Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Какво става на запад от нас

Сърбия и Косово подготвят почвата за решаващата фаза от схватката

Зорница Илиева

14. Август 2018 , брой: 156   443   0
Снимка
сн. БГНЕС
Според сръбската преса Вучич ще се консултира с Тръмп, Путин и Макрон при преговорите с албанците

Как изглежда всъщност ситуацията на запад от нас, където Белград и Прищина отново са в позиция "бой последен е този"? Посолството на САЩ в Белград заявява, че "време е участниците в преговорите за окончателния статут на Косово да бъдат изобретателни и гъвкави, да предложат решение, което идва и от двете страни". Допълнението, че "САЩ са готови да се включат в преговорите, за да се получи цялостен договор", се разбира от само себе си. При аналогично предложение, направено от косовските лидери преди време, сръбският президент Александър Вучич веднага отговори, че в такъв случай ще настоява Москва също да се включи в преговорите. А те пък протичат (уж по договор) под егидата на ЕС. Морковът за Белград, че така "ще се получи ясна перспектива за евентуално членство в ЕСУ, е посочван непрекъснато от САЩ.

Не е за завиждане положението на сръбския президент

Да признаеш независимо Косово, когато векове това е била изконна сръбска земя, не е лесно и трудно би се разбрало от повечето сърби, където и да живеят по света. Косово, каквото и да се говори друго, е рожба и на онези бомбардировки на НАТО над сръбска територия, които бяха породени от оценената като недалновидна политика на тогавашния сръбски президент Милошевич. Тогавашният му сподвижник и настоящ президент Александър Вучич трябва да намери онзи компромис, който да позволи нормално съжителство на сърби и албанци както в двете държави, така и на територията на една и съща държава. Защото сърби има и в Косово, а албанците са във всички балкански страни, включително Сърбия. Дали ще признае независимо Косово, както искат западните му приятели? На този етап казва, че "не виждам решение за Косово, лично ще поема отговорност". Съмнявал се, че ще се приближат до някакво решение, но  обещава на сърбите, че ще носи "личната си отговорност", ще "даде всичко от себе си и ще понесе последствията", независимо какви ще са те за него лично. Нямало да крие нищо пред народа си, но предстоят "много трудни дни през септември" и "искам да ги предупредя да не се безпокоят". Което преведено, означава, че има основания за безпокойство и безспорно мислещите сърби ще се запитат какви ще са компромисите, които ще поеме Белград в условията на повсеместен западен натиск да "нормализира отношенията с Прищина". Което пък означава да направи крачка за признаване на Косово като независима държава. Тогава дали останалите 5 страни членки на ЕС, които не са признали независимо Косово, ще го направят? Вучич не крие, че "не вижда победа в постигането на споразумение с Косово", но се опитва да убеди съгражданите си, че "става въпрос за бъдеще", за да се "осигури мир за сърбите и албанците", да се даде "сигурност за нашите граждани" и "възможност за икономическо развитие и подобряване на демографската картина".
Това при положение, че има изявления как "Косово е албанският Йерусалим" и те идват не от Прищина, а от Тирана, макар и от бивш президент като Буяр Нишани. 

Сянката на т. нар. Велика Албания става все по-отчетлива на Балканите

Обвиненията, че Прищина не изпълнява договореното в Брюксел споразумение за сформиране на Асоциация на сръбските общини в Косово, което е условие за нормализиране на обстановката и в двете страни, явно не помага достатъчно на сръбската кауза. Счита се, че асоциацията цели компромис с колкото се може повече придобивки за Белград. В същото време в Прищина президентът Хашим Тачи и премиерът Рамуш Харадинай разиграват познатата игра на доброто и лошото ченге - ако първият убедено твърди, че "корекция на границите със Сърбия е приемливо решение", което може да бъде подложено на референдум, вторият е твърд с "границите могат да се променят само с война". Известно е, че войнствените настроения в днешно време са по-присъщи на косовския премиер, но и двамата следват политика, която с подкрепата на САЩ би решила т. нар. косовски въпрос в съответствие с интересите на Прищина. Военната база "Бондстийл" неслучайно е в Косово и на стотина километра от София.  
Всъщност промяната на границите би трябвало да означава присъединяване по мирен път на Прешевската долина към Косово (Прешево, Буановац и Медведжа), за което албанците от този район настояха в специално писмо до лидерката на евродипломацията Федерика Могерини. Но в същото време стои открит въпросът със ситуацията на сърбите в самото Косово в Косовска Митровица. Тачи пояснява, че не става въпрос за размяна на територии, но е наясно със съпротивата сред косоварите, която среща при лансирането на тази своя идея за "корекция на границите" и допълнена с възможността за референдум, на който гражданите да се произнесат. Тачи щял да представи искането за сливане на Прешевската долина с Косово в Брюксел. Отделно лидерът на Демократическата партия на албанците в Прешевската долина Рагми Мустафа гарнира настояването си районът да се присъедини към Косово със "следвах Меркел при Берлинската стена миналата година и тя ми каза, че мечтите се сбъдват". Това не е ли достатъчно, за да стане отново ясно кой каква роля има на Балканите

