Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Вяра

На Голяма Богородица - Дълбок поклон пред Светата майка

Всички православни българи честват на 15 август един от дванадесетте най-важни християнски празника

Петрана Сомлева

10. Август 2018 , брой: 154   818   0
Снимка


На 15 август всички православни българи отбелязват големия християнски празник Успение Богородично. По традиция на този ден Негово Светейшество Българският патриарх Неофит оглавява празничната света литургия по повод храмовия празник на Троянския манастир "Успение Богородично".
На 14 август в навечерието на празника, от 18.00 часа се извършва вечерно богослужение, по време на което се изпълнява последованието "Опело Богородично".
В празничния ден - 15 август - богослужението в съборния манастирски храм започва в 7.00 часа с празнична полунощница. По време на утринното богослужение се изнася Богородичната плащеница и с нея се извършва традиционната лития.
В 9.00 часа празничната литургия пак по традиция се  възглавява от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, с когото служат архиереи от БПЦ.
След богослужението в храма в 11.00 часа, чудотворната икона "Пресвета Богородица - Троеручица" се сваля от проскинитария и се поставя в специална носилка, за да бъде извършено литийното шествие към могилата с параклиса, където е станало първото чудо, прославило светата икона и където се извършва водосвет.
Смята се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен още от апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията майка на небето се отнасят към тV век. Денят на празнуване на успението е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Макомски и св. Йоан Дамаскин. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през Хтт век, по времето на патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава 9 дни; неговото отдаване се извършва на 23 август.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през тV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж, обаче е от Хт век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Произходът на светата икона  се свързва с чудото, случило се със св. Йоан Дамаскин през Vттт век. Легендата разказва, че той е живял по времето на императора-иконоборец Лъв ттт Исавър, който наредил да бъдат унищожени всички икони. По това време Йоан Дамаскин е бил висш сановник в двора на дамаския халиф. Негов е трактатът "Против порицателите на светите икони", където пламенно изобличавал еретиците. Това много разгневило император Лъв ттт, който с коварство пратил на халифа писмо, че уж Йоан Дамаскин иска да предаде Дамаск на византийците. Халифът повярвал на писмото и заповядал да отрежат до китката дясната ръка на Йоан и да я окачат за назидание на градския площад. Същия ден вечерта Йоан измолил от халифа отсечената си ръка, допрял я до китката си и паднал на колене пред Божията майка. Дълго се молил и след това задрямал. Тогава на сън му се явила Богородица и му казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!"

Когато Йоан се събудил, видял ръката си невредима.

 За благодарност той поръчал да прикрепят към иконата сребърно отражение на отрязаната ръка и така иконата получила названието "Троеручица".
Иконата на "Св. Богородица - Троеручица" в Троянския манастир датира от ХVтт век и е копие на по-стар образец. Заради тази икона  възниква Троянският манастир.
Най-старите известия за манастира се намират в манастирската летопис. Ето какво разказва неизвестен летописец за миналото на троянската света обител:
"Троянската обител води своето начало от 1600 г. и както в много други християнски страни, монашеският живот започва в планините. Много години след като падна Българското царство, яви се един монах българин, неизвестен по име и се засели в хижа на мястото, където сега е Троянският манастир заедно с единствения си ученик. Подир няколко години пристигна тук и един йеромонах от Света гора, който донесе чудотворната икона на Пресветата Богородица Троеручица, като искаше да я занесе във Влашко, понеже там беше място на свободните православни. Но като прекосяваше Троянските предели, той чу за живота на българския монах, дойде при него и прекара немалко време в постнически живот. Атонският монах не изостави намеренията си да отнесе иконата във Влахийската страна. Сложи иконата на коня си и тръгна на път, но едва се отлъчи от хижата, конят падна под иконата и едвам можа да се изправи с негова помощ. От тази случка монахът разбра, че иконата на Св. Богородица не желае да се отлъчва от троянската обител и като отложи пътуването си, с иконата отново се върна в хижата на стария монах. След някое време той пак възнамери да се отлъчи с иконата, но и този път конят му пострада на същото място. Тогава вече сам се увери и разбра, че светата икона няма да се отдели от това място. Той имаше желание да се засели в необитаеми и спокойни от турците предели, обаче когато видя, че в троянските предели народът има голяма любов и вяра към светата икона, дълбоко се убеди, че трябва да я остави и сам да замине за влахийската страна".
 След това старият български монах  събира още братя, които, привлечени от чудната икона, се заселили тук и издигнали дървена църква, която  нарекли "Рождеството на Пресветата Божия Майка". По-късно построяват жилища за братята и гостоприемница.
През първата половина на ХVттт век манастирът отново се въздига. Създава се килийно училище, както и работилници за местни занаяти - грънчарство, абаджийство, обработване на дърво, кожи и др. След 1765 г. се разраства и строителната дейност. Издигат се нови сгради и се ремонтира дървената църква. Също така се изгражда и водоснабдителна система. През следващите няколко години се изгражда и нова каменна църква, храмът се разширява. Така в началото на ХтХ век храмът бил вече доста голям. Жилищните корпуси на братята монаси също се разраснали.  В северозападния ъгъл в двора била изградена отбранителна кула, а светата обител вече привличала като магнит образованите и начетени хора. След 1820 г. в района започва масово заселване на българско население. Истинският разцвет на манастира идва след 1830 г., когато той се освобождава  от опеката на гръцките епископи. При Високата порта били изпратени монаси, които поискали да бъде призната административна и стопанска независимост на храма. Същата година патриарх Константин подписва грамота, с която Троянският манастир се признава за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. След това признание, само за няколко месеца, с дарения на хората бил издигнат нов храм, който получил името "УСПЕНИЕ ПРЕСВЕТАЯ БОГОРОДИЦА". Новата съборна църква била построена от възрожденския строител Константин от Пещера, в зоната на манастирското гробище. Затова под олтарния тракт на сградата е оформено засводено костохранилище. В началото на ХХ век

