Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Зараза в Странджа ли? Чакат ни още...

Имахме Противочумен институт, сега борим чумата с "вълча урина"

10. Август 2018 , брой: 154   831   0
Снимка

Дворът на бившия Противочумен институт във Враца след инцидент там през 2013 г.

Петър ДОНЕВСКИ

Всекидневно медиите от тревожно по-тревожно говорят и пишат за чумата по дребния рогат добитък в Югоизточния край на България. Тревожни вести. Умъртвиха се хиляди овце и кози - и заразени, и видимо здрави животни. Цели стада. Около тях - настръхнали села, неспокойни и безпомощни животновъди, с протегнати ръце към небето. Блъскат си главите и се чудят кога и откъде им дойде тая напаст. И как ще оцеляват без животновъдството, което е основен поминък в Странджанския район. Но ветеринарните органи правят необходимото според еврозаконодателството...
Знае ли какво да каже човек? Когато и аграрният министър не е нито ветеринарен лекар, нито зооинженер, няма професионалната компетенция  и плахо говори за мерките по ликвидиране на заразата. А с показното изграждане на оградата  по границата откъм северната ни съседка в Добруджанския край, доста хора показаха, че дори не знаят какво е диво прасе. А и не се ли пренася заразата с големия внос на хранително-вкусови продукти откъде ли не?
Българското животновъдство какви ли не неблагополучия преживя в тия години на прехода. Като се започне с голямото ликвидиране на поголовието, та се стигне до куп нови болести - чума, птичи грип, луда крава, бяс, антракс, ку треска...
Почти 40 години съм работил в областта на животновъдството. През тези години с ветеринарните лекари сме имали грижите за животните по ферми, стопански дворове, лични стопанства на хората. Всички те бяха пълни с животни. Затова тревожните новини за чумата направиха съня ми неспокоен. Не ме мори носталгия и знам - няма да се върне моето време. Миналото затова е минало. Защото не се връща. Но съм сигурен, че много трябваше да се запази и да се вземе от онова време, а мнозина бързо всичко отрекоха.
Едно време

във всяко село имаше ветеринарен участък

и ветеринарна лечебница. Това бяха функционално проектирани сгради на по два етажа, с дворче, ограждение и помощни помещения. На първия етаж беше кабинетът на ветеринарния лекар, до него - стая за ветеринарния техник и санитаря, отделна стая за аптеката, а до нея - зала с  шкафове за ветеринарни пособия за обработка на животните. Имаше и помещения за настаняване на лекуваните животни. На втория - стаи за битовите необходимости на лекаря. В лечебниците имаше телефонна връзка, транспорт.
Ветеринарният лекар беше уважаван като хуманния. Във всяко село имаше ветеринарен лекар, ветеринарен техник и санитар. Ветеринарните лекари работеха предано и всеотдайно, защото знаеха още от своите професори, че хуманната медицина лекува човека, а ветеринарната - човечеството.
В селата имаше и зооинженери, които с ветеринарните лекари сформираха зооветеринарен участък. Ветеринарните специалисти даваха пълна информация за ветеринарното обслужване на животните и профилактиката, а зооинженерите -  указания за храненето и репродукцията на животните, технологични решения при производствения процес.
По селата имаше и радиоточки, по които специалистите информираха населението за мероприятията в животновъдството. Хората имаха доверие във ветеринарните органи. Епизотиите бяха рядко явление и се ликвидираха още в зародиш. Къде е това сега?

