и на постоянната комисия по здравеопазване и социална политика и член на постоянната комисия по стопанска политика и общинска собственост към СОС.

"Създават се предпоставки за монопол"

- Г-жо Христова, на последната сесия на СОС за този сезон бе гласувана процедура по даване на концесия на спирките в София. Тя се "промуши" между много други важни теми в препълнен дневен ред. Това ли е начинът за одобряване на важни за София документи?
- Това е поредният важен въпрос, който се внася, разглежда и гласува по скандален начин от Столичния общински съвет. Превърна се в традиция сесиите преди зимната и лятната ваканция да са с дневен ред от по над 120-130 точки, като в тях се включват и такива, които по важност би трябвало да бъдат предмет на отделни сесии.
На последното заседание се разгледаха промени в няколко наредби, между които Наредбата за преместваемите обекти, рекламата и рекламната дейност и Наредбата за организация на движението, които заслужават сериозно внимание и достатъчно време за обсъждане от съветниците. Целта е ясна - в претоварения дневен ред важните въпроси да се претупат и да минат колкото може по леко и незабелязано. Този подход бе приложен и по въпроса за концесията на спирките на обществения транспорт на територията на столицата.
- Защо БСП се обяви против бъдещата концесия?
- Темата за отдаване на спирките в столицата на концесия се коментира от 2013 г., но поради сериозни възражения и спорове по нейните параметри отлежаваше и не се внасяше за разглеждане. Изненадващо три дни преди сесията на 26 юли т.г. в дневния й ред се включи и тази точка. Самата документация е внесена на 19 юли следобед, а бе достъпна за съветниците от 23 юли, когато започват заседанията на постоянните комисии на СОС. Разпределена бе за разглеждане само в 4 от общо 13 комисии, като между тях не бе тази по местно самоуправление и нормативна уредба, която би трябвало задължително да се произнесе по законосъобразността на конкурсната документация.
Съветниците в четирите комисии на практика имаха между един и два дни да се запознаят с всичко, заедно с още 60-70 точки от дневния ред. Това не е сериозно и съм сигурна, че са единици тези, които действително са прочели материалите. Скандалното в случая беше, че на общинските съветници не се предостави най-важният документ - финансово-икономическият модел, който е от юли 2018 г. и дава разчети за броя и вида на спирките, разпределението и разположението им по зони, приходи и разходи от концесионната дейност, обосновка на размера на концесионното плащане и др. С финансово-икономическия модел се сдобиха само тези съветници, които изрично го изискаха. Тогава установихме, че предлаганото решение за откриване на процедура за концесия е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за концесиите. Липсваха задължителни документи, като обосновка на концесията, която да доказва законосъобразността и целесъобразността й, както и становище от компетентния държавен орган, каквито в случая са МО, МВР, МОСВ, МК и ДАНС. Подобно безотговорно отношение към спазването на закона не е единичен случай в дейността на мнозинството на ГЕРБ в СОС и обикновено води до отмяна на решенията ни в съда, но тази порочна практика продължава.
- Какви са забележките ви по съдържанието на самата концесия?
- Предвижда се над 2600 спирки на градския транспорт в София да бъдат дадени на концесия за срок от 15 години с възможност този срок да бъде продължен с още 5 години. Спирките са разпределени в 4 зони - по около 600 във всяка. Предмет на концесията са и общо 400 рекламни касети и 300 павилиона, разположени по спирките основно в центъра и по главните булеварди на столицата, които концесионерът може да отдава под наем на трети лица.
Нямаше как да одобрим и да гласуваме за предложената концесия, тъй като представената документация не гарантира най-важното - по-добро качество на услугата, предоставяна на софиянци. На практика какво ни се предлага - повече от 1/3 от спирките ще продължат да представляват само знак с кошче за боклук и без навес. Още по-притеснителното е, че тези псевдо спирки са разположени главно в кварталите и по крайградските линии, където гражданите чакат най-дълго. Вероятно ги броят за втора ръка данъкоплатци, на които не им се полага да имат сушина над главите си. В концесията липсват изисквания към концесионера за предоставяне на иновативни услуги, както и предложения за предоставяне на допълнителна информация за пътниците - туристическа, дигитализация и др. Все пак говорим за 15-годишен период от време.
