120 картини на Марио Жеков

Изложбата, подготвена от ХГ Стара Загора, е посветена на 120-годишнината от рождението на Марио Жеков и е повод за поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото у нас. Ретроспективната експозиция се открива на 27 юли до 16 септември в Двореца, пл. "Княз Александър I". Почитателите ще видят 120 творби от фондовете на художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната галерия, СГХГ и частни колекции.
Марио Жеков (1898-1955) е роден на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Тук прави първите си стъпки в света на изкуството. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През есента на 1918 г. постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Национална художествена академия), което през следващата година напуска. През лятото на 1921 г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.
В края на пролетта на 1924 г. Жеков пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. За да се издържа, постъпва на работа в художествено студио, а в началото на 1925 г. е поканен в известната Централна компания за живопис и декорация. Година по-късно художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата.
Между 1933 и 1936 г. Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. С част от тези произведения открива през 1934 г. изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя го утвърждава сред безспорните майстори на морския пейзаж. През 1936 г. Жеков заминава за Далмация. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Негови картини се излагат в редица хърватски градове. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. След завръщането си в родината се установява в София и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето, Рила и добруджанското крайбрежие.
Обществено-политическите промени в България след 1944 г. подлагат на изпитание свободолюбивия му характер. През тези години художникът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление.