България трябва да е активен участник на международната сцена

Петър Витанов е роден в Сливен. Завършил е Английската гимназия в София. Магистър е по Международни отношения в СУ и по Международни финанси в НБУ. Работил е в отдел "Връзки с международни организации" в парламента. Депутат в 44-то НС от ПГ "БСП за България" от 25 МИР в София. Член е комисиите по външна политика и по отбрана. Витанов е член и на делегацията ни в ПАСЕ. Семеен с две деца.

"Силно преувеличени са тезите, че страната ни е постигнала солиден напредък в интеграцията на Западните Балкани"

- Г-н Витанов, БСП представи доста амбициозния проект "Визия за България". Обхваща ли този документ всички идеи на социалистите за промяна на статуквото в страната?
- Тази визия безспорно показва политическата алтернативност на БСП. В нея са разгледани широк кръг от въпроси в почти всички сфери на социално-икономическия живот. Дава отправна точка за обществен дебат - за мястото на държавата в социално-икономическите отношения и за възможната друга държавна политика.
- В частта за външна политика е записано, че България трябва да бъде активен участник, а не пасивен наблюдател на европейската сцена. Как може да стане това?
- Прави ми впечатление, че през последните няколко години България заема послушна позиция, без да изтъква своите национални интереси и приоритети. В някаква степен се уповаваме на политиката на някой от моторите в ЕС, в случая Германия, и по-специално - на канцлера Меркел.
Затова един от петте стълба, които предлагаме за външната ни политика, е именно това - да сме в ядрото, а не в периферията на ЕС, и да сме активен участник в процесите, а не пасивен слушател. Опасявам се, че в момента България не участва във вземането на решения в ЕС, а по-скоро безпрекословно изпълнява решенията, които други страни вземат.
- Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова премиерът да се откаже от политиката на мълчаливо съгласие с изявления като това на премиера Зоран Заев, който обяви Илинденското въстание за македонско. Трябва ли България да е по-твърда в позицията си със Скопие? Може би гърците подписаха по-изгодно споразумение и отстояват позициите си по-стабилно?
- Безспорно гърците подписаха по-изгодно споразумение, тъй като то не може да бъде преосмислено или отменено. В случая България направи голям политически компромис, за да може да постави на ново начало отношенията ни с Македония. Опасявам се обаче, че по презумпция македонизмът се основава върху антибългаризма. Такъв тип изявления, като това на Зоран Заев са, меко казано, неприемливи. Българската държава чрез инструментариума на дипломацията би следвало да реагира веднага и непосредствено, а не просто да премълчава. Изявлението, пак казвам, е, меко казано, неприемливо и засяга българския национален интерес, освен това не отговаря на историческите факти!
- Противниците на БСП често пъти я обвиняват, че не е достатъчно европейска. Как бихте оборили подобни твърдения?
- БСП няма нужда да опровергава нещо подобно, тъй като сме партията, която вкара България в ЕС. Няма основание БСП да бъде възприемана или квалифицирана като антиевропейска партия. Нещо повече - освен вътрешнополитическа алтернатива с "Визия за България" ние даваме и външнополитическа алтернатива, която не е антиевропейска. Големият дебат в Европа е дали ЕС да бъде Съединени европейски щати или Европа на националните държави, БСП активно участва в този дебат и многократно е имала възможност да декларира своето виждане за начина, по който трябва да се развива съюзът.
- България осезаемо отстъпи от традиционно добрите си връзки с Русия. Смята ли БСП да положи усилия това да бъде преодоляно или предлагате да се търсят други международни партньори?
- Едното не пречи на другото. Силно променената среда за сигурност, силно променената геополитическа обстановка в европейски и в световен план задължават България да търси по-широки възможности за сътрудничество. Първо, трябва да разширим обхвата на настоящото сътрудничество със страните, с които го поддържаме, и второ, да увеличим партньорите.
Безспорно допуснахме отстъпление в отношенията с Руската федерация, а тя е може би един от най-естествените партньори на ЕС. България не използва в пълна степен възможностите за сътрудничество с Русия, макар че тук има известно "разведряване" с двете срещи, които бяха проведени на най-високо равнище с министър-председател и президент. Надявам се това да разшири сътрудничеството между нашите две държави, защото то се обуславя освен от културни, исторически, икономически предпоставки, и от политическата конюнктура в момента.
- Споменахте, че може да се насочат усилия за подобряване на сътрудничеството и с други страни. Кои например?
- Черноморският регион и Балканският полуостров са обект на твърде много интереси за големи глобални играчи. Това ни дава възможност за сътрудничество.
