Виктор Орбан е вече закономерност, а не явление

Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest
 
Преди години публикувах текст озаглавен: "Явлението Орбан или как се печелят избори". Не съм първият, който характеризира политиката на унгарския премиер като "явление", като събитие в обществения живот на Евросъюза. Впрочем и преди убедителната изборна победа на ФИДЕС през 2010 г. в някои страни членки също се пръкват "явления" като Берлускони, Жан-Мари льо Пен, Волфганг Шусел, Йорг Хайдер. Те създаваха проблеми на Еврокомисията, отклонявайки я от решаването на такива важни въпроси като размера на краставицата и варенето на пърцуца...
От дистанцията на времето ми се струва, че определението "явление" е непълно, не отразява точно същността на процесите. Това понятие е синоним на "постъпка", "случка", "събитие". А натрупващите се "единични явления" във все повече страни (Австрия, Италия, Вишеградската четворка и др.) водят до извода за тенденция, последователност, логична закономерност.
Именно в хода на реалните процеси в Евросъюза унгарският премиер Виктор Орбан закономерно се налага като идеен водач на недоволните от диктата на Брюксел. Мигрантската криза, довела до масов битов тероризъм, доказа основателността на неговата протекционистка линия и още повече я популяризира сред европейските лидери. Обвиняван и нападан доскоро от политическия елит, "унгарският премиер днес е талисман на европейския десен мейнстрийм", пише френският седмичник "Политико". А британският вестник "Файненшъл таймс" го нарече

"размирникът на Европа"

Онова, което превръща унгарския лидер в "талисман" и "размирник" и го прави привлекателен за политици в други европейски държави, е неговата идеология, в основите на която стоят суверенитетът, християнските ценности, патриотизмът.
Като вещ юрист, Орбан умело се ориентира в дебрите на международното право, точно борави с правни понятия и принципи и често обърква системните поддръжници в Брюксел. Така например, съгласно Устава на ООН и Декларацията за принципите на международното право суверенитетът е неотчуждаемо качество на независимата държава, а от това следва, че декларацията и уставът представляват универсално право, стоят над договора за присъединяване към Евросъюза. Държавата член може да прилага само ония разпоредби на договора, които не противоречат на международното право и на заложените в конституцията й неотменими основни права. Всяко говорене, че с присъединяването към ЕС държавата отдавала изцяло суверенитета си на Брюксел, са празни брътвежи. Не би могло и да бъде другояче. Да се "отдаде" или отнеме суверенитет, означава дадената държава да се превърне в колония, а гражданите й в поданици на метрополията. Иначе казано, ако 28-те страни членки действително са "отдали" суверенитета си на Брюксел, те не биха могли повече да бъдат членове на ООН, а две от тях - Великобритания и Франция - и на Съвета за сигурност. Защото ООН е организация само на суверенни държави. Моето поколение помни кога в ООН бяха приети десетки държави от Азия и Африка -  едва когато се освободиха от бившите си метрополии и станаха суверенни държави!
Още в първия си мандат като премиер (1998-2002) Орбан замисля приемането на нова конституция, която по-пълно да съответства на унгарския национален дух. Веднага след внушителната си победа през 2010 г. под негово ръководство се създава комисия, която да състави проект. Очевидно се е работило упорито, а и идеите, разработвани през осемте години в опозиция (2002-2010), са помогнали проектът да бъде гласуван и да влезе в сила от 2012 г. Богът, короната и семейството са стълбовете, около които е конструиран Законът. Строфата от националния химн "Господ да благослови унгарците" се превръща в основополагащо политическо послание. Светата корона пък се възприема като приемственост със средновековното величие на унгарското кралство. Още в преамбюла се подчертават принципите на християнството като обединяващи фактори на нацията. Бракът може да бъде само между мъж и жена, изключено е узаконяването на хомосексуалните връзки. Пълнолетните деца се задължават да се грижат за родителите си. Право на глас и гражданство получават и унгарците, които живеят в чужбина. Идеята е всички сънародници да се слеят в едно цяло - в унгарска етническа нация. Иначе казано,

