Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2018 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Логичният край на "Булгартабак"

Шест години след приватизацията холдингът е разгромен

Евгени Гаврилов

9. Август 2018 , брой: 153   558   0
Снимка


Темата за съдбата на българския тютюнев монопол "Булгартабак холдинг" не губи актуалност вече двадесет години. Това е естествено и логично, защото тютюнопроизводството е, или по-скоро беше, стратегически отрасъл за България както в икономически, така и в социален аспект, защото даваше поминък на много хора. Освен това, холдингът бе сред монополните фирми, определяни като перлите на българската икономика наред с АЕЦ "Козлодуй", БТК и електроразпределителните дружества. На този свят случайни явления и събития има, но безпричинни - не. Доказа го и незавидната съдба на "Булгартабак". В началото на юли досегашният мажоритарен акционер -  австрийското дружество "БТ Инвест", продаде всичките си акции и вече не притежава нищо там. Купувачи сa двете лихтенщайнски дружества, съакционери в "БТ Инвест" - "Уудфорд Естаблишмънт" и "Стига Анщалт". Възможно обяснение за изчезването на компанията, подписала приватизационния договор за "Булгартабак", е избягване на неустойки към българската държава. Втората хипотеза е ликвидация на останките от тютюневия холдинг.

Сделки

Според обявените сделки "БТ Инвест" е продал 33% на "Уудфорд Естаблишмънт". Това е прагът, над който, ако нов акционер придобие дял, е длъжен по закон да отправи търгово предложение и вероятно затова и пакетът е разбит. Така останалите близо 14,75% са прехвърлени на "Стига Анщалт". Сделките не са минавали през фондовата борса, което означава, че са сключени чрез инвестиционен посредник, а това оставя цената в тайна. За самите дружества-купувачи няма данни чия собственост са, но според информации в медиите се предполага, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. От приватизацията на 79,8% от капитала на "Булгартабак" до края на м.г. "БТ Инвест" не беше променял дела си. Промяната може да се е наложила, за да се избягнат неустойки за неизпълнени следприватизационни ангажименти, срокът на някои от които е до 2021 г. Това е по-малко логичният вариант, защото в момента парламентът е на път да приеме скандални промени  в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които освобождават от плащането на неустойки новите собственици на раздържавените предприятия. Така, освободен от глоба, ще бъде и купувачът на "Булгартабак холдинг", който е длъжен да запази предмета на дейност дълго, а реално производството на цигари напоследък почти изчезна.
Друга, по-реална възможност е подготовката за ликвидация на холдинга, чиито основни активи са съсредоточени в дъщерното "Благоевград БТ". То  през м.г. стана собственик на веригата "Техномаркет", мандри и друг несвойствен бизнес, а загуби мажоритарния си дял във фабриката за опаковки "Юрий Гагарин".

Опити

През годините ред правителства заявяваха намеренията си да раздържавят тютюневия отрасъл. За пръв път "Булгартабак" бе обявен за приватизация от правителството на Иван Костов през 1998 г. Две години по късно Агенцията за приватизация отмени търга и обяви нова процедура за събиране на оферти. През март 2001 г. тя пак бе закрита, без да се стигне до избора на купувач.
След това правителството на Симеон Сакскобургготски направи два нови неуспешни опита. През 2002 г. бе обявена нова процедура за  холдинга. Тогава той за малко да бъде продаден на  консорциума между "Тобако кепитъл партнърс" и холандската "Клар Инис БВ", които предложиха за 80% от "Булгартабак" 110 млн. долара. Резултатите от конкурса бяха обжалвани от фирмата на Майкъл Чорни, която бе класирана втора в надпреварата. ВАС не разреши финализирането на сделката и я върна обратно в Агенцията за приватизация.
През 2005 г. втората по големина в света цигарена компания "Бритиш американ табако" (БАТ) беше предложила 200 млн. евро за дяловете на "Булгартабак холдинг" във фабриките в Пловдив, София и Благоевград. Освен това обеща да използва 30% български тютюни в продукцията си. БАТ обаче се отказа заради "усложнената политическа обстановка в страната". След избухналия скандал с постовете се разделиха тогавашният икономически министър Лидия Шулева и министърът на земеделието Мехмед Дикме.
Като дойде на власт, първото правителство на ГЕРБ обяви поредната процедура за продажба на тютюневия холдинг. Първоначално интерес към "Булгартабак" заяви злополучният банкер Цветан Василев, който чрез фалиралата вече Корпоративна банка държеше в него малко над 8%. Впоследствие Василев обяви, че няма интерес за приватизация, но посочи, че новите собственици няма как да не се съобразяват с него като най-големия миноритарен акционер. Документи за приватизация купи и пловдивската "Кингс табако", контролирана от собствениците на "Винпром Пещера", но впоследствие се отказа.
В крайна сметка през 2011 г., при първото правителство на ГЕРБ, тютюневият холдинг бе продаден на "БТ Инвест" - офшорно дружество на държавната руска банка ВТБ, регистрирано в Австрия. Кандидат-купувачът предложи 100,1 млн. евро. В офертата бе вписано задължението австрийското дружество да изкупува по 5000 т български тютюн през следващите пет години. Освен това, то трябваше да инвестира 7 млн. лв. през 2012 и 2013 г. Така и обаче официално не се разбра кой е истинският купувач на холдинга, зад когото стои руската банка. Това вече сякаш няма и толкова голямо значение, защото "Булгартабак" за последните 6-7 години буквално бе разгромен.  

