Ощетяваните общини следва да бъдат компенсирани

ДОНКА МИХАЙЛОВА е родена в Троян през 1959 г. Икономист по образование. Народен представител в 41-то НС. Работила е главно в сферата на гражданския сектор. Като кмет на община Троян е носител на приза "Кмет новатор" на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ). Носител е на много други награди за иновативни политики в местното самоуправление. Член на КС на НСОРБ. Кмет е на община Троян за втори мандат, избрана с листата на БСП.

"Важно е да издигнем кандидати за местната власт, които са неукорими като политически и личностен морал."

- Г-жо Михайлова, на пресконференция на БСП преди дни Кирил Добрев съобщи, че близо 100 общини с общо население над 2 млн. души не са получили един лев от държавата за м.г. Вие го подкрепихте и поискахте за това те да получат компенсации. Съобщено бе, че се готви и предложение от всички кметове от левицата, което ще бъде внесено в НСОРБ. За какво настоявате?
- Моята позиция е принципна и последователна. На последното заседание на УС на НСОРБ много категорично заявих, че последните години чрез постановления на МС, извън Закона за държавния бюджет, се прехвърлят средства на общини, ръководени от представители на две политически сили - ГЕРБ и ДПС. Крайно неприемливо е по този начин да се разпределя близо четвърт милиард - 243 хил. лв. Тази моя позиция е изразена в анализа за изпълнението на общинските бюджети за 2017 г., приет с пълно мнозинство от всички членове на НСОРБ. Членовете на УС на сдружението на общините, издигнати от БСП, поискахме извънредно заседание на Управителния съвет. Ще поискаме да обсъдим и приемем предложение към правителството как общините, които последователно бяха ощетявани, следва да бъдат компенсирани. Очаквам да бъде направен анализ на експертно ниво в сдружението кои са последователно ощетяваните общини в последните 2-3 години и да предложим те да получат компенсация за дейности, свързани с решаване на тежки проблеми.
- БСП представи новия си проект "Визия за България". Каква е вашата оценка за него и кои са приоритетите?
- Като кмет оценявам като най-важно регионалното развитие. За първи път от много време насам тази тема заема важна част от един партиен документ. Темата е поставяна многократно досега, но недостатъчно сериозно и задълбочено. В проекта има полезни идеи, но като цяло смятам, че при съставянето му не бяха привлечени хора, които на гърба си изстрадаха всички проблеми на развитието на страната. Има дефицити в раздела и е хубаво в процеса на дискусия на Визията този пропуск да бъде компенсиран.
- Във Визията се акцентира на новата философия на децентрализация. Какво разбирате под това? Регионите ли ще бъдат връзката между централната и общинската власт?
- Според проекта документите за планиране трябва да бъдат в центъра на една обща регионална политика. Районите за планиране в България са създадени най-вече, за да отговорят на изискванията на Евростат. Те нямат свое адекватно управление, нямат свой бюджет, не са облечени с доверие от гражданите - хората, управляващи районите за планиране, не се избират от народа. Не мога да си представя как точно могат да са двигател на по-добро регионално развитие на страната. Авторите на документа следва да ни обяснят това. В тази част от Визията не е отредено място на българските общини. Не знам дали това е резултат от разбиране, че ролята на общините ще отслабва, или е просто пропуск. Да се надяваме, че е пропуск, защото няма как ролята на общините да отслабне. Те са много важни.
Когато говорим за регионално развитие, трябва да дадем отговор на важни въпроси. Ако действително натоварваме с особено очакване районите за планиране, ще търсим ли второ ниво на местното самоуправление? Това ще рече тези, които управляват районите за планиране, да бъдат избирани. Ще търсим ли развитие на органи за самоуправление в районите за планиране? Кой и как ще финансира дейностите в тези райони? Това са въпроси, които засега нямат отговор.
- В проекта е записано, че специално внимание трябва да се отдели на тежките райони, фиксиран е Странджа-Сакар. Но и в Северозападна България, и на много други места проблемите са сериозни?
- Споделям разбирането, че ако ще търсим справедливо регионално развитие на страната, трябва да посочим кои райони ще подкрепяме с предимство и как ще се случва това. Много е важно да бъдат очертани основните политики в тези райони, как ще спрем крайно негативните демографски тенденции там, как ще задържим младите хора, ще търсим ли нови механизми за подкрепа на развитието на образованието и здравеопазването, които са в дефицит.
- Какво е вашето виждане?