- Щом казвате, че концесията няма да е в полза на столичани, кого ще облагодетелства тогава тя?
- Целта на концесията е ясна. Тя е същата като при концесията с велосипедите - приходите от реклама и от наем на павилионите-лавки. Най-нелепото е, че на сесията на 26 юли приехме Наредба за преместваемите обекти и рекламата с твърденията, че "почистваме" центъра на София от рекламни елементи и гарантираме визуална чистота. Оказва се, че разчистихме удобно този център за 150-те рекламни ситилайта от концесията за велосипедите и 400 рекламни касети от концесията за спирките. Както казах и на самата сесия, това създава предпоставки за монопол, тъй като 50% от спирките, рекламните елементи и павилионите могат да бъдат спечелени от един играч.
Финансовият модел на концесията според общинските съветници от БСП е безспорно неизгоден за Столичната община. Разходите на концесионера са силно завишени, а евентуалните му приходи - съответно занижени, което формира ниска концесионна такса - около 40 хил. евро годишно на пакет от над 600 спирки, 100 рекламни касети и 75 павилиона. Само за сравнение ще посоча, че за концесионера са предвидени разходи за наем на офис от 100 кв.м за 1300 лв. без ДДС месечно и складово помещение от 100 кв.м за 800 лв. без ДДС. Приходите от наем на павилион/лавка са 600 лв., а от рекламна касета се предвижда да са 800 лв., което е икономически абсурд. Още по-скандално е, че концесионерът няма да се грижи дори за почистването и изхвърлянето на отпадъците около спирките, тъй като това остава задължение на фирмите, занимаващи се със събиране на отпадъците. Т.е. разходите за чистотата на спирките и павилионите ще продължат да се плащат от всички нас чрез такса смет. Тогава стои основателният въпрос защо ни е тази концесия и за кого се прави тя от ГЕРБ?
- Кой според вас трябва да стопанисва спирките в София?
- Нееднократно сме заявявали, че категорично не сме съгласни с начина, по който се управлява Столичната община в областта на комуналните услуги. Моделът, който се налага през последните 25-30 години при дясно управление на града, е непрекъснато аутсорстване на тези услуги, като те се предоставят на външни изпълнители. Това вече е факт при ВИК сектора, транспорта, почистването на града, ремонта на уличната мрежа и др. От БСП смятаме, че тези услуги трябва да се извършват от общински дружества и предприятия, което безспорно ще спести средства на общината и ще позволи по-пряк контрол върху качеството. В конкретния случай - спирките трябва да се изграждат и поддържат от Центъра за градска мобилност, който да формира приходи от отдаването под наем на павилионите и рекламните касети чрез конкурси.
Не смятам, че София ще спечели от бъдещата концесия най-вече в икономически план. Обясненията на кмета Йорданка Фандъкова, че концесията е изгодна, защото с нея Столичната община ще спести около 18 млн. лв., които са необходими за изграждането на спирките, са икономически необосновани. Това са разходи за 15 години, но не се имат предвид приходите.
- На каква фаза е в момента дългоочакваната и широко рекламирана от ГЕРБ друга концесия - за велосипедите под наем?
- След обжалване на тази концесия процедурата е върната на Столичната община и предстоят действия на конкурсната комисия за нова оценка на предложенията на кандидатите. Т.е. работеща концесия в близко време не можем да очакваме. 
- Може ли да се каже, че столицата има успешна концесия досега?
- За съжаление няма такава. Емблематична със своите проблеми е концесията на "Софийска вода", която е явно неизгодна за СО и софиянци. Провалиха се и опитите за концесия на Западен парк и минералната баня в Банкя, но, както се казва, опитите продължават.