Сега всичко това е сринато

И помен няма от ветеринарните лечебници. Нито от тогавашната ветеринария. С ликвидирането на държавната ветеринарна служба и превръщането на ветеринарните лекари в частно практикуващи тотално беше срината държавната медицина, която беше една от най-добрите и уважавана в Европа. Умници родофоби решиха, че и зооинженерната професия е излишна - ликвидираха я като ненужна, мислейки, че функциите на зооинженерите ще се поемат от ветеринарните лекари и агрономите. Да, ама не стана.
Днес на един частно практикуващ ветеринарен лекар се падат за обслужване 2,3 и повече села,  които той фактически няма как да обслужва. Няма транспорт дори. С какво ще обикаля селата? А като отиде на място, няма къде да отседне. Лекуването на животните е по домовете на хората. Ако се наложи по-сериозна интервенция, кой мислите, че му помага? Как ветеринарният лекар да взема кръвни проби, къде да ги съхрани и как ще ги транспортира до лабораториите за изследване? Правят се цели бригади - като при пожар.
А къде е профилактиката - основният фактор при грижите за животните? Как един частно практикуващ лекар да извърши масовите мероприятия, при това навреме и качествено? На практика сега селата са без постоянно присъстващ ветеринарен лекар и зооинженер. Утвърдена практика е те да са на повикване. А в градската  ветеринарна служба в моя гр. Враца има само един лекар - човек за всичко.
Някога годишният план за масовите мероприятия за следващата година, освен на бюрото на ветеринарния лекар, беше на бюрата на зооинженера и на кмета. И животновъдите знаеха кога ще се провеждат масовите мероприятия, имаше графици, които стриктно се спазваха. Знаеше се кога ще се изследват животните за всички болести. И хората не само че бяха информирани, но вземаха активно участие.

Думата на ветеринарния лекар беше закон

Безапелационна беше и информационната система. Следеше се за здравния статус на животните по села, околии, области в страната и околните държави. И при най-малки съмнения се вземаха бързи мерки, като се изграждаха постоянни дезинфекционни площадки, имаше охрана, поставяха се постове за движение на животните, спираха се пазари. Къде е това сега?
В предаване по национална телевизия шефът на БАБХ сподели, че в онова време жена е била осъдена, че без разрешение е занесла храна на свое животно, карантинирано, с което де факто призна недвусмислено по-добрата законност тогава. Така беше. Имаше държавна ветеринарна медицина. Българският закон за ветеринарното дело беше един от най-съвършените в Европа, доказал своята практичност. Къде е и всичко това сега? И кой ни доведе до днешния хал?
Във Враца имаше Противочумен институт за производство на ваксина срещу чумата по свинете. Произвеждаха се и други ветеринарни продукти. Специалистите от института даваха навременна и ценна информация на всички, занимаващи се с животновъдство. След промяната и влизането ни в ЕС институтът стана ненужен, неотговарящ на  стандартите, бе закрит и порутен. Някои така прецениха. А сега имаме проблеми. Ще борим чумата с "вълча урина" казват. И Европа отвън ни гледа чудото.
Защо да премълчаваме

още един проблем - заплащането на труда

на ветеринарните специалисти? Заплатите им не подлежат на коментар. Ниски, унизителни, несигурни. Затова добри ветеринарни специалисти се ориентират към други професии и държави.
Що се отнася до чумата по дребния рогат добитък, положението ще се овладее. С цената на крайни мерки. Ето - идват евроветеринари, гледат, цъкат с език И казват: евтаназия. Това е решението засега. Не искам да изразявам съмнения към евроекспертите. Но съм резервиран. Защо дойдоха, когато огънят пламна? Къде бяха преди това? Дойдоха да ни кажат, че заразата идвала от Турция, а африканската чума по свинете се задава от север. Какви ли още чуми ще дойдат, ако не спазваме техните правила!
Но къде е европрофилатиката, къде са евроваксините, къде е палиативната работа? И защо за последните 5-6 години преживяваме няколко епизотии? Сигурни ли са специалистите, че с загробването на умрелите животни и ликвидирането на заразата след време няма да лумне нов пожар от заразената вече земя? Дават ли си сметка някой лица, че хората от тези райони са обречени на страдание и пълно разорение? Не прекаляваме ли вече с това еврозаконодателство, в което пробивите са явни и осезаеми?
Така ли се лекува човечеството - със срив на поминък и производство? И не на последно място - Европа еднаква ли е за всички?

След посещението на екипите за евтаназия в Странджанско

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"