националният принцип се поставя над гражданския

Сега Унгария настоява за ускорено приемане на Сърбия в ЕС, както преди години лобираше за Румъния. Не от любов към сърби и румънци, с които преди век са били яростни противници. Просто, по такъв начин Унгария частично ще ревизира зловещите условия на Версайския диктат. Нека припомним, че победителите "подаряват" на Югославия, Румъния, Чехословакия унгарски земи с около 4 милиона етнически унгарци. Най-важните промишлени центрове са откъснати от своя суровинен хинтерланд. Унгария губи 61.4% от обработваемата земя, 62.2% от жп мрежа, 64.5% от пътната мрежа, 55.7% от промишленото производство, 83.1% от производството на чугун, 88% от дърводобива, почти цялото производство на мед, сребро и злато. От предишните (до 1918 г.) 325 000 кв. км, победителите й оставят територия от 93 000 кв. км. Сто години по-късно последиците от диктата остават почва за спорове, раздори и конфликти. Парадоксалното е, че този несправедлив международен акт продължава да съществува в правния мир, въпреки че три от 5-те постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай, не са подписали договорите от несправедливата Версайска система.
След 2014 г. Орбан често посещава Тушнадфюрдо (балнеокурортно селище в югоизточната част на Трансилвания, с преобладаващо унгарско население; на румънски - Байле Тушнад). Ежегодно там се провежда фолклорен фестивал, но също е място за политически дискусии. В тазгодишната си реч Орбан даде обстоен отговор защо Унгария отхвърля либералната теория за държавата като свободно сдружение на автономни индивиди. Според него държавата трябва да е средство за организиране, укрепване и дори за изграждане на националната общност. Този възглед се възприема като "нелиберален", защото поставя като основна политическа единица общността, а не индивида. Орбан счита, че такава държава може да осигури и съхрани националната самодостатъчност, националния суверенитет, пълната заетост, запазването на културното наследство и най-вече семейството. Пример за многодетно семейство с 5 деца дава самият Орбан. Следват го председателят на парламента Ласло Кьовер с 3 деца, министърът на отбраната Ищван Шимичко - с 3, министърът на финансите Михай Варга - с 4, зам-лидерът на ФИДЕС Лайош Коша, обвиняван в афера за претакване на 4,3 милиарда евро, също с 4 деца.
"Нелиберална държава" означава стриктен държавен контрол във всички области, най-вече в икономиката. Но, подчертава Орбан, важен е не икономическият растеж като такъв, а стабилното икономическо развитие, което води до растеж. Макар да не го казва, Орбан вероятно се стреми към положителното от историческия опит от 60-те години (на ХХ век),

когато икономиката на социалистическа Унгария процъфтява

и качеството на живот нараства. Докато наложеният в началото на прехода либерален икономически модел не само не поражда развитие, а води до колосални загуби и драстично нарастване на неравенството.
Наскоро френското издание "Политико" се опита да сравни общото в "мекия евроскептицизъм, популизъм и национален консерватизъм" у Орбан, с политици и партии, които на пръв поглед са толкова нееднозначни и различни, като британските консерватори от времето на Дейвид Камерън, полската партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински, "Форца Италия" на Силвио Берлускони, френския "Национален фронт" на Марин льо Пен, дори с подходите в политиките на Доналд Тръмп, Ердоган и Владимир Путин. Ако нещо наистина свързва тези политически субекти, това е пълното им отрицание към отмиращия глобален неолиберален модел, който, определени сили в САЩ и в ЕС се опитват да удържат. По-сполучливо ми се струва сравнението на съветския Владимир Буковски: "Европейският парламент днес е копие на Върховния съвет на СССР, Комисията е новото Политбюро, а Гулагът съществува чрез политическата коректност: всяка дисидентска позиция, като унгарската, не се приема..."
Очевидно, обратът към национално ориентирана политика, който се свързва с името на Виктор Орбан, не е "явление", а закономерен резултат от процесите, които се извършват в Европа и света. "Може да бъде обичан или мразен; но е невъзможно лидерът на централноевропейска държава с 10-милионно население Виктор Орбан да бъде пренебрегван...", призна наскоро и "Политико".
Заедно с кохортата способни администратори, като Шандор Пинтер, Петер Сийярто, Михай Варга, Дьорд Матолчи, Тибор Наврачич, Ласло Кьовер, Янош Лазар, Андраш Дончев (който е с български корен) и др., премиерът продължава да отстоява унгарския дух, съхранил се във вековни борби срещу опитите да бъде похитен и разкъсван от европейските сили, присвоили си правото да се разпореждат със съдбините на по-малките народи.