и дали страни от региона могат сами да си решават проблемите

Командващият силите на САЩ и НАТО в Европа, ген. Къртис Скапароти, неслучайно казва при 4-тото си посещение в Скопие, че "регионът, за който съм загрижен днес, всъщност са Балканите". И го обяснява с "Русия работи тук, а ние по някакъв начин вече не внимаваме". Дали? Мнения като неговото, че "Русия се опитва да разпали размирици из целия балкански регион чрез дезинформационна кампания сред местното население" не само не е ново, то е постоянно изразявано от всички представители на Вашингтон, които посещават региона. Но думите му "това е район, в който може да имаме проблеми в бъдеще", звучат тревожно за балканските уши. В такъв случай какво да се мисли за становище, че "Бог е дал възможност всяка част от родината да бъде свързана, а столицата Прищина да бъде свързана с Печ, Джаковица, Гниляне, Прешево, Скопие, Тирана", казани от Харадинай при първа копка на магистрала Прищина - Гниляне - Бело Бърдо за 87 млн. евро. Дали се отнасят само за транспортни връзки, които включват "Анаморава" (Косовската долина) с Източно Косово (Прешево и Буяновац), които обаче са в Сърбия? Промяна на границите на Балканите не е ли била винаги свързвана с войни? Включително при разпада на бивша СФРЮ. Сигурно затова в целия регион има поговорка "три пъти мисли, един път режи". Въпросът е кой мисли и кой реже. Войници от KFOR (мироопазващи сили на НАТО в Косово) обучават членове на косовските сили за сигурност в тренировъчен лагер в планината Байгора, Северно Косово. Косовските лидери открито заявяват, че са на прага да обявят превръщането на силите си за сигурност в армия. Безспорно това са действия, които би трябвало да укрепват т.нар. държавност в Косово. Но в настоящия момент дразнят Белград, който трудно ще преглътне онова, което се иска от целокупния Запад. Лавирането на Вучич ще е до време. Наистина няма как да съобщи на съгражданите си какво има наум, когато казва, че ще защити сигурността им. Застрашена ли е?
В тази повече от напрегната обстановка е любопитно какви реплики си разменят Хашим Тачи и Сали Бериша, бивш албански президент и премиер, лидер на Демократическата партия, относно изявленията на Тачи за промяна на границите между Сърбия и Косово и размяната на територии. Сали Бериша заяви, че е против такива идеи, а Тачи го нападна с "не ми трябват съвети от някой, който е помагал на Слободан Милошевич с продажбата на петрол в период, когато Югославия е била под международни санкции". А Бериша пък отвръща, че "няма по-голямо нещастие от това да се опитваш да изчистиш собственото си лице от останките на белградската кухня". Да, връзките на Белград с бивши и настоящи лидери на Балканите не са тайна. В някои случаи биографията на дадени балкански лидери е толкова компрометираща, че няма как да не послужи в подходящ момент за натиск и влияние.

И това не е практика само на Белград

Въпросът е дали сега е настъпил подходящият момент, когато става дума за съдбовно решение, каквото е подписването на споразумение между Сърбия и Косово, което би легитимирало признаването на независимо Косово. И това дали ще даде тласък на икономическо развитие на новата балканска държава? Защото дори еленергията на Прищина зависи от Белград. А "ако спрат шалтера за тока",  дали е само за сплашване или елементарен натиск за вразумяване според свои разбирания?
Сърбия е в обкръжение от съседи, които не крият, че имат нерешени проблеми с Белград. Не е за вярване, че и толкова дълго издържа на натиск и все още не се е отказала от  т. нар. традиционни връзки с Москва, за което я призовават къде открито, къде по-прикрито от Запад. Срещу морков, естествено.
На всичкото отгоре Белград работи по закон кирилицата да стане доминираща писменост, а латиницата да бъде "изтласкана на заден план". Ти да видиш! Мотивът е "опазване на кирилицата", която щяла да бъде задължителна и за медиите. Имало идеи и за освобождаване от данъци за онези, които печатат на кирилица. Правят в сръбските провинции и фестивали за духова музика, която е традиционна за широките народни маси, както все още се изразяват тези наши съседи. Демоде, традиции, съхраняване на идентичност, вяра в корени и единение? Ще успее ли Сърбия? Може и да не е в унисон с ветрове в геополитиката, но посвоему е симпатично. Тук са Балканите. Пък и знае ли човек в каква посока ще задухат геополитическите ветрове? Страх от "дръпнатите очи" дебне отвсякъде.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"