Партньор може да бъде Китай. Виждате експанзионизма в политиката на тази страна. България, за съжаление, може би поради липсата на капацитет у настоящото управление не се възползва от възможностите, които предлагат инициативите "Един пояс, един път" и "16+1". Нашите съседни страни от Западните Балкани в пълна степен се възползват и участват в редица публично-частни партньорства с Китай. Реализират се редица големи инфраструктурни проекти - тунели, мостове, магистрали, дори пристанища се изкупуват. България засега само говори, декларира намерения за подобряване на сътрудничеството, но реално няма подобрение. Нещо повече, на срещата "16+1" не бяха постигнати онези икономически споразумения и спогодби, които щяха да дадат тласък на икономическите отношения между България и Китай.
- Даваше ли ни вече отминалото българско европредседателство шансове за подобно засилване на сътрудничество, успя ли България да се възползва от всички възможности, които имаше покрай това домакинство?
- В България беше създадено свръхочакване от това събитие. Може би вината за създаването му пак е на управляващите. Европредседателството е нещо повече от домакинство, но то със сигурност не може да преобърне дневния ред на ЕС. Според мен председателството мина в рамките на очакваното и според възможностите. Нито споделям тезите за крах на председателството, нито пък смятам, че то се е увенчало с някакви ювелирни резултати. Силно преувеличени са тезите, че България е постигнала солиден напредък в интеграцията на Западните Балкани.
- Член сте на Комисията по отбрана в НС. Темата с модернизацията на армията предизвика напрежение не само между опозиция и управляващи, ами и между самите членове на кабинета. Какви са полезните ходове, за да може страната ни да има адекватни отбранителни и военни сили?
- Само тези проекти за модернизация няма да решат проблемите на Българската армия, но са стъпка в правилната посока. През последните може би 30 години армията и отбраната са сферата, която е най-силно неглижирана. Буквално са оставени в състояние на полуразпад, а знаете, че отбраната е един от стълбовете на държавността. За мен гласуваните от НС модернизационни проекти бяха безалтернативни, струва ми се, това е една от причините БСП да ги подкрепи. Разбира се, ние не сме предоставили една бланкетна подкрепа, а ще съблюдаваме целия процес по избор на изпълнители, както и изпълнението на договорите. При нарушения ще сигнализираме. Или пък няма да дадем подкрепа при предстоящата ратификация, ако установим, че има нещо нередно с конкурсите.
За мен модернизацията няма алтернатива. За съжаление тя е силно закъсняла и се опасявам, че част от способностите, които са изградени през годините, вече са безвъзвратно загубени.
- Зам.-председателят на БСП Кирил Добрев обяви, че са правени опити депутати от БСП да бъдат купени, за да напуснат групата. За пореден път представителите на БСП представиха данни как едни общини биват спонсорирани от кабинета, докато други не са сред т.нар. любимци. Какво би трябвало да значи подобен ход от страна на ГЕРБ - подсигуряване на мандат, подготовка за бъдещи избори или нещо друго?
- От една страна, се цели разбиване на парламентарната група на БСП, разрушаване на имиджа на БСП като монолитна и консолидирана партия. Респективно се цели да бъде намалено нейното общественото влияние. Смятам, че тези опити са с предизвестен край и са обречени на неуспех, защото ПГ работи доста добре - синхронизирано и консолидирано. Не очаквам тези неморални опити да завършат с какъвто и да било резултат.
Колкото до тези прословути постановления на МС, мисля, че това е една от най-порочните практики в управлението на ГЕРБ. Така извън гласувания държавен бюджет биват спонсорирани само определени общини, това безспорно е подготовка за предстоящите местни избори. За последната година чрез няколко подобни постановления са отпуснати близо 360 млн. лв., като преимуществено в голямата си част отиват в общини, които се управляват от кметове на ГЕРБ. Едва 8 млн. са отпуснати на общини, които се управляват от БСП. Сами може да си направите извод какви са целите на подобен тип политика. Това със сигурност не отговаря на обществения и националния ни интерес. То е едно завоалирано, законно купуване на предстоящите местни избори.
- Има ли начин, по който БСП да противостои на тази практика, т.е. съответно да помогне на кметовете, които са излъчени от нейните редици?
- Работи се по установяването на определени обективни критерии, по които такъв тип средства да бъдат отпускани. Не бива това да става субективно, по усмотрение на един, двама или петима души. БСП бе длъжна да запознае обществеността с тази порочна практика. Надяваме се, че по този начин поне ще предизвикаме обществен дебат по темата. Тази наглост, това нахалство трябва да бъде преустановено.