- Трябва да търсим регионалното развитие преди всичко в ограничаване на регионалните диспропорции. Тези диспропорции се превърнаха в пропаст между столицата и 5-6 града, от една страна, и останалите територии на страната - от друга. Тези диспропорции личат в драматичната демографска ситуация в отделни райони на България, ниските темпове на икономическо развитие, заетост и нива на доходи на населението в голяма част от общините. Последните години, като че ли тези въпроси стоят все по-остро. Ще дам пример. В последната Оперативна програма "Региони в растеж" големите градове на България бяха отделени в първа приоритетна ос и за 39 общини бяха заделени 840 млн. евро, специално целево предназначени за тях. Във втора ос - по-малките градове, за 35 общини са заделени 105 млн. евро. Дори и в тази диспропорция е концентрирано разбирането, че трябва да се инвестира предимно в големите общини. По този начин регионалните различия се задълбочават.
- Община Троян е във втора ос, а БСП няма кмет в областен град. На този фон ви определят като един от успешните кметове на левицата. Как постигнахте такова ниско ниво на безработицата и каква е рецептата на успешния кмет?
- Безработицата в община Троян вече е под 5%, през последните месеци - 4,8%. На практика хората, които искат да работят, могат да работят и това важи както за града, така и за голяма част от селата.
Постигнахме сериозно темпо на развитие на земеделието и животновъдството. Вече има землища на отделни села, в които общинските земи не достигат, за да обслужват потребностите на животновъдите. Няма как това да не ни радва и мисля, че местната власт има сериозен принос.
- Смятам също, че това се дължи и на добрата работа с местния бизнес. Така ли е?
- Опитваме се да помагаме. Обсъждам всички важни въпроси, свързани с бизнес климата, с представители на бизнеса. Вече втори мандат работим много успешно в Консултативния съвет по икономика към кмета, в който дискутираме заедно всички важни въпроси за развитие на общината. В този смисъл бизнесът помага на местната власт във взимането на всички важни решения, а местната власт помага на бизнеса оперативно и конструктивно да решава проблемите си. Това е добър модел. И ни позволява да имаме устойчив бюджет. Министерството на финансите във всички свои класации за успешни устойчиви бюджети поставя община Троян сред най-добре работещите в това отношение. В този смисъл се чувстваме и донякъде самостоятелни да взимаме решения и да отговаряме на потребностите на гражданите.
- Да ви върна към проекта на БСП "Визия за България". В него е заложена и темата за интелигентните градове...
- Темата интелигентни градове е модерна европейска тема. Тя ни вълнува, защото интелигентният град дава отговор на много от актуалните проблеми на гражданите си. В един модерен документ за развитие тази тема трябва да присъства.
За мен обаче е странно, че се отделят 4 града с население до 70 000 жители всеки, които се натоварват с особено очакване за дигитализация. Мисля, че би било разумно всеки град, на база на анализ на своите потребности, да търси решения. За община Троян например сериозно стои проблемът с видеонаблюдението и едно интелигентно, модерно управление на този процес. Актуален е проблемът и с интелигентното управление на уличното осветление. Това са теми, по които размишляваме и търсим решение. Вярвам, че още следващата година нашите съграждани ще бъдат свидетели на модерни и интелигентни решения. С тези примери искам да приземя обяснението за интелигентен град, защото хората мислят, че е нещо твърде сложно. Става въпрос за интелигентни системи за управление на основните комунални дейности.
- Догодина предстоят избори за местна власт. Как виждате лявата алтернатива?
- Не мисля, че ще бъде по-лесно. Казвам го като човек, който изпитва всеки ден на гърба си трудностите, пред които сме изправени ние, левите кметове. Мисля обаче, че трябва да излезем пред избирателите с отговори на важните въпроси, които ги вълнуват. Въпроси, свързани с бедността, със социалните неравенства, с демографската криза. На последната среща, която имахме с председателя на БСП Корнелия Нинова, представих своето разбиране, че трябва да се върнем към левите стандарти в местната власт, които разработихме преди 4 години, и да преосмислим всички наши политики, които на местно ниво могат да дадат по-добър шанс за живот на хората. Изключително важно е да издигнем кандидати за местната власт, които са неукорими като политически и личностен морал. Хората напълно основателно са по-чувствителни към личния морал на своите лидери. Това трябва да бъде сред водещите ни послания за следващата кампания, послание, което да изпълним със съдържание. Нека не забравяме, че местните избори са мажоритарни до голяма степен и хората гласуват най-напред за личности, а след това за партии.
- Вие ще се кандидатирате ли за трети мандат?
- Това решение ще взема през пролетта на следващата година заедно с моите другари и приятели от ръководството на партията. При всички случаи ще търсим най-доброто решение за община Троян.