Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Ленинградската симфония - първият триумф над нацизма

На 9 август 1942 г. творбата на Шостакович, изпълнена в блокирания от немците град, потриса света

Велиана Христова

8. Август 2018 , брой: 152   333   0



Концертът в Ленинградската филхармония на 9 август 1942 г. - на 355-ия ден от блокадата, и до днес е повече от легенда, а в своето време той потриса света като символ на несъкрушимия дух на жителите и защитниците на града. Не знам доколко някои днес, особено младите, могат да си представят какво означава най-тежката зима на блокадата - 1941-1942 г., когато навън е минус 42 градуса, немците бомбардират непрекъснато града, на всеки жител се раздават само по 125 грама хляб на ден, стотици хиляди ленинградци загиват от студ и глад, а живите нямат сили да извозват шейните с трупове...
Блокадата ще продължи близо 900 дни - до януари 1943 г., когато съветските воини успяват да пробият "Пътя на живота" през Ладожкото езеро. И си представете, че на 9 август 1942 г. - в деня, когато Хитлер е планирал да превземе града на Петър Велики, да пирува в хотел "Астория" срещу Исаакиевския събор и сетне да сравни Ленинград със земята, полуживите му граждани се възправят от небитието, събират се още живите музиканти от Ленинградския академичен симфоничен оркестър и в препълнената зала на филхармонията зазвучават тръбните звуци на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович.
"Ленинград е жив", гърми по всесъюзното радио гласът на Левитан, немците на близкия фронт, потресени, чуват музиката от високоговорителите, целият свят слуша занемял Ленинградската симфония - триумфа на хуманизма над нацизма. Нотите на симфонията обикалят половината свят, след броени дни стигат до Лондон и концертното им изпълнение там повдига духа и на англичаните.

"С още една съседка знаехме, че няма да ни стигнат силите да отидем до филхармонията. Под прозореца ми беше закрепен високоговорител и само звукът на метронома, отмерващ глухо минутите, ни показваше, че градът е още жив. Изведнъж метрономът млъкна и... после гръмна неистовата музика. Прегърнахме се и замръзнахме. После разбрахме, че плачем." Това ми разказа Маря Ивановна, когато много години по-късно ме черпеше с чай и знаменитото си сладко от клюква. Обикновена ленинградка, блокадница, работеше на пропуска на служебния вход в Театъра на Ленсъвета и живееше наблизо, все в същата комуналка от "тогава". Самичка, в една стая. Съпругът й бе загинал на Ленинградския фронт, двете й деца починали от глад в същата онази страшна зима.
...
Първите партитури на симфонията Дмитрий Шостакович пише още преди войната. Но истинската работа над най-знаменитото си произведение той започва през лятото на 1941 г., в блокадния Ленинград. Пише първата и втората част, после му е заповядано да се евакуира като повечето известни руски творци. Довършва симфонията в гр. Куйбишев (Самара), където е и първата й премиера на 5 март 1942 г. Партитурата е доставена в Ленинград от самолет, който успява да се промуши през блокадата.
Подготовката за концерта започва още през зимата. Градът и жителите му са под хитлеристка блокада вече почти година, в ужасяващо състояние. Много от професионалните музиканти вече са загинали или починали от глад, високоговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тромбонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Решено е, че ще дирижира Карл Елиасберг, за първите репетиции го довличат на шейна, защото няма сили да ходи. Отначало се събират 9 човека, после стават повече. И започват репетициите. Който е видял документалния филм за този знаменит концерт, знае как хора, приличащи на сенки, се възправят от небитието, обличат фраковете(!), застават зад инструментите на сцената и... изтегнат като струна, Елиасберг вдига диригентската палка. Мъртва тишина. И се раздават ниските звуци на цигулките и виолите.
Така започва този единствен и най-страшен концерт на всички времена. Звучат страданието, болката, ужасът от войната и накрая - несломимата вяра на съветските хора в победата. Тържествено, страшно и почти жестоко ликуване, разтърсващо сводовете на залата. Велика музика, написана с кръв! Не можеш да я заличиш като паметник на бойците от Съветската армия, както днес мнозина нови фашисти жадуват. "Музиката е моето оръжие", заявява Шостакович. Портретът му е поместен на корицата на сп. "Тайм" от 20 юли 1942 г.
Командващият Ленинградския фронт ген. Говоров през цялото време на концерта поддържа масиран огън срещу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на музиката! Именно тогава за пръв път немците разбират, че са загубили войната... По думите на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната симфонията на Шостакович наистина е звучала като "пророчество за победата над фашизма".

...

"Идеята да се направи този концерт беше на Елиасберг, ние с него се познавахме. Той поиска по улиците да се сложат афиши, че събира оркестранти. Една друга съседка - тя още се движеше и отиде на концерта, после ни разказа, че през цялото време се е страхувала, че музикантите може да припаднат, дрехите им висели като на закачалка, толкова били слаби. Обаче царял всеобщ ентусиазъм, всичките полилеи светели парадно. Това тогава беше много впечатляващо за всички, понеже, за да не ни забележат немските бомбардировачи, ние постоянно стояхме на тъмно или пък покривахме прозорците с одеяла, за да не се вижда светлината и да не ги насочва. Мисля си, че много ленинградци оцеляха именно заради този концерт - той на всички ни вдъхна нови сили, нов дух, нова вяра, ние вече знаехме, че немците няма да ни победят."
Докато разказваше това, Маря Ивановна попи лекичко влагата в края на очите си с крайчеца на бялата покривка. Спомних си думите на ленинградската поетеса Олга Берголц: "Ние отдавна не плачем, защото нашата мъка е по-голяма от сълзите." И от този стон, и от тъй непосредствения жест на Маря Ивановна почувствах за пръв път какво всъщност означава "радост със сълзи на очи", макар че преди това бях чувала много пъти знаменитата песен "День победы". 


Дмитрий Шостакович


Карл Елиасберг дирижира знаменития концерт

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"