Активи

Холдингът вече не притежава най-ценния си актив - търговските марки на цигарите. През 2017-а те бяха продадени на "Бритиш Американ тобако" за повече пари от тези, които бяха платени при приватизацията. Според малкото информация, която се появи, БАТ е сключил договор за производство на ишлеме на купените марки в "Благоевград БТ"  за до две години, т.е. най-късно до април 2019 г. За първото тримесечие на т.г. холдингът отчете 3,1 млн. лв. загуба и спад на продажбите с около една четвърт.
Така в момента на приватизация той все още беше лидер на вътрешния пазар, а три години по-късно известните марки цигари не са негова собственост, а фабриките една по една пускат кепенците. По Коледа м.г. близо 400 служители на "Благоевград БТ" бяха подканени от работодателя си да напуснат по негова вина и да получат обезщетение. Повече от половината се съгласиха. От началото на т.г. в тютюневата фабрика в плевенското с. Ясен работят само 12 души. Софийската фабрика отдавна не работи и в момента теренът й се превръща в имотен проект. Намаление на персонала няма само във фабриката за производство на опаковки и филтри "Юрий Гагарин", която има и други клиенти извън "Булгарбатак".
Състоянието на холдинга сега може да се сравни с нарязването на скрап на другите  емблематични за индустрията ни предприятия - малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" и "Кремиковци". Но ситуацията само на пръв поглед е аналогична. Оставяме настрана лобистките поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за които вече стана дума.

Подкрепа

Пазарът на цигари у нас се изчислява на над 3,5 млрд. лв. и растеше през последните десет години. Освен това, управляващите периодично подпираха "Булгартабак" със специално законодателство, данъчни преференции и кредити от държавната Българска банка за развитие. Комисията за защита на конкуренцията си затваряше очите за лупингите около собствеността на компанията, а прокуратурата и службите за сигурност останаха глухи за непрекъснатите протести на Турция през последните години, че контрабандата с марките на "Булгартабак" процъфтява и с тях се финансира тероризъм.
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не поглежда явно неизпълнения ангажимент в договора за запазване на дейността на фабриките най-малко десет години.  Въпреки всичко това, от продажбата до момента пазарният дял на тютюневия холдинг в България постепенно се стопи до 25,8% през 2017 г. А "Виктори" - най-продаваната марка на "Булгартабак" в България, загуби лидерското си място още през 2011 г. в конкуренция с гръцката "Карелия" и не успя да си го върне, като през 2017 г. вече падна на трето място и след "Марлборо". Всичко това се случи въпреки акцизните лупинги на управляващото мнозинство, които целяха "Булгартабак" да се пребори с чуждестранните играчи на пазара. Властта направи и още една скъпа услуга на местните производители, след като не въведе броячи за произведени цигари във фабриките.
Въпреки всичко това, шест години след като беше продаден, "Булгатбак холдинг" е разгромен. Той крачи безвъзвратно към пантеона на геройски падналите в борбата за пазарна икономика. Там го чакат авиокомпания "Балкан", "Кремиковци", "Видахим", "Химко"-Враца, "Плама"-Плевен, ДЗУ-Стара Загора, и още хиляди знайни и незнайни унищожени предприятия.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"