Срив на борсите в Европа

Страховете, че дълговите проблеми на някои страни от еврозоната и САЩ може да доведат до нова рецесия, завладяха световните пазари в понеделник. В края на миналата седмица инвеститорите започнаха да разпродават масово държавни облигации на Италия, което доведе до спешна Среща на върха в ЕС. Във вторник започна масово разпродаване и на книжата на Испания.
Борсата в Милано регистрира срив от близо 4% във вторник сутринта, след като приключи с голям спад в петък и в понеделник заради новото рязко понижаване стойността на банковите активи, породено от опасенията от разпространение на дълговата криза в Италия. Индексът FTSE Mib регистрира спад от 3,97% до 17569 пункта. След като отвори при спад от 1,95%, индексът увеличи срива си и само за няколко минути намаля с над 4 на сто. Акциите на водещата банка в страната "Уникредит" намаляха със 7,11% до 1,072 евро и котировката им беше временно спряна.
Борсата в Мадрид също отбеляза спад от 3,75% в обедната търговия вчера заради признаците, че дълговата криза в Европа може да се разпространи в Испания и Италия. Индексът IBEX-35 намаля до 9,9308,4 пункта. Борсата в Лондон регистрира спад с над 2% заради срива на банковите активи. Индексът Footsie-100 загуби 126 пункта от стойността си, или 2,12% спрямо края на търговията в понеделник до 5,802,42 пункта.
Акциите на основните азиатски пазари също тръгнаха надолу заради опасенията, че гръцката криза с дълга може да се прехвърли върху Италия и Испания. Котировките на ключовия за Япония индекс Nikkei паднаха с 1,5%, а хонконгският индекс Hang Seng се понижи с 2 на сто.
Банковите акции бяха едни от най-силно понижилите се по европейските борси, Дау Джоунс регистрира спад от 1,2%, а Насдак - 2 процента.
В понеделник германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Италия трябва да вземе спешни мерки, за да успокои нервните инвеститори.
Страната има задължения от около 900 млрд. евро, които трябва да се изплатят в следващите няколко години, и ако разпродажбите на нейни облигации продължат, това ще вдигне рязко доходността по тях и ще оскъпи финансирането й.
По същото време президентът на САЩ Барак Обама обяви, че ако не бъде вдигнат таванът на американския дълг, икономиката със сигурност ще се върне в рецесия, което ще доведе до загуба на милиони работни места.
В понеделник финансовите министри от еврозоната потвърдиха своя ангажимент да защитят стабилността в еврозоната и да одобрят бъдещи мерки за подобрение на системния капацитет, за да окажат съпротива на "заразния ефект" на европейските дългови пазари. Еврогрупата обеща по-евтини заеми, по-дълги падежи на дълга и по-голяма гъвкавост на настоящия Европейски спасителен фонд в помощ за Гърция и другите страни с дългови проблеми в еврозоната. Целта е да се спре финансовата "зараза", която заплашва да погълне и Италия, и Испания.
Министрите обещаха да защитят стабилността на еврозоната, но не се ангажираха с конкретни срокове. По думите им тези нови мерки ще включват "повишаване на гъвкавостта и обсега на EFSF, удължаване времето за падеж на отпусканите заеми към дългово обременените страни и понижение на лихвите по тези заеми.