Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Коментари

Излишен оптимизъм

Евгени Гаврилов

15. Август 2018 , брой: 157   405   0



Доскорошният еврокомисар на България и сегашен шеф в Световната банка Кристалина Георгиева направи и в разгара на лятото темата за еврото актуална. Вчера тя заяви пред Националното радио, че ако единната валута дойде у нас, поскъпването на живота нямало да бъде чак толкова голямо. Тя разбирала притесненията на хората, но това притеснение не бивало да си го слагаме много на сърце, защото нашите цени на практика с връзването на лева към еврото са в евро, само че 50% по-ниски.
Първото нещо, което би си помислил човек, даже и да не е специалист, след подобно изказване е, че тези 50% разлика в цените моментално ще бъдат компенсирани, ако единната валута се въведе. Просто хлябът от един лев веднага ще стане едно евро, но заплатата от 500 лв. няма да стане 500, а 250 евро. Както се казва, всичко е въпрос на гледна точка, която се определя в случая и от финансовите възможности.
На фона на общите прогнози за влошаване на икономическите показатели в еврозоната влизането на България в нея или нейната чакалня няма как да не бъде съпроводено от трусове. Най-напред именно доходите ще намалеят. То ще бъде в резултат от влошаването на пазара на труда, така както и от намаляването на социалните разходи. Правителството ще търси начини да ги намали, за да спази определените изисквания по отношение на бюджетния дефицит. За да създаде буфер за поемане на по-високите разходи, правителството ще трябва да ги осигури по един от трите начина - по-високи данъци, поемане на допълнителен дълг или инициирано от БНБ печатане на пари. Заради валутния борд обаче третата опция сега не е възможна. Но след премахването на борда и преминаването към еврото и това не е изключено. При най-лошия сценарий влизането в еврозоната би могло да доведе и до фискална криза. Няма как всичко това да не си го слагаме на сърце. Освен това историята на единната валута показва, че тя засилва неравенството, като прави бедните по-бедни, а богатите по-богати. Примерите са пред нас- Гърция, Италия, Португалия. Положителните примери като Естония и Словакия не са достатъчни, за да вдъхнат спокойствие. Още повече ако почнем да търсим прилики между тях и България, ще бъде трудно да ги намерим. Така че оптимизмът е излишен.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"