Оброчище - мистика и тайнство

Всяка година на път към морската ни почивка в Каварна минаваме край мистериозен архитектурен паметник с купол, към който води надпис "Оброчище". Оказа се, че това е двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Акязълъ баба и неговия християнски двойник Св. Атанас. Ако искате да стигнете до старата дервишка обител, трябва да пресечете пътя за Балчик и да се озовете в покрайнините на с. Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора Балтата.
Местните разказват, че началото на този молитвен дом, наричан "Текето" или "Манастира", се губи в далечния XVI в. Хората тук вярват, че то носи заряд от божествена енергия. Местността, известна през античността като Герания, е разположена сред живописна долина, в джунгла от растителност. Името на селото идва от "оброк", което означава обричане, клетва, дар към боговете. Оброчището е свещено място за ритуали, жертвоприношения и общуване с Бога.
Старото име на Оброчище до 1942 г. е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за странстващи мюсюлмански монаси, наричани дервиши. За пръв път селото се споменава в турски летопис от 1676 г. под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на духовния водач Акязълъ баба. Според стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX в. селото е имало 118 къщи. След Освобождението от османска власт преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носела из цялата империя, за целителната сила на тюрбето на Акязълъ баба. За разлика от джамиите на империята, в манастира на с. Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Акязълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.
Акязълъ баба теке представлява уникален молитвен дом и енергиен център. Той е един от най-големите на Балканите, който и до днес е най-добрият образец на османската култова архитектура от началото на ХVI столетие по нашите земи. Мястото впечатлява австроунгарския археолог и етнограф Феликс Каниц, който пише: "При село Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без съмнение, по-голям на европейска земя, с изключение на Цариград."
Пристъпваме в постройката, която е с уникална архитектура. Състои се от две еднакви сгради. Първата е мавзолей или тюрбе, а втората е магерницата или имарета. Тюрбето е изцяло запазено, докато от имарета е останала само една стена. Всички сгради, дори коминът и беседката, са с формата на идеален седмоъгълник. Древните мюсюлмани вярвали, че енергията се отключва и насочва от силата на седмоъгълниците в каменните сгради. Смята се, че 7 е свещено число и е числото на Бога, защото е свързано със сътворението. Тюрбето с височина 12 м и диаметър 11 м е изградено от дялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил. От него се спускат 5 тънки вериги, на които някога са висели кандила.
В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Акязълъ баба, ориентиран на изток-запад. Някога до него били сложени вещите на Светеца, а днес е обграден от даровете на поклонниците. Има олтар и място за палене на свещи, каквито са характерни за изповядващите алевизма - неортодоксално течение в исляма.
Имаретът е със значително по-големи размери и с вход от юг. В миналото основното му помещение е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на сградата е имало шадраван, а в северния край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ минаре. Някога над огнището на синджир бил окачван котел, в който дервишите готвели, а след това раздавали безплатно храна и подслон на всеки пътник.
По своята архитектура текето на Акязълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в с. Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.
Ако се съди по невероятните размери на гроба на Акязълъ баба, който е с 4,45 м дължина и 2,10 м ширина, той е бил истински гигант. Но кой е Акязълъ? Мюсюлманите тук разказват много легенди за него. Една от тях гласи, че само със секира той построил текето за една нощ. Според друга, един ден, след като се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си пекъл месото, а от пръчката израснал огромен кестен и веднага дал плод.
Християните имат свои предания. Според тях край текето живеел богаташ на име Атанас, който притежавал големи стада добитък. Животните излизали на паша и се връщали без пастир. Легенди разказват, че Атанас бил млад овчар, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката узнали, подгонили обичащите се и те се самоубили, за да не попаднат в ръцете им. Местните и досега вярват, че някога тук е имало манастир, превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанас бил убит от турците заради своята вяра.
Най-удивителното на това светилище е, че се почита и от мюсюлмани, и от християни. Първите вярват, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, а православните са категорични, че там лежи Св. Атанас. И едните, и другите смятали светията за закрилник на домашните животни. И едните, и другите били убедени, че приживе светецът е бил красив гигант, който лично е пазел селото от зли хора и духове.
От втората половина на ХІХ в. текето се превръща в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и от християни. Поклонници на двете религии организират общ събор на 1 и 2 май. По традиция изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните - когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец. Независимо от разликата в религиозните вярвания, ритуалите са едни и същи. Хората се молят на гроба на светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички обреди са с цел да измолят  закрилата на Светеца.
Гробът на Акязълъ баба е отрупан с дарове - черги, дрехи, чаршафи, кърпи. И днес болни хора спят в текето, за да се излекуват или да променят живота си към по-добро. Някога камъкът на гиганта бил завит със зелено сукно, а върху него били поставени чехлите, лулата, бастуна и гребена му. Сега видяхме само чехлите, които всеки обува. С тях обикаля три пъти гроба. Вярва се, че така се очиства от греховете, а болните - от болестите. Текето пази невероятни истории за сакати, проходили след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат силни като Акязълъ деца.
Атмосферата на мястото е невероятна. Мистика има в приглушената светлина, която се процежда през облите прозорци, и в тишината на светилището. Вярва се, че чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците слагат в него ръка, защото се смята, че така получават от енергията на светеца. Истински вярващите с отворени сърца и с чисти помисли може да видят как от дупката излиза млечнобяла мъгла - енергийната сила на светеца.
Според поверието, който пусне монета през дупката за здраве и късмет, усеща по звука, че гробът е дълбок. Археолози и историци смятат, че е вероятно той да е изграден върху старо езическо светилище и силната енергия на мястото да е свързана с каменен комплекс или олтар под текето.
И ние пуснахме монета. Независимо дали вярваме или не в тези легенди, посещението на текето край Балчик за нас бе впечатляващо и красиво пътуване в миналото, мъдро послание към настоящето и бъдещето...
Ако искате да научите повече за светините, може да го сторите, като посетите експозицията на Историческия музей в Балчик.
А текето "Акязълъ баба - Св. Атанас" продължава да е ярко свидетелство за хармоничното съжителство на различни културно-религиозни модели. То е и място за надежда и упование за християни и мюсюлмани...