монасите развиват сериозна просветна и революционна дейност

 
Манастирското училище се разраснало, известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, даскал Тодор Пирдопски, които разпространявали българското слово. Тук, на 20 януари 1872 г., апостола на Свободата Васил Левски основава първият в България таен революционен монашески комитет начело с тогавашния игумен на манастира отец Макарий. По време на Априлското въстание в манастира е разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров, а килията, в която те са обсъждали делата си, е запазена и до днес. По време на Руско-турската война лично отец Макарий е предвождал руските войски през Троянския проход за Южна българия.

Сред най-големите забележителните  в Троянския манастир са стенописите

 За изогрофисване на църквата тогава монасите поканили един от най-известните възрожденски зографи - Захарий Зограф от Самоков. Наред с библейските сцени и образи, художникът зографисва и образите на светите братя Кирил и Методий, свети Михаил Българин, ктиторите Петър Балюв и Спас Маринов, портрет на цялото монашество и свой автопортрет. За пръв път в българската монументална църковна живопис Захарий Зограф включва и фигури на руски личности и светци - князете Борис и Глеб. Тук са и царете Тривелий, Борис Михаил, Давид, Йоан Владимир, Св. Теодосий Търновски, Св. Йоан Патриарх, които са означени с думата "болгари". В част от стенописите наред с канона Захарий Зограф представя и своите лични наблюдения и философия на живот. Израз на това са и двете големи пана с екзотични животни - лъв и слон. Най-мащабната творба след Захарий Зограф е дърворезбения иконостас в църквата, който според Феликс Каниц е дело на резбаря Никола Матеев. В горната част, където са рамките на иконата на апостолите, мотивът на резбата е лоза, която симетрично е разклонена на две страни с листа и гроздове, от които кълват птици.
Това, което привлича хиляди миряни в Троянската Света обител, безспорно е чудотворната икона на Света Богородица Троеручица.

 Тя е светинята на храма

 и е копие на прочутата икона, донесена от Хилендарския манастир. Славата на чудотворната икона - Троеручица се разнесла, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. На всеки за всичко помагала. И не само на християните, а и на иноверци, които идвали да я молят за помощ. В днешно време много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея. Стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят. Много от тях казват,че Св. Богородица - Троеручица им е помагала да се излекуват от болести, които лекарите са смятали за неизцерими.
Много са чудесата на Пресветата Богородица Троеручица. Даже преди няколко години се забелязало по иконата да избликат сълзи.

 Това знамение се случва на 20 май 2001 г. 

 на Сляпата неделя(шестата неделя след Великден), в Троянския манастир по време на богослужението, точно когато хорът пее "Ангел вопияше". Из цялата църква се разнася благоуханен аромат. Толкова силен , че дори тогавашният игумен - мелнишкият епископ Генадий, внезапно спрял литургията. Свидетели на чудото твърдят, че в този момент той коленичил пред олтара, кръстейки се в благоговейно вцепенение. Камбаните започнали да бият. Съвсем бавно. И никой не знаел как става това, защото дори и клисарят слязъл в църквата, привлечен от виковете на вярващите. После изведнъж, както се появил, ароматът така изчезнал и всички присъстващи видели как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици. Все едно плачела.
В протокола на Светия Синод, удостоверяващ чудото, е записано:
 Първо до иконата се докосва свещопродавачката Радка Колева, която забелязва, че образът е като запотен все едно плаче и се учудва, но отлага изтриването й с определената за това кърпа за след края на Светата литургия. След около 15 минути, в края на богослужението, отнова благоухание се разнася из цялата църква. Свещопродавачката се опитва да изтрие иконата, но това става трудно, тъй като тя била покрита с дребни капки течност като от миро. Кърпата, поела благоуханието е запазена.
Посочени са и трима цивилни, присъстващи на чудото. Архимандрид Йоаким, който е пребивавал 5 години в българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света гора, твърди, че такава миризма е срещал само в близост до свети мощи, на които се е покланял при обиколката си из манастирите на Света гора.
 И днес чудотворната икона "Св. Богородица-Троеручица" и живописната архитектура на Троянския манастир привличат много миряни. Църквата е направила впечатление и на пътешественика Феликс Каниц, който е нарисувал и описал красотата на манастира в книгата си "Дунавска България и балканите" през 